Решение № 121 от 04.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Велико Търново, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело № 20254001000160 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 2496/04.04.2025г. от Б. Е. Б. ЕГН **********, адрес: гр.

Троян,чрез процесуален представител срещу Решение № 17/21.03.2025г., постановено по т. дело № 60/2024г. по описа Окръжен съд – Ловеч/ изменено с Определение № 70/19.05.2025г.

, допълнено с Решение № 26/19.05.2025г./, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от въззивника против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК 121446665, седалище и адрес на управление гр. София, иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ , вр. чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 52 000 лева, представляваща разликата от присъдената сума от 18 000 лева до претендирания размер от 70 000 лева, в едно със законна лихва считано от дата на подаване на претенцията до ГФ -10.07.2024г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, вследствие счупване на дясната фибула с дислокация, счупване на тибиален малеол с дислокация и сублуксация на дясна глезенна става в резултат на ПТП, настъпило на 07.03.2022 година в град Троян, Област Ловеч, ул.“Незабравка“, при управление на МПС – лек (таксиметров) автомобил с неустановена марка, модел и рег. номер, са били нарушени правилата за движение - чл. 5, ал.2, т.1 и чл. 20, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е била причинена средна телесна повреда на Б. Е. Б., ЕГН ********** от 1 град Троян, изразяваща се във фрактура на дясната фибула в дисталната трета на диафазата, обусловила трайно затруднение на десния му долен крайник.

Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен в пълния претендиран размер. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост и не са взети предвид настъпилите увреждания на здравето и психиката на ищеца. Оспорва наличие на каквото и да е поведение у ищеца довело до съпричиняване на вредоносния резултат, за който счита, че се дължи единствено и само на неправомерното поведение на водача на таксиметровия автомобил. Излага, че от събраните е по делото доказателства, вкл. и САТЕ безспорно е установено, че ищецът не е пресичал пътното платно , не е излязъл внезапно на пътя , дори е бил в сравнително статично положение, което не би трябвало да изненада водача на МПС, ако той е бил с необходимата концентрация.

Претендира присъждане на адвокатско представител на ищеца по чл. 38 ал. 1 от ЗА. възнаграждение на процесуалния

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

2.Въззивна жалба вх. № 2748/15.04.2025г. от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК 121446665, седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител срещу Решение № 17/21.03.2025г., постановено по т. дело № 60/2024г. по описа Окръжен съд – Ловеч/ изменено с Определение № 70/19.05.2025г., допълнено с Решение № 26/19.05.2025г./, В ЧАСТТА, с която въззивника е осъден да заплати на Б. Е. Б. ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ЕГН **********, постоянен адрес: град Троян, Област Ловеч, ***********, на основание чл. 557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, сума от 11 000 лева , представляваща разликата над 7 000 лева до присъдената сума от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на претенцията до ГФ - 10.07.2024 година, до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие счупване на дясната фибула с дислокация, счупване на тибиален малеол с дислокация и сублуксация на дясна глезенна става в резултат на ПТП, настъпило на 07.03.2022 година в град Троян, Област Ловеч, ул.“Незабравка“, при управление на МПС – лек (таксиметров) автомобил с неустановена марка, модел и рег. номер, са били нарушени правилата за движение - чл. 5, ал.2, т.1 и чл. 20, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е била причинена средна телесна повреда на Б. Е. Б., ЕГН ********** от град Троян, изразяваща се във фрактура на дясната фибула в дисталната трета на диафазата, обусловила трайно затруднение на десния му долен крайник.

Считайки обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на 2 друго, с което присъденото обезщетение да бъде намалено до сумата от 7000лв., която счита за справедлива обезвреда на установените и доказани в хода на производството претърпени от ищеца неимуществени вреди. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост, като при определянето му не е взета предвид икономическата обстановка в страната. Оспорва приетия от съда процент на съпричиняване 10%, като излага , че същия е повече от 30 % , доколкото от САТЕ е установено, че като пешеходец не е предприел действия да предотврати настъпването на ПТП, както и водачът на мпс. Поддържа възражението за липса на предприето адекватно лечение. Оспорва началния момент на присъждане на законна лихва , като счита ,че същата се дължи от дата на подаване на исковата молба в съда.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

3. Частна жалба вх.№ 3950/30.06.2025г. против Определение № 70/19.05.2025г. , с което на основание чл. 248 от ГПК по молба вх. № 2625/ 09.04.2025 година от Гаранционен фонд, съдът е намалил присъденото на адв. К.Д. – АК Ловеч по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА възнаграждение, от 1780 лв. на 1 000 лева .

Постановеното определение се обжалва като незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че производството не е с особена фактическа и правна сложност, като се излага, че съдът не е взел предвид , че процесуалния представител на ищеца се е запознал и с ДП, производството е приключило в повече от едно заседание, а адвокатското възнаграждение не съответства на определения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

В срока по чл. 276 от ГПК отговор на частната жалба не е депозиран.

В съдебно заседание по същество, Б. Б., редовно призован не се явява лично, чрез процесуален представител, поддържа въззивната и частна жалби, претендира уважаването им, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание по същество, ГФ, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба , както и отговора на жалбата на Б.. Претендира уважаване на направените от него пред въззивната инстанция искания, както и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд – Ловеч е образувано по иск на Б. Е. Б. ЕГН **********, с правно основание чл. 519, ал.1 вр. чл. 558 ал.5 вр. чл.557 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК 121446665, за осъждане на ответника да му заплати сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени 3 вреди болки и страдания, вследствие счупване на дясната фибула с дислокация, счупване на тибиален малеол с дислокация и сублуксация на дясна глезенна става в резултат на ПТП, настъпило на 07.03.2022 година в град Троян, Област Ловеч, ул.“Незабравка“, при управление на МПС – лек (таксиметров) автомобил с неустановена марка, модел и рег. номер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на претенцията до ГФ 10.07.2024 година, до окончателното изплащане В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на настъпило на 07.03.2022г. в гр.Троян, на ул.Незабравка срещу дом 35 , ПТП между него като пешеходец и неустановено МПС, получил фрактура на десния крак и му били причинени неимуществени вредиболки и страдания, стрес за един значителен период след процесното произшествие, които продължава да търпи и към момента на подаване на исковата молба . Твърди, че докато разтоварвал въглища от задна лява врата на паркирания на посочения по- горе личен автомобил на Н. Д. Н., бил ударен в десния крак от преминаващ по улицата таксиметров автомобил , като от удара се завъртял и паднал. Н. го видял паднал и предложил да го закара в болница. Б. отказал, тъй като не разполагал с пари за изследване и лечение и помолил Н.в да го закара до „малкия пазар“ в града. Няколко дена по-късно, на 15.03.2022 г. познат на Б. го забелязал в безпомощно състояние в района на „малък пазар" в гр. Троян, съжалил го и го отвел в МБАЛ Троян, където била установена фрактура на дясна малкопищялна кост на долен крайник. За случая, била извършена прокурорска проверка № 4800/2022 г. по описа на РП Ловеч, ТО Троян и е образувано ДП № 390/2023г. по описа на РУ Троян, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б" пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1, пр.З -то от НК и нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, което с постановление на прокурор от РП – Ловеч е спряно на основание чл. 244 ал. 1 т.2 от НПК.

Твърди, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП носи водачът на неустановения автомобил , който е могъл да премине покрай ищеца без да го удари. Излага, че отправил претенция към ответника по реда на чл.380 от КЗ, в хипотезата на чл.557 ал.1 от КЗ, по която е образувана щета № 24210115/10.07.2024 г. Излага, че с писмо с изх. № 2401-282/30.07.2023 г. ответникът отказал плащане по претенцията с мотив, че липсва конкретно установено противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило уврежданията му, липсват очевидци, а сведенията са били предимно от пострадалия.

В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил отговор от Гаранционен Фонд/ ГФ/ БУЛСТАТ 121446665 , гр. София, с който оспорва иска изцяло по основание и по размер и претендира да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло твърдения механизъм на ПТП, виновността на неизвестния водач на мпс, както и причинната връзка между получените от ищеца травми и ПТП. Твърди, че в процесния случай не са налице основание за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд, поради наличие на случайно събитие по отношение на твърдения водач на МПС - Б. Е. Б. пресякъл внезапно коридора му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДвП, явявал се е непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на водача на л.а./т.а. При условията на 4 евентуалност, счита, че вина за процесното ПТП има единствено Б. Е. Б., който, пресичайки коридора на движение на лекия автомобил се е движил неправилно по пътното платно. В случай, че съдът приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено Б. Е. Б., е релевирано възражение за съпричиняване от страна на пострадалия - движел се е неправилно по пътното платно и е предприел пресичане на неопределено за целта място, както и не е съобразил с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. С писмена молба – становище от 05.03.2025г. ответникът е релевирал възражение за съпричиняване и поради това, че Б. се е отнесъл нехайно към оздравителния процес. Оспорва твърденията на ищеца, за претърпени от него болки и страдания, включително и от причинена от ПТП неработоспособност, като неподкрепени с доказателства и доколкото в исковата молба същият твърди, че е безработен. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като прекомерен. Оспорва дължимостта на законна лихва върху главницата, като твърди, че ищецът чрез своя пълномощник не е изпълнил императивните изисквания на чл. 380 във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ/ не е посочил банкова сметка/ поради което липсва правно основание за присъждане на лихва. Ако се приеме, че ответникът дължи заплащането на законна лихва, счита, че забавата му е от датата на завеждане на исковата молба в съда - 04.10.2024г.