Присъда № 34 от 25.09.2023, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 434/2023
- Вид
- Присъда № 34
- Подписан
- 25.09.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- Зорница Донкова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 34, постановена на 25.09.2023г. по НОХД № 434/2023г. по описа на Районен съд - Търговище.
Подсъдимият Ш. Ш. М. от гр.Т., ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по чл.325, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК – за това, че на 05.01.2020 г. в гр. Търговище, в съучастие, като съизвършител с лицето Х. Б. Х. от гр. Търговище, както и при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като псувал и обиждал А. Х. А., като й казал „М..............! Ще те смачкам!“ и псувал и обиждал Т. С. Г., като й казал „Д. к. ще те убия, ще те запаля!".
В наказателното производство бяха приети за съвместно разглеждане следните граждански искове:
Граждански иск, предявен от пострадалата А. Х. А., ЕГН ********** против подс. Ш. Ш. М. за сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Граждански иск, предявен от пострадалата Т. С. Г., ЕГН ********** против подс. Ш. Ш. М. за сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Пострадалите бяха конституирани като граждански ищци в процеса.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимия като безспорно доказано. Счита, че са налице предпоставките на чл.55 от НК, поради което пледира за извършеното престъпление по чл.325, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК на подс. М. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ – в размер, под минималния, предвиден в закона. Намира, че гражданските искове са доказани по основание и пледира за уважаването им в размер, съобразно установената съдебна практика.
Подсъдимият М. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и моли за налагане на наказание „пробация“.
Защитникът на подсъдимия излага доводи за малозначителност на извършеното от подсъдимия деяние и съобразно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК пледира за оправдателна присъда. Същевременно счита, че правната квалификация на деянието е неправилна и същото следва да се квалифицира като престъпление по чл.325, ал.1 от НК. В тази връзка, в условия на алтернативност пледира за налагане на наказание „пробация“, а в случай, че така изложените доводи не бъдат уважени - на подс.М. да бъде наложено наказание от три месеца „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 от 1
НК. Намира гражданските искове за недоказани и счита, че същите следва да бъдат оставени без уважение, алтернативно – да бъдат уважени в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 05.01.2020 г. в механа „Хаджи Генчо", находяща се в гр. Търговище, кв. „Запад" били свидетелите А. А., Т. Г. и В.В.. Там в компания се намирали и лицето Х.Х. и подсъдимият Ш. Ш. М.. При една от поръчките на Х.Х., св. А. му направила забележка. Тогава същият станал и взел дръжка от метла, като казал на А., че ще види какво ще й се случи. От компанията му обаче го възпрели. В това време от кухнята излязъл св. В. и също направил забележка на Х . Св. А. натиснала паник - бутона в заведението, за да не ескалира ситуацията. А. и свидетелката Г. излезли навън, за да изчакат идването на служители от СОД. На място пристигнал св. А.К.. При влизането му в заведението Х .и подс.Ш. М. започнали да крещят и да хвърлят посуда в заведението. Ругатните от страна на Х .и подс. Ш. М. били „М..............!" и били насочени към свидетелките Г. и А.. Св. К. изкарал Х .навън и когато той видял св. Г. й казал „Знаеш ли какво ще ти се случи?" и „Ще те убия!". Св. Г. влязла вътре в заведението, като при нея отишъл подс. Ш. М. и започнал да й вика „Д. к. ще те убия, ще те запаля!". В същото време Х .влязъл в заведението и продължил да псува. Тогава на място пристигнали служители на РУ - Търговище - В.Т., И.А. и И.Д., извикани от св. Г.. Те също чули думите на Х .и подс. Ш. М., а именно „М..........!" и „Ще ви смачкам!". Те разпоредили на Х .и подс. Ш. М. да прекратят това си поведение, но тъй като последните не го сторили, ги задържали.
Поведението на Х.Х. и подс.Ш. М. предизвикало възмущението на свидетелите и останалите посетители в заведението.
Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от самопризнанието на подс. Ш. М., което се подкрепя изцяло от останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, включително съдържащи се в показанията на свидетелите И.Д., В.Т., И.А., В.В., А.К., Т. Г. и А. А., както и писмени доказателства и доказателствени средства.
Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват описаната по –горе фактическа обстановка.
От правна страна обаче, съдът прие, че така установената фактическа обстановка не води до извод, че на 05.01.2020 г. в гр. Търговище, подс. Ш. М. е осъществил престъплението по чл.325, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, за което е предаден на съд, а именно че действайки в съучастие като съизвършител с лицето Х. Б. Х. от гр. Т.е, както и при условията на опасен рецидив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като псувал и обиждал А. Х. А., като й казал „М..............! Ще те 2 смачкам!“ и псувал и обиждал Т. С. Г., като й казал „Д. к. ще те убия, ще те запаля!".
По делото е безспорно установено, че на процесната дата и място подс.
М. е имал непристойно поведение - крещял е и е отправял обидни изрази и псувни спрямо св. А. и св.Г.. Действително с тези негови действия е бил нарушен обществения ред. Поведението му е предизвикало смут сред лицата, намиращи се в заведението, които са били възмутени от държанието му. Тези действия на подсъдимия според съда обаче не следва да се квалифицират като хулигански по смисъла на чл.325, ал.1 от НК. В тази насока следва да се има предвид обстоятелството, че подс.М. не е бил инициатор на конфликта и неговото поведение /за разлика от това на Х.Х./ се е изразило основно в отправяне на вербални оскърбления към пострадалите. Следва да се отчете доброто му процесуално поведение, проявеното разкаяние, а и факта, че от случая са минали повече от три години. Предвид посочените обстоятелства съдът прие, че извършените на 05.01.2020г. от подс. М. действия не следва да се квалифицират като хулигански по смисъла на чл.325, ал.1 от НК. Предвид така констатираната несъставомерност на деянието, подсъдимият бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
Същевременно съдът счете, че посредством отправените псувни и обиди към св.А. и св.Г., подс.М. е осъществил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от Указ № 904/28.12.1963г. за борба за дребното хулиганство /УБДХ/, според който: „Дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК“. За този си извод, съдът съобрази и изложеното в Постановление № 2 от 29. VI. 1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС, където е посочен разграничителния критерий между престъплението хулиганство по НК и дребното хулиганство по УБДХ, а и именно - обществената опасност на деянията. Конкретната преценка на деянието, извършено от подс. М. и обстоятелствата около инцидента водят до извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление. Предвид това на основание чл.1, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от УБДХ във вр. с чл.301, ал.4 във вр. с чл.305, ал.6, от НПК съдът наложи на подсъдимия административно наказание „глоба“ в максималния размер от 500лв. При определяне вида и размера на административното наказание взе предвид данните за съдимостта на подс.М., както и факта, че нарушението е извършено на публично място, в присъствието на множество хора.
Извършеното от подс. М. противоправно деяние по чл.1, ал.3 от УБДХ съдържа обективните признаци на състава на непозволеното увреждане по 3 чл.45 от ЗЗД, като в резултат от същото св.А. и св.Г. са претърпели неимуществени вреди. Доколкото деянието е извършено виновно, съдът прие, че предявените граждански искове са доказани по своето основание и тези вреди следва да бъдат репарирани по справедливост от подсъдимия, съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД. В резултат на публично отправените обиди и псувни, пострадалите са преживели неудобство, унижение и страх, данни за което се съдържат и в показанията им, дадени на досъдебното производство.
Съобразявайки тези обстоятелства, съдът прие, че сумата от по 700лв. се явява справедлив размер на обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди от всяка от пострадалите. Именно в такъв размер бяха уважени и предявените граждански искове. В останалата част и до пълният им размер от 2 500лв. исковете бяха отхвърлени от съда като неоснователни.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, подс.М. бе осъден да заплати по сметка на Районен съд - Търговище сумата от 100лв. /т.е. 2 х 50лв./, представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
4
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 34 гр. Търговище, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Зорница Д. Павлова
Съдебни
Гюлджихан Б. Ахмедова заседатели: Атанас П. Цанев при участието на секретаря Анна Г. Александрова и прокурора Л. Вл. И. като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Наказателно дело от общ характер № 20233530200434 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ш. Ш. М., роден на 19.12.1990 година в гр.
Търговище, български гражданин, неженен, грамотен, осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на 05.01.2020 г. в гр. Търговище, в съучастие като съизвършител с Х. Б. Х. от гр. Търговище, както и при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като псувал и обиждал А. Х. А., като й казал „Майка ти ще еба!
Ще те смачкам!“ и псувал и обиждал Т. С. Г., като й казал „Дърта курва, ще те убия, ще те запаля!“ и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 5 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
На основание чл. 1, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от Указ № 904/28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство във вр. с чл. 301, ал. 4 във вр. с чл. 305, ал. 6 от НПК му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 1 лв. (петстотин лева) за извършената на 05.01.2020 г. в гр. Търговище проява на дребно хулиганство.
ОСЪЖДА подсъдимия Ш. Ш. М., със снета по-горе самоличност, да заплати на А. Х. А. с ЕГН: ********** от гр. Търговище, ул. „****, сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.01.2020 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимия Ш. Ш. М., със снета по-горе самоличност, да заплати на Т. С. Г. с ЕГН: ********** от гр. Търговище, ул. „****, сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.01.2020 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.