Решение № 155 от 16.10.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Харманли, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря ТТ.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200476 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на В. К. В., с ЕГН ********** адрес гр. Лъки, ул. « *** против Наказателно постановление № 23-0271-000356 от 04.05.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50, 00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП ,

Срещу издаденото наказателно постановление

/НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от В. К. В. чрез адвокат С. Ж. П. от АК- Пловдив, с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона. Отрича да е извършил описаното в НП административно нарушение. Счита, че описаната в НП фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна, а наложеното му наказание незаконосъобразно и несправедливо. Сочи, че по отношение на първото нарушение следва да се приложи чл.3, ал.2 от ЗАНН. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят В. К. В., редовно призован, не се явява. Не се явява и 1 упълномощеният по делото адвокат С. Ж. П. от АК- Пловдив с молбастановище с вх. рег. № 7314 от 18.09.2023 г. по описа на РС-Харманли, с която се развиват изложените в жалбата възражения.

Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.04.2023г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА № 153324 от свидетеля П. А. П. на длъжност младши инспектор при РУ-Харманли в присъствието на В. К. В., жалбоподател за това, че жалбоподателката на 21.04.2023г. в 10,15 часа в гр.Симеоновград по ул.*** управлява лек автомобил Опел Астра с рег. номер ***, лична собственост, при проверка се установило, че управлява лек автомобил без да ползва обезопасителен колан, не представя контролен талон към СУМПС, е извършила: не носи контролен талон от свидетелство за управление, с което виновно е нарушила чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП; водачът на МПС от категория М1, M2, M3 И N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано с което виновно е нарушил/а чл.137А ал. 1 от ЗДвП.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от него. На същата дата – 21.04.2023г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 23-0271-000356 от 04.05.2023 г. от Х.А.А. на длъжност началник група към ОДМВР- Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 121з-1632 от 02.12.2021г., с което на В. К. В. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50, 00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП .

С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя П. А. П. и на свидетеля по АУАН В. В. Г.. В съдебно заседание, провело се на 28.09.2023г., свидетелят П. А. П. посочва обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че още при приближаването на лекия автомобил и спирането му за проверка към момента на движението на колата видял, че водачът е без обезопасителен колан. Допълва, че при извършване на проверката е попитал жалбоподателката дали има причина да не използва колан, при което тя отговорила отрицателно. В хода на проверката жалбоподателката не представила контролен талон.

2

В същото съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля по АУАН – В. В. Г..

Свидетелят също пресъздава фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 29.08.2023г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 22.08.2023 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН.

Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат полицейските инспектори в ОДМВР и в техните териториални структурни звена /1.3.2/, с функционални задължение по контрол на пътното движение, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на групи в РУ при ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.

На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН , не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се 3 прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 21.04.2023 г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен.

С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 04.05.2023г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН . Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на съставянето на процесния АУАН. Свидетелят В. В. Г. е бил автопатрул заедно с актосъставителя П. А. М.. Заедно спрели за проверка процесния автомобил и установили, че водачът управлява без обезопасителен колан. Пред тях жалбоподателя не представил КТ към СУМПС. Свидетелят Г. присъствал и на съставянето на АУАН-а.

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 21.04.2023г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.

По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП:

В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , в действащата редакция към ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г. , съгласно която водач на моторно превозно средство е длъжен да носи контролния талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Следователно от обективна страна е предвидена една форма на изпълнителното деяние – нося, както и 4 специален предмет –контролния талон към СУМПС.

Както вече беше посочено изискването за описание на нарушението в АУАН и НП ще бъде изпълнено тогава, когато съдържа твърдения за обективното осъществяване на всеки един от елементите от състава на твърдяното нарушение.

В процесните АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил на процесната дата и място. Следователно същият е бил водач на моторно превозно средство по смисъл на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП – "водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или елитни животни или стада по пътищата". Като управляващ моторно превозно средство по пътищата за жалбоподателя е възникнало задължението да носи контролен талон към него.

Съгласно цитираната правна норма, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Задължение на водачите на МПС е при извършване на проверка от контролните органи да представят контролен талон към СУМПС. При непредставянето му контролният орган няма как да установи наличието му и съответно правилно стига до заключението, че не се носи от водача на МПС. Ето защо съдът намира, че описанието на нарушението по отношение на изпълнителното деяние в АУАН и НП е достатъчно ясно и не ограничава правото на защита на нарушителя с посочването, че не представя и КТ към СУМПС. Същевременно следва да се отбележи, че в НП изрично е записано като нарушение "не носи КТ към СУМПС".

Разпоредбата на чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП в редакцията ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 67 от 2023 г. в сила от в сила от 6.10.2023 г. е изменена, като „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория”, като не носенето на контролен талон не е инкриминирано. В случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН , доколкото след издаването на НП на 04.05.2023г. е настъпила по-благоприятна за нарушителя промяна и деянието не носи контролен талон към СУМПС не е въздигнато като нарушение. НП № 23-0271-000356 от 04.05.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли и не е влязло в сила, поради съдебното му обжалване и същевременно е настъпила промяна в закона.