Решение № 31 от 24.02.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Първомай, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100673 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 26, ал. 2, предл. 4 и ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът М. Т. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г. Г. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.Т.Т. в качеството на изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. К. К., че сключеният помежду им Договор № 4886358/28.08.2023 г. за паричен заем е недействителен, и по отношение на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.Б.Д. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. З., че сключеният помежду им Договор № 4886358/28.08.2023 г. за предоставяне на гаранция е недействителен.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на Договор № 4886358/28.08.2023 г. за паричен заем първият ответник отпуснал заем от 1 500, 00 лева на ищеца, който се ангажирал да му възстанови заемната сума с лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 35, 00 % и годишен процент на разходите от 41, 71%, или общо 1 721, 00 лева, чрез двадесет равни двуседмични вноски от по 86, 05 лева, а съгласно клаузата на чл. 4 – в 1 тридневен срок от деня на договорното обвързване да му предостави едно от следните обезпечения: 1. две физически лица поръчители, 2. банкова гаранция или 3. одобрено от заемодателя дружество гарант.

На 28.08.2023 г. заемателят сключил с втория ответник Договор № 4886358. за предоставяне на гаранция, според чл. 3, ал. 1 от който се задължил да му заплати възнаграждение от 1 099, 00 лева.

Навежда се, че заемното съглашение е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК – величината на уговорената възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва и годишният процент на разходите от 41, 71% не съответства на действително прилагания, доколкото при изчисляването му би следвало, но не участва възнаграждението за учредяване на гаранция, а и не е разписан начинът на формирането му.

Несъответствието води и до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поради нищожността на заемната сделка не е произвел правен ефект и акцесорният договор, който също така е лишен от основание и противоречи на добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили Отговори вх. № № 4330 и 4329/21.11.2024 г., с които ответниците чрез пълномощниците си признават сключването на договорите, но застъпват становище за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес от воденето им. Алтернативно възразяват за тяхната неоснователност.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД сочи, че договорът за заем съдържа задължителните реквизити по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, че годишният процент на разходите е изчислен в съответствие с предписанията на чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и че като компонент при пресмятането му е включена единствено възнаградителната лихва, но не и дължимото се към другия ответник възнаграждение. Релевира, че то не е предмет на заемното правоотношение и че обвързването между заемополучателя и гаранта не е обуславяло получаването на заема, понеже в чл. 4, ал. 1 от договора за отпускането му е предвидена възможност за избор на обезпечение.

Другото ответно дружество твърди, че е договаряло в качеството си на вписан в регистъра на БНБ за финансовите институции субект в рамките на предмета си на дейност по сключване на гаранционни сделки по занятие, поради което договорът за гаранция е действителен. Такъв би останал, дори ако заемният бъде обявен за нищожен, защото, съгласно ЗПК, и тогава потребителят остава задължен за чистата стойност на кредита, тоест главният дълг ще продължи да съществува.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си поддържа иска, а ответниците не се представляват.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 2 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата Договор № 4886358/28.08.2023 г. за паричен заем (л. 9 – л. 11) ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна като „Заемодател“, се ангажирал да предаде на ищеца в собственост сумата от 1 500, 00 лева. Последният, от друга страна като „Заемател“, се съгласил да я възстанови на първия и да му заплати лихва от 221, 00 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 35, 00% и годишен процент на разходите от 41, 71%, или общо 1 721, 00 лева, на 20 равни двуседмични вноски от по 86, 05 лева с падеж съответно на 11.09.2023 г., 25.09.2023 г., 09.10.2023 г., 23.10.2023 г., 06.11.2023 г., 20.11.2023 г., 04.12.2023 г., 18.12.2023 г., 01.01.2024 г., 15.01.2024 г., 29.01.2024 г., 12.02.2024 г., 26.02.2024 г., 11.03.2014 г., 25.03.2024 г., 08.04.2024 г., 22.04.2024 г., 06.05.2024 г., 20.05.2024 г. и 03.06.2024 г., а съгласно клаузата на чл. 4 в 3-дневен срок от датата на договорното обвързване да му предостави и едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният му осигурителен доход да е над 1 000, 00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история от Централния кредитен регистър към Българска народна банка една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”; и 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 1 721, 00 лева, валидна 30 дни след крайния срок на издължаване на кредита, или 3. одобрено от кредитодателя дружество гарант, което извършва гаранционни сделки.

Съобразно Договор № 4886358/28.08.2023 г. за предоставяне на гаранция (л. 12 – л.

14) другото ответно дружество в качеството си на вписана в Регистъра на БНБ финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки по занятие, от една страна като „Гарант”, се задължило по възлагане на ищеца, от друга като „Потребител”, да издаде в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД като „Бенефициер” гаранция за изпълнение на всички парични задължения на длъжника по горецитирания кредитен контракт (в т. ч. главница, договорна лихва и евентуално начислени законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари), като плати изискуемите такива при поискване от кредитора, влизаща в сила, както и самият гаранционен договор, в случай на непредставяне на първите две обезпечения по чл. 4 от кредитната сделка в указания в текста му срок и валидна 6 месеца до по-ранното от двете обстоятелства – крайния падеж на кредита или обявяването на предсрочната му изискуемост. Потребителят на свой ред приел да плаща на гаранта чрез бенефициера разсрочено ведно с погасителните вноски по заема с добавка от 54, 95 лева към всяка от тях възнаграждение от 1 099, 00 лева, което не било включено във величината на годишния процент на разходите по кредита.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по 3 т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор № 4886358/28.08.2023 г. за паричен заем и Договор № 4886358/28.08.2023 г. за предоставяне на гаранция с фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че първият страда от недостатъци по чл. 22 от ЗПК, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, а вторият е лишен от основание по разбирането на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД или евентуално противоречи на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Бидейки сключен от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесният заемен договор се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване 4 на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.