Определение № 797 от 25.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Благоевград, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241200101321 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, против Ф. М. К., ЕГН **********.

С решение № 214/ 16.04.2025 г., пост. по гр. д. № 1321/ 2024 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът е приел за установено, че съществува вземане на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, против Ф. М. К., ЕГН **********, в размер на 37 319,60 лв. лв. (тридесет и седем хиляди триста и деветнадесет лева и 60 стотинки), представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2024 г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до окончателното плащане, като е отхвърлил исковете над този размер като неоснователни, както и е отхвърлил исканията на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, против Ф. М. К., ЕГН **********, за присъждане на разноски, представляващи държавни такси, възнаграждение за юрисконсулт и възнаграждение за вещо лице, направени в заповедното и исковото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Постъпила е молба вх. № 8203/ 27.03.02025 г. от „Банка ДСК” АД, в която се прави искане за изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят на банката сторените по делото разноски.

Сочи се в молбата, че ц итираните от съда решения се отнасят за случаите когато е предявен от потребителя иск за установяване на 1 неравноправния характер на договорна клауза, но не е когато потребителят е ответник по иск за установяване съществуване на вземане. Сочи се, че в настоящия случай потребителят е ответник по иск по чл. 422 от ГПК, който не е изпълнил дължимата насрещна престация по валидно договорно правоотношение и е изпаднал в забава. Независимо от изложеното по-горе, посочва се в молбата, че клаузите на договора не са неравноправни. Дори и съдът да е приел противното, то в производството по делото се установило, че потребителят не може да се ползва от наличие на неравноправни клаузи, доколкото кредиторът претендира вземане в размер, определено според клаузите на договора, а именно определено съобразно дължимата към момента на сключване на договора лихва. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, вкл. при изслушването му, не се установило банката-кредитор да е променяла едностранно лихвата при промяна на базов лихвен процент.

Сочи се, че освобождаването на потребителя - ответник от отговорност за разноски води до нарушение на принципа на пропорционалност на санкцията. Този смисъл е вложен в Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което: “Следователно не може да се изключи възможността потребителят да е длъжен да понесе част от съдебните разноски, които е направил, за да предяви иск за установяване на неравноправния характер на договорна клауза, в случай на частично уважаване — след обявяване на тази клауза за нищожна — на искането му за връщане на недължимо платените въз основа на посочената клауза суми, поспециално когато потребителят недобросъвестно упражнява правото си на връщане.”

С разпореждане на ОС - Благоевград, е изпратен препис от молбата за изменение решението на ответника, който в установения срок не е подал отговор.

По съществото си, съдът намира искането за неоснователно.

Разбирането на молителя-ищец за неотносимост на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз към настоящия спор е неправилно.

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, в което производство по възражение за неравноправни клаузи 2 по чл. 146, ал. 1 ЗЗП , съдът е приел наличието на неравноправни клаузи и е отхвърлил част от иска, тъй като е прогласил клауза от договор за кредит за нищожна като неравноправна.

Съдът в мотивите на решение № 214/ 16.04.2025 г., пост. по гр. д. № 1321/ 2024 г. по описа на ОС – Благоевград е приел, че клаузите на чл. 8, 9,10 и 11 от договора за текущо потребление, както и чл. 5 във всичките алинеи от Общите условия са нищожни поради тяхната неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Предметът на делото изцяло попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени съображения СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Настоящият съдия-докладчик е съобразил изложеното в решението на 3

СЕС при произнасяне по въпроса за отговорността за разноските в процеса.

Директивата по правило няма директен ефект в правоотношението между частните лица. По въпроса, обаче, за нейното приложение е формирана константна практика на ВКС, споделена и от настоящия състав / напр. решение № 2/17.03.2021 г. по т. д. № 2364/2019 г. на ВКС, II т. о. и др. /, съгласно която е налице задължение на националния съдия, произтичащо от задължението за лоялно сътрудничество на държавите-членки, предвидено в чл. 4, пар. 3 от ДЕС, да тълкува нормите на вътрешното законодателство съответно на тълкуването на актовете на Европейския съюз, включително така както е извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед целите, които са предвидени за постигане от посочената директива. Това задължение е разяснено и в практиката на СЕС/ напр. решението по делото Von Colson, посочващо, че всички директиви създават "задължение за националния съдия да даде на закона, приет в изпълнение на директивата тълкувание и приложение, съобразно изискванията на Общностното право", както делото Marleasing, съгласно което "националните юрисдикции са длъжни при тълкуване на разпоредбите на националното си право – предварително или/и последващо да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на буквата и духа на директивата, с оглед постигането на определените в нея цели и в изпълнение на чл. 289 от ДЕИО". Това разрешение е застъпено и в практиката на ВКС (определение от 16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/2022 г.).

По настоящото дело е уважено защитно възражение от ответника по установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, което възражение е за нищожност на договорна клауза поради нейния неравноправен характер, което възражение е уважено, поради което частично е отхвърлен искът за признаване на установено, че съществува вземане за лихви, като отговорността за разноски, съобразно уважената част от иска не е разпределена по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като независимо от резултата по делото, искът е срещу потребител и се основава на неравноправна клауза в договор за кредит. Както е прието в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското 4 законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай. Даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл и формираната практика на ВКС - определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г. на ВКС, I т. о. /

В случая е приложимо правилото, установено в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, а не правилото в чл. 78, ал. 1 ГПК. Ето защо, искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8203/ 27.03.02025 г. от „Банка ДСК” АД, в която се прави искане за изменение на решение № 214/ 16.04.2025 г., пост. по гр. д. № 1321/ 2024 г. по описа на ОС – Благоевград в частта за разноските, като се присъдят на банката сторените по делото разноски, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5