Решение № 1142 от 17.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. Варна, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20213110201999 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. БР. Н., с ЕГН **********, живущ в гр.Варна, ***, срещу Наказателно постановление № 597/2021 г. от 21.04.2021 г. година на Б.Й.Р.

Началник на отдел „МРР Северна морска“, с което на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 058. 32 лева /две хиляди и петдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ за нарушение на чл. 126, ал.1, т.1 ЗАДС, като съгласно чл. 124, ал. 1, от същия нормативен акт е постановено отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на твърдяното нарушение – 160. 000 /сто и шестдесет/ литра етилов алкохол съгласно изготвените Митнически лабораторни експертизи с лабораторни кодове- №№ 378-9999-21, 37-9999-21, 380-9999-21, 371-9999-21, 382-9999-21: .

В депозираната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания санкционен акт, претендират се нарушения на материалния закон, с изложение на аргументи в твърдените насоки, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като е отправена молба за цялостната му отмяна.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. В. БР. - ВАК, която поддържа жалбата, като моли санкционния акт да бъде отменен. Развива подробни доводи в депозирана писмена защита.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М.Х., излагаща съображения, касателно неоснователността на аргументите, посочени в жалбата, 1 инициирала настоящото производство. Посочва, че процесната течност е установена по количество, вид и алкохолен градус, поради което намира, че се касае за дестилатен алкохолен продукт, който е годна за консумация акцизна стока. Намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че същият не може да е субект на административното нарушение, ситуирано в нормата на чл. 126 ЗАДС, в качеството му на физическо лице.

Моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление в неговата цялост.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.

14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 09.01.2021 г., в к.к "Камчия" област Варна, „Рибарско селище“ била извършена проверка в частен имот обитаван от жалбоподателя и семейството му, като, служители на "МРР Северна морска" при ГД "МРР", свидетелите А.Д. и И.Н. установили, че „в двора на имота в постройка е монтирано – съоражение за изваряване на етилов алкохол с вместимост 80 литра и в съседство от нея - в метален фургон туби с течност с мирис на етилов алкохол“ жалбоподателят държи - 180. 00 литра , домашна ракия, в различни съдове.

Предвид факта, че алкохола е разпределен в 18 броя съда е взета сборна проба с цифров уред – денситометър – DN 130 N, без посочен сериен номер.

За проверката бил съставен Протокол за проверка № 21В69940А000980/09.01.2021 г. и Протокол за извършена проверка: “продължение на действията описани в ПИП с дата 09.01.2021 г….“ – с дата 13.01.2021 г. С опис на иззети акцизни стоки към протокола за извършена проверка, представляващ неразделна част към цитирания протокол, на основание чл. 107а. ЗАДС гореописаните стоки били иззети и задържани. Митническите служители взели проби от съдовете с течности с протокол за вземане на проба, като вземането на пробите е направено в присъствието на жалбоподателя, удостоверено с подписа му, който не е възразил по отношение на начина на вземане на пробите, количеството, маркировката и осигуровката на пробите.Били изготвени от Централна митническа лаборатория - София, Експертизи с №№ 05, 06, 07, 08 – с дата 0102.2021 г.. Видно от резултата от митническа лабораторна експертиза , се установява, че анализираните проби, с оглед на определените физико-химични показатели и експертната оценка, представляват дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание , годен за консумация.

В хода на митническото разследване било установено, че по правилата на чл. 28, ал. 1, т. 5 и чл. 31, ал. 1, т. 5 ЗАДС на иззетото количеството алкохол дължимият акциз: в двоен размер е 2 058. 32 лева. АНО в хода на проверката е установил, че за част от задължания алкохол са налице документи, удостоверяващи плащането на начисления акциз, 2 поради което със сл. бележка №32-61107/22.02.2021 г. са били върнати на жалбоподатеиля Н. БР. Н. 2 бр. бутилки или обща – 20 литра етилов алкохол. Към протокола за извършена проверка от – 13.01.2021 г. са били представени – 8 бр. акцизни данъчни документи за лицата: Х.Х., К.К., Д.Д., Н.Н., И.Н., Д.Г., В. БР., М.Б..

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 126, ал.1 ЗАДС, като след съставянето му препис от него е връчен на жалбоподателя, който не е имал възражения.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 058. 32 лева /две хиляди и петдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ за нарушение на чл. 126, ал.1, т.1 ЗАДС, като съгласно чл. 124, ал. 1, от същия нормативен акт е постановено отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на твърдяното нарушение – 160. 000 /сто и шестдесет/ литра етилов алкохол съгласно изготвените Митнически лабораторни експертизи с лабораторни кодове- №№ 378-9999-21, 37-9999-21, 380-9999-21, 371-9999-21, 382-9999-21:

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя и свидетеля А.Д. и свидетеля при установяване на адм. нарушение – И.Н., съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетелите са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и писмени доказателствени средства – протокол за извършена проверка и опис, в които е индивидуализирана иззетата стока, както и изготвената митническа лабораторна експертиза. Съдът кредитира показанията на разпитаните по искане от жалбоподателя свидетели – Х.Х. и М.Н. като подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, внасящи конкретика относно произхода на етиловия алкохол, намерен и иззет от имот на жалбоподателя.

При цялостния задълбочен анализ на инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателствени средства този съдебен състав намира, че липсва спор, касателно фактическата обстановка, доказани по несъмнен начин са фактът на извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири 3 обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

В конкретния случай административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от извършеното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.

Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно прилагане на процесуалния закон.

Административната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение на чл.

126 ЗАДС, като му наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 058. 32 лева и съгласно чл. 124, ал. 1 ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на твърдяното нарушение.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 09.01.2021 г., в к.к "Камчия" област Варна, „Рибарско селище“ била извършена проверка в частен имот обитаван от жалбоподателя и семейството му, като, служители на "МРР Северна морска" при ГД "МРР", свидетелите А.Д. и И.Н. установили, че „в двора на имота в постройка е монтирано – съоражение за изваряване на етилов алкохол с вместимост 80 литра и в съседство от нея - в метален фургон туби с течност с мирис на етилов алкохол“ жалбоподателят държи - 180. 00 /сто и осемдесет/ литра , домашна ракия, в различни съдове, като не притежавал документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

От своя страна, административно наказващият орган обаче, неправилно и незаконосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, предвиждаща отговорност за държане на акцизни стоки без документ, удостоверяващ заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. Жалбоподателят не е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, поради което той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза и съответно не може да носи отговорност по чл.

126 ЗАДС, доколкото идеята на законодателя е да санкционира по чл. 126 ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани по закона (като производители или складодържател и) не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които 4 изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели, но въпреки това извършват присъщи дейности за такива. Лице, което не е регистрирано като производител или складодържател не може изобщо да произвежда и съхранява стоки на склад и няма как да съставя такива документи изобщо. Такова лице не може и да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Ето защо и такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото същото няма законова възможност да състави и разполага с редовни книжа за това. Това лице обаче е задължено за плащането на акциза при определени условия, но не и за съставянето на документи, които да установяват това плащане, защото в случая когато нерегистрирано лице е задължено за плащането на акциз, същият се събира в двоен размер на основание чл. 123а. от ЗАДС, т. е. без да се съставят предвидените иначе документи по ЗАДС за начисляването и плащането на акциза.

В този последен случай обаче нарушението не е липсата на документи, които да удостоверяват плащането, а самото неплащане, което както се посочи е различно от липсата на документи. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателят е държал 160. 000 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 ЗАДС. Доколкото е държал акцизни стоки той може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира като производител или да се лицензира като складодържател, не го е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това са нарушения различни от нарушението по чл. 126 ЗАДС, за което е съставено процесното наказателно постановление.