Решение № 1372 от 29.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100509198 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение по гр.д. № 6891/21.06.2022г. по описа на Софийски районен съд, 163 състав, е отхвърлен предявеният от Д. Е. Л. Т. против „Б.Е.“ АД установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 Регламент 261/ 2004г. на ЕО за полет FB449 от София до Рим

(Фиумичино), забавен повече от 3 часа, и сумата 145,48 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 09.10.2018г. до 13.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.10.2021г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. Е. Л. Т., чрез адв. К. В., Софийска адвокатска колегия. Въззивникът изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че ищецът не се е явил на гишето за регистрация 45 минути преди обявения час за излитане. В тази връзка развива съображения, че превозвачът му е издал бордна карта, то последната се явява доказателство, че се е явил навреме на летището. Навежда доводи, че посоченият извод на първоинстанционният съд противоречи на трайната практика на Съдът на Европейският съюз, съгласно която, при положение, че пътникът има потвърдена резервация от въздушния превозвач, явяването му на гишето за регистрация се презюмира и в тежест на превозвача е 1 да докаже, че пътникът не се е явил на летището 45 минути преди полета. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е изпаднал в забава.

Посоченото твърдение е аргументирано с доводи, че поканата е изпратена на заявената от превозвача в Търговския регистър електронна поща, а съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е получено с постъпването му с посочената от адресата информационна система.

В обобщение, въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и навежда искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

След посоченият срок е постъпило становище от въззиваемия ,„Б.Е.“ АД, в който жалбата се оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал фактите и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Д. Е. Л. Т. твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответника “Б.Е.” АД за редовен полет FB449 на авиокомпания “Б.Е.” от София до Рим, определен за изпълнение по разписание на 19.09.2018г., с час на кацане 8,30 часа местно време. Твърди, че в деня на полета се явил навреме за полета на летище София, преминал през гише за регистрация и на същия била издадена бордна карта. В исковата молба са наведени твърдения, че полетът бил изпълнен със закъснение над три часа, като кацнал на летище Фиумичино в 13,03 часа местно време.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Б.Е.“ АД, с който същият оспорва предявения иск. Оспорва наличието на сключен договор за въздушен превоз, заявява, че фактическият състав не е завършен, тъй като ищецът не се е явил 45 минути преди уговорения час на полета. Оспорва да е получил изпратената по електронен път покана за плащане на обезщетение. Релевира прави възражение за изтекла погасителна давност.

От представената бордна карта се установява, че ответникът е издал бордна карта на ищеца за полет FB449 от летище София до летище Фиумичино, Рим. В същата е посочено, че полетът следва да бъде изпълнен на 19.09.2018г.

Видно от представената разпечатка от сайта flightera.net, полетът е бил планиран да излети в 7,35 часа (централноевропейско време) и да пристигане в 8,30 часа, като в действителност е излетял, респективно пристигнал в 12,37 часа, съответно в 13,03 часа.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните.

При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 5, § 1, б “в” и чл. 7, § 1, б “а” Регламент № 261/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., с който се създават общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента) и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 5, параграф 1, б. "в" и чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент № 261/ 2004г., в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил задължението си със закъснение от три или повече часа, размера на дължимото обезщетение (разстоянието на полета е между 1 500 и 3 500 км.). При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.

Пред първоинстанционния съд като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са обявени, че полет FB449 е осъществен със закъснение, като същият е следвало да излети в 07:35ч. ( европейско време) и да кацне в 08:30ч. (централно европейско време). Същият полет е излетял в 12:37ч. (източно европейско време) и е кацнал в 13:03ч.

(централно европейско време), което представлява закъснение от 4 часа и 3 минути.

Регламент № 261/ 2004 г. очертава фактическия състав на правото на парично обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътникасъщият да има потвърдена резервация за полет и същият да се е явил на гишето за регистрация не по- късно като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час; 45 минути преди обявения час за излитане.

В конкретния случай от представените доказателства се установява, че е налице първата предпоставка от посочения фактически състав- ищецът има потвърдена резервация за полет.

С решение от 21.12.2021г. по съединени дела C- 146/ 20, C- 188/ 20, C- 196/ 20 и C- 270/ 20 е дадено тълкувание, че член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по смисъла на тази разпоредба, когато туроператорът предава на този пътник, с когото е договорно обвързан, „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква ж) от този регламент, което съдържа обещание за превоза му с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане и пристигане и номер на 3 полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет. Конкретиката на случая сочи, че превозвачът е предал на ищцата бордна карта. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда, баркод. Посоченият документ съдържа всички посочени белези, поради което следва да се приеме, че първата предпоставка е налице.

Регламентът урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание.

Не съществува колебание в практиката на СЕС по тълкуване на Регламент (ЕО) № 261/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че членове 5, 6 и 7 Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от посочения регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа. В т.см. е Решение от 19.11.2009 г. на СЕС по съединени дела С-402/07 и С-432/07.

Съгласно чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламента, същият се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл. 5, се представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час, не по- късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Посочените обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник превозни документи- потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет.

В практика по тълкуване на Регламента СЕС е посочил, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не се е явил навреме за съответния полет. В този смисъл е разрешението, дадено в определение от 24.10.2019г. по дело С- 756/18 на СЕС, „чл. 3, § 2, б.

„а“ Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по- конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде 4 доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери“. Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б.

„а“ Регламента, води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет. По делото въззиваемата страна- ответник по делото не е опровергала чрез обратно доказване оборимата презумпция, че въззивникът- ищец се е явил поне 45 минути преди полета на гишето за регистрация на процесния полет, чрез който е била превозен до крайната дестинация със закъснение от повече от три часа.

В противоречие с практиката на СЕС първоинстанционният съд е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже, че се е явил поне 45 минути преди полета на гишето за регистрация.