Решение № 283 от 02.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. гр. Хасково, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640101680 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, представляван от управителя Десислав Володиев Димитров, със съдебен адрес гр. Перник, п.к.

2300, ул. ***************, адв. Б.В.С, против Г. С. Д. с ЕГН:**********, с адрес гр. Хасково, ул. ***************, със съдебен адрес гр. Пловдив, пл.

**********, адв. С.Ж.П.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок ответницата възразила срещу заповедта, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК депозирал настоящия установителен иск.

Обстоятелството, въз основа на което била издадена заповедта за изпълнение бил сключен индивидуален договор за потребителски кредит SO **********/12.12.2022г. между страните.

Договарянето било осъществено чрез средства за комуникация от разстояние, като индивидуалния договор за потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския 1 кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронната търговия. Договорът между страните бил сключен онлайн, като кредитополучателят го подписал в профила си в платформата на кредитодателя, въвеждайки СМС персонален идентификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната система на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, служещ за потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора на основание чл.13, ал.4, вр. ал.1 от ЗЕДЕП. Съгласно практиката на ВКС, законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13, ал.3 ЗЕДЕП/, но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Съгласно чл.13, ал.1 ЗЕДЕП, електронен подпис била всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й. В данните, посочени в заявката на ответницата, фигурирала информация, която логически се свързвала само и единствено с Г. С. Д., която лично я предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответницата с попълването на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.

Въвеждането на лични данни от ответницата в системата на ищеца, съгласяването й с условията на същия, потвърждаването на издадения й договор чрез предоставен ел.адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП. Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в договора и общите условия, уреждащи отношенията между страните за предоставения от дружеството потребителски кредит. Кредитополучателят декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР под формата на СЕФ, както и тези посочени в общите условия.

Кредитополучателят бил длъжен да запази всички електронни документи, изпратени му от кредитодателя по ел.поща, както и да ги съхранява до приключване изпълнението по договора. Всички документи, изпратени от кредитодателя, били във формат, непозволяващ промяна/корекция по тях.

По силата на сключения индивидуален договор за потребителски кредит между страните бил отпуснат кредит в размер на 2200лв. С подписване на процесния договор кредитодателят предоставил сумата по личната банкова сметка на ответника, с което изпълнил задълженията си по договора, а последният се задължил да ползва и върне заемната сума в размер на 3737,80лв., ведно с дължимата договорна лихва и такса експресно разглеждане. Договорът бил за срок от 90 дни, като сумата следвало да бъде издължена на 12.03.2023г. – на една погасителна вноска.

В случай, че кредитополучателят не изпълнявал задълженията си за 2 заплащане на дължимите суми, кредитодателят имал право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своите вземания, което можело да доведе до значително повишаване на размера на сумите. По процесния договор ответницата не била извършила плащания преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, респ. преди исковата молба. Към момента дължимата главница за погасяване на потребителския кредит била в размер на 2200лв. Дължимата договорна лихва била в размер на 217,80лв. за периода от дата на първа вноска до дата на последна вноска.

При попълване на заявлението кредитополучателят се възползвал от дадената му възможност като избрал и заявил доброволно допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит в срок до 15 минути, като се съгласил да заплати за закупуване на допълнителната услуга такса експресно разглеждане във фиксиран размер, която се начислявала еднократно след предоставяне на услугата и за улеснение на кредитополучателя била включена в погасителните вноски. Ответницата дължала сумата от 30лв., представляваща такса експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит. Услугата била предоставена на ответницата без забавяне.

Ответницата трябвало да изплати целия кредит на 12.03.2023г., от когато до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение сроковете по падежа изтекли, а тя продължавала виновно да не изпълнява задълженията си.

Поради това дължала обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 32,39лв. за периода от настъпване на забавата – 13.03.2023г. до 04.05.2023г. – датата на подаване на заявлението и законна лихва от момента на подаването му в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищцовото дружество има вземане срещу ответницата за сумите от 2200лв. – главница; 217,80лв. – договорна лихва за периода 12.03.2023г. – 12.03.2023г.; 30лв. – такса за експресно разглеждане на документи; 32,39лв. – мораторна лихва за периода 13.03.2023г. – 04.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

С допълнително депозирана уточняваща молба ищецът частично оттегля на основание чл.232 от ГПК претенцията си за главница и договорна лихва и изцяло за такса експресно разглеждане на документи. С оглед направеното частично оттегляне на претенциите ищецът формулира нов петитум, а именно да се признае за установено, че ищцовото дружество има вземане срещу ответницата за сумите от 589,42евро /1152,80лв./ – главница; 9евро /17,61лв./ – мораторна лихва за периода 13.03.2023г. – 04.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

С влязло в сила Определение № 140/21.01.2026 г., постановено по гр. д.

№ 1680 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, на основание чл. 232 от ГПК производството по делото е прекратено частично поради оттегляне на 3 част от исковите претенции, а именно в частта над сумите от 589,42евро /1152,80лв./ за главница; 9евро /17,61лв./ за мораторна лихва за периода 13.03.2023г. – 04.05.2023г., както и изцяло за сумите от 217,80лв. – договорна лихва за периода 12.03.2023г. – 12.03.2023г. и 30лв. – такса за експресно разглеждане на документи.

Ответницата представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок, с който оспорва основателността на предявения иск.

Твърди в отговора, че на 25.08.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 3216 с предмет отпускане на паричен заем в размер на 2400лв., със срок на договора 90 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по кредита 40,15 %, ГПР - 46,65 %. В чл. 1, ал. 2 от договора била договорена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1440лв. Тази такса била свързана с усвояване и управление на кредита и не била включена в ГПР. Общия размер на погасителната вноска възлизал на сумата в размер на 4077,60лв. Към договора за кредит били подписани няколко анекса, подробно описани в отговора на исковата молба. Твърди, че таксите от тези анекси не са включени в ГПР и в общия размер на кредита. След тяхното прибавяне общата дължима сума по кредита възлизала на горепосочения размер.

Договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ като са изложени подробни съображения в тази насока. На първо място се сочи, че в договора не е посочен коректно както ГПР, така и общия размер на кредита. В общия размер на кредита от 4077,60лв. не били включени сумите от анексите, представляващи такси за удължаване.

Такса „експресно разглеждане на документи" в размер на 1440лв. била недължима на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като се касаело за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита, а законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същото не се дължало и на основание чл.

10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Освен това тези суми не били усвоени при сключването на договора, за да бъдат включени в размера на кредита. В този смисъл било налице противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Нарушена била и нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която предвиждала, че кредиторът не може да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси - то те трябвало да бъдат конкретно и точно посочени в договора. Тази такса била неясна за какво е и толкова висока, че представлявала повече от половина от отпусната в заем сума. В конкретния случай не ставало ясно за какво е използвана таксата за експресно разглеждане на документи, която не била включена в ГПР, въпреки че следвало това да бъде така с оглед нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и в този случай разходите щели да надхвърлят максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение ГПР бил некоректно посочен и в този 4 смисъл отново била нарушена императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Посоченият в договора размер на ГПР бил заблуждаващо по-нисък от действителния, което представлявало заобикаляне на закона по чл.26, ал.1 ЗЗД. Ето защо, ответницата счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Освен това, договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не бил подписан от потребителя с квалифициран електронен подпис /КЕП/, като условие за валидност на договора. Така всеки един, използвайки чужди данни и телефонен номер би могъл да сключи на името на друго лице договор за потребителски кредит. Липсвала и декларация, представена от ответника, от която да е било видно, че въведената от него парола има силата на електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.

Разпечатката съдържа 30 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9a01c86-2aa1-4b47-9a8f-b030adb9b174