Решение № 396 от 05.10.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Горна О., 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120101454 по описа за 2021 година

Иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД .

Ищцата Г. М. Н.(чрез адв.Никола Ив.К. от ВТАК) твърди в исковата молба, че е потребител на ел.енергия за битови нужди по смисъла на чл.4 от ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД, одобрени с Решение№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. От страна на електроразпределителното дружество били издадени: фактура№ТП-3301561222/11.08.2020г. на стойност 19.00лв. и фактура№ТП-3301606155/14.12.2020г. на стойност 19.00лв. Със всяка една от посочените фактури, ответното дружество начислило наказателна такса за възстановяване на захранването до обекта на потребителя. Процесните фактури, на обща стойност 38.00лв. били заплатени от ищцата(извлечение за фактури и плащания). Счита, че не дължи на ответното дружество сумата от 38.00лв., начислена и с посочените две фактури като такса за възстановяване на захранването с ел.енергия и същата била заплатена без основание. Формалните основания за начисляване на такси за възстановяване преноса на ел.енергия от страна на „Енерго-Про Продажби“АД следвало да бъдат търсени в актуалните ОУ на дружеството, в т.ч. и начисляването на такси за възстановяване преноса на ел.енергия, заплащането на които се явява задължителна предпоставка за възстановяване на доставката на ток до съответния потребител. В чл.21 ал.1 от ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД е посочено, че когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Енерго-Про Продажби“АД и „Електроразпределение Север“АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. Така, в собствените ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД не била предвидена възможност за начисляване на такса за възстановяване на прекъснатото електрическо захранване, каквото изискване имало в чл.37 ал.1 от отменените с Решение№798/20.01.2017г. по АД№3069/2016г. на ВАС ОУ ДПЕЕ, одобрени с Решение№ОУ-Об/21.07.2014г. на ДКЕВР. Твърди, че липсвали причини едностранно начислената такса в размер на 19.00лв. за възстановяване на 1 електрическото захранване да бъде схващана като разход по смисъла на чл.21 ал.1 от действащите ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД, тъй като тази такса била предварително и презумптивно определена, без да бъдат съобразени действителните разходи, осъществени по повод прекъсването или възобновяването на електрическото захранване. Практически била въведена наказателна такса, чието заплащане противозаконно се вменявало като задължение за потребителите, за да могат последните да упражняват правото си да получават доставка на ел.енергия. Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването.

Дори действително да са извършени някакви разходи от доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването с ел.енергия, неплащането на същите не можело да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. Трябвало да има както доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Счита, че клаузата на чл.21 от действащите ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД поставяла електроснабдителното дружество в господстващо положение спрямо потребителя, поради което същата била неравноправна и на основание чл.143 т.18 от ЗЗП, доколкото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за вреди, поради включване и изключване на снабдяването - без същите да бъдат доказвани по какъвто и да било начин. „Енерго-Про Продажби“АД нямало каквито и да било правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му се следвала. В чл. 20, ал. 1 от ОУ е посочено, че „Енерго-Про Продажби“АД има право да поиска от „Електроразпределение Север”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия. „Енерго-Про Продажби“АД изначално по никакъв начин не било ангажирано с фактическото прекъсване и възобновяване на снабдяването с електричество, които действия обичайно се извършвали от „Електроразпределение Север”АД. Таксата за възстановяване преноса на ел.енергия в размер на 19.00лв., съответно таксата за експресно възстановяване преноса на ел.енергия в размер на 38.00лв., били посочени в Ценоразпис на услуги предлагани от „Електроразпределение Север”АД, с който ищцата не била запозната, нито се съгласявала. Така, „Енерго-Про Продажби“АД изначално не било извършило никакви разходи във връзка с прекъсване и възобновяване на снабдяването с ел.енергия до процесния недвижим имот, доколкото тези дейности са осъществени от друго юридическо лице - „Електроразпределение Север”АД, като процесната сума била начислена и събрана от „Енерго-Про Продажби“АД неоснователно. Така бил осъществен фактическият състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който изисквал предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. Предявени са искове за: сумата 38.00лв., представляваща недължимо изискани и заплатена такси за възстановяване преноса на ел.енергия на обект за което са издадени фактура№ТП-3301561222/11.08.2020г. и фактура№ТП-3301606155/14.12.2020г. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание на 04.10.2021г. процесуалният представител приема извършеното плащане в хода на производството, което представлявало признаване на вземането чрез неговото погасяване. При тези условия счита, че ответното дружество дължи разноски, тъй като със своето поведение е станало причина за завеждане на делото. Претендира се от процесуалния представител на ищеца присъждане на адв.възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.

Ответникът „Енерго-Про Продажби”АД(чрез адв.А.М. от ВТАК) оспорва предявените искове. Не се спори, че Г. М. Н. е потребител на ел.енергия за обект в гр.Г.О. ул.“****“№25. На 2

15.06.2020г. от ответното дружество била издадена фактура на стойност 30.24лв. за ползвана, измерена с годно СТИ и отчетена ел.енергия в обекта в гр.Г.О. и със срок за плащане 01.07.2020г. Стойността на фактурата не била платена в срок. На 20.07.2017г. от ответното дружество е издадена фактура на стойност 31.42лв. за ползвана, измерена с годно СТИ и отчетена ел.енергия в обекта в гр.Г.О. и със срок за плащане - 03.08.2020г. Стойността на фактурата не е платена в срок. По тази причина ответното дружество е предприело действия по прекъсване на захранването на обекта в гр.Г.О. за всеки един от описаните случаи и снабдяването с ел.енергия е било прекъсвано два пъти. Сумите по просрочените фактури били заплатена от абоната след падежа им, когато са заплащани и по 19.00лв. - такси за възстановяване на подаването на ел.енергия. Абонатът бил включен в списък за възстановяване на електрозахранването, което и било извършено. Съгласно чл.55 ал.1 предл. I от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне, като вземането възниква от момента на престирането/на даването на нещо/ без основание. От този момент започва да тече и давността - чл.114 ал.1 от ЗЗД. Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД е безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и няма как страните да са определили предварително срок за изпълнение. За да е налице неизпълнение на безсрочно парично задължение, законът изисквал покана на кредитора - чл.84 ал.2 от ЗЗД. Така, задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага/чл.69 ал.1 от ЗЗД/, тъй като то възниква от момента на даване на недължимото, но автоматично не определя падежа на задължението и не води до забава на длъжника. За да настъпи падежът на безсрочното задължение е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни чл.84 ал.2 от ЗЗД. От този момент можело да се счита, че длъжникът е в неизпълнение, забава. При връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо, вземането съществува, но длъжникът ще дължи изпълнение и ще изпадне в забава от момента, в който е получил поканата на кредитора. Твърди се, че покана за заплащане на сумата 38.00лв., получена без основание, не била отправяна от страна на абоната към ответното дружество. Към датата на предявяване на исковата молба – 19.07.2021г., вземането на ищеца за връщане на получена без основание сума в размер на 38.00лв. е съществувало, но доколкото то е безсрочно, не е бил настъпил падежът за изпълнението му. До тази дата от страна на кредитораищец не била отправяна покана до длъжника-ответник за изпълнение на безсрочното му задължение. Приема(условно), че предявената искова молба(получена на 22.04.2021г.), представлява именно такава покана - чл.84 ал.2 от ЗЗД. Налице било изпълнение в срок на задължението на дружеството да върне цедираната получена без основание сума в размер на 38.00лв., поради което предявеният иск бил изцяло неоснователен. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се направените по делото разноски. Алтернативно, моли сторените от ответника разноски да бъдат присъдени на основание чл.78 ал.2 от ГПК, доколкото ответното дружество не е станало причина за завеждане на делото, не е оспорвало вземането и е признало вземането с извършеното плащане. Прави възражение, случай на уважаване на предявения иск, определеното възнаграждение за процесуално представителство по чл.36 от ЗА да бъде намалено под предвидения в Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, предвид, че искът е в размер на 19.00лв., като производството не се отличавало с правна и фактическа сложност и приключва в рамките на едно съдебно заседание.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства 3 за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Г. М. Н. е потребител на продаваната от ответното дружество ел.енергия за битови нужди по смисъла на §.1 т.42 от ЗЕ. От страна на електроразпределителното дружество били издадени: фактура№ТП-3301561222/11.08.2020г. на стойност

19.00лв. и фактура№ТП3301606155/14.12.2020г. на стойност 19.00лв. Със всяка една от посочените фактури, ответното дружество начислило наказателна такса за възстановяване на захранването до обекта на потребителя. Процесните фактури, на обща стойност 38.00лв. били заплатени от ищцата(извлечение за фактури и плащания). Като основание за издадените фактури, респ. издадените фискални бонове е записано „такси за възстановяване преноса на ел.енергия на обект с абонатен№****1 за клиентски№****, с адрес на потребление: гр.Г.О. ул.“****“№25 “.

Отчитането на ползваната ел.енергия се осъществявало посредством монтиран СТИ/електромер, който бил присъединен към електропреносната мрежа, поради което за Г. М. Н. възникнало задължението да заплаща използваната и отчетена ел.енергия на ответното дружество. Било преустановено двукратно ел.захранването на обекта по искане на ответното дружество от страна на „Електроразпределение Север“АД. След заплащане на сумите захранването било възстановявано.

Към момента на всяко възстановяване Г. М. Н. все още имал валидно сключен договор за доставка на ел. енергия с ответното дружество.

Установи се, че исковата молба е заведена в ГОРС с вх.№ 3659/19.04.2021г. и е получена от ответника „Енерго-Про Продажби“АД на 22.04.2021г.

„Енерго-Про Продажби“АД извършило плащане в размер на 38.00лв. в полза на Г. М. Н. с пощенски запис в срока за отговор на исковата молба, който факт не се оспорва от ищцовата страна(заявен от процесуалния представител в съдебно заседание).