Решение № 1063 от 18.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Г.ева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000500160 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 266294/28.10.2021 г., постановено по гр. д. № 6558/2020 г., по описа на СГС, I ГО, 26 състав, е уважен предявеният от Е. Х. С. срещу В. Г. Р. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 26500 лв., ведно със законната мораторна лихва от 08.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Изцяло е отхвърлен предявеният от М. Х. Х. кондикционен иск с дадена от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26250 лв., ведно със законната лихва от 08.07.2020 г. до окончателното й изплащане (макар и в мотивите на съдебното решение да е съобразил, че е сезиран с паричен иск, възлизащ на сумата от 26250 лв., СГС погрешно е обективирал в диспозитива на решението своята правосъдна воля, като е посочил по-висока сума - 26500 лв., поради което след влизане в сила на настоящото решение първоинстанционният съд трябва да отстрани констатираната от въззивния съд очевидна фактическа грешка).

Решението е обжалвано от ищеца М. Х. Х. в частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е достигнал до правния извод, че припадащата се на ищеца част от продажната цена е получена от ответника на годно правно основание – обстоятелството, че ищецът е дал съгласие тази сума да бъде преведена по банкова сметка на ответника, не освобождава ответника от процесуалното му задължение да установи годен юридически факт за това имуществено разместване. Счита, че необосновано първоинстанционният съд е обосновал своето правно съждение, че с превеждане на 1 припадащата се част от продажната цена по сметка на ответника ищецът е изпълнил свои парични задължения, възникнали от договор за паричен заем към В.Р.. Твърди, че в процеса на доказване е установено несъмненно, че той е инвестирал собствени средства в дейността на търговското дружество, управлявано от ответника, и е спомагал за неговото развитие.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият-ответник не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява в проведеното пред САС на 17.05.2022 г. о. с. з. и не взима становище по предявената въззивна жалба.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която предявеният от Е. Х.

С. осъдителен иск изцяло е уважен, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, като по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

СГС, ГО, 26 състав е бил сезиран с кумулативно активно субективно съединени искове с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е дължал парични суми на ответника по договори за заем и за да погаси тези парични задължения, е разпоредил припадащата се сума от продажбата на съсобствения му имот да се преведе по сметка на ответника, поради което е бил налице годен юридически факт за това имуществено разместване.

Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения и формираното искане за предоставяне на съдебна защита на твърдяното накърнено материално право (арг. чл. 2 ГПК, във вр. с чл. 6, ал. 2 ГПК), които обосноват основанието на предявения иск по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и вида и обема на търсената съдебна защита (арг. чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК), ищецът иска със сила на пресъдено нещо да се установи, че е носител на кондикционно право – субективно право за връщане на даденото без годен юридически факт, което е преминало не пряко от патримониума на продавача-ищец, а опосредствено - дължимата продажна цена е заплатена от купувача по процесното продажбено правоотношение на ответника - по овластяване от продавача (арг. чл. 75, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ЗЗД). Следователно, съобразно наведените в исковата молба фактически твърдения процесната имуществена облага не е постъпила в патримониума на ответника при пряка кондикционна престация от ищеца, а при проявление на обща група от факти, 2 които водят до неоснователно обогатяване.

Именно твърденият факт на заплащане на процесната сума от купувача на ответника, но при овластяване от продавача, представлява този общ юридически факт, който е причина за ефективно имуществено разместване и обуславя опосредствената връзка между обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищеца.

Наистина, съставите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД разкриват съществена близост, тъй като представляват разновидности на един гражданскоправен институт, като и при двата фактически състава се касае за едно и също правно явление – осъществено разместване на имуществени ценности между отделни правни субекти, което е довело до неоснователно обогатяване. Отликите, които обосновават подвеждането на процесната облигационна претенция под общия субсидиарен състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, могат да бъдат обобщени по следния начин: при специалния състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е достатъчно да е налице даване на парична сума или вещ от ищеца и получаване на даденото от ответника, като това имуществено разместване се осъществява при отсъствието на правно основание, а именно при липса на годен юридически факт, който да породи задължението за извършване на това имуществено разместване между имуществени комплекси на два правни субекта. Фактическите действия, обуславящи „даването” и „получаването”, се извършват пряко от едно лице на друго. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се прилага, когато е налице един усложнен механизъм на разместване на блага, при обща група факти, довели до неоснователно обогатяване. В процесния случай това разместване на блага е правно опосредено от действията на едно трето лице – купувача, като исковата сума е изплатена не на ищеца, а по банкова сметка на обогатилото се лице без правно основание (по твърдение на ищеца).

Макар и първоинстанционният съд при формиране на своето вътрешно убеждение – арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК, да е разгледал всички правопораждащи спорното материално право юридически факти за връщане на даденото при липса на годен юридически факт, като облагата е преминала не пряко от имуществения комплекс на ищеца, а е опосредена от извършването плащане от купувача по процесното продажбено правоотношение по сметка на ответника, той погрешно ги е субсумирал (подвел) под правната норма на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Но това обстоятелство не е довело до порок в съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, тъй като първоинстанционният съд, съобразно основания принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), изцяло се е произнесъл по наведените фактически твърдения от ищеца в исковата молба – в този смисъл е и константната практика на ВКС, формираната по чл. 290 ГПК – напр. Решение № 375/26.10.2011 на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 931/2009 г.;

Решение № 439/23.07.2010 на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 476/2009 г. Неправилната правна квалификация, под която СГС е подвел предявеното спорно материално право, представлява нарушение на материалния закон, което трябва да бъде съобразено от въззивния съд.

Както е изяснено в дадените в доклада на въззивната жалба на основание чл. 267, ал.

1 ГПК указания на страните, съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да е получил по неговата банкова сметка исковата сума без правно основание (без да е съществувал действителен правопораждащ юридически факт); 2. ищецът да е бил носител на вземането, 3 представляващо продажната цена, която е преведена от продавача по договора за покупкопродажба по банковата сметка на ответника (този факт не е спорен между страните); 3. ответникът да се е обогатил с тази сума, т.е. без да е налице годен юридически факт за това имуществено разместване; 4. ищецът да е обеднял, тъй като не е получил дължимата му се част от уговорената продажна цена за възмездното прехвърляне на притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху продадения имот; 5. връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

Не е спорно между страните, а и от н. а. № 152/22.05.2015 г., съставен по н. д. № 87/2015 г. от нотариус Е. П., се изяснява, че М. Х. Х., действащ лично за себе си и като пълномощник на своята съпруга В. Й. Х., е продал на „Дициани” ЕООД притежаваната от тях идеална част (в СИО) от правото на собственост върху процесната недвижима вещ, като припадащата им се част от уговорената продажна цена (в размер на исковата сума от 26250 лв.) купувачът се е задължил да заплати безкасово - чрез заемни средства, предмет на сключен договор за банков кредит с„УниКредит Булбанк” АД.

От Заявление, адресирано от въззивника и ответника като пълномощник на един от продавачите до банката на 22.05.2015 г., се установява, че продавачите са овластили купувача по процесното продажбено правоотношение да изплати остатъка от уговорената продажна цена, вкл. и исковата сума по банкова сметка на ответника, като по този начин ще се усвои и отпуснатият на купувача от банката кредит.

От Банково удостоверение от 01.11.2020 г., издадена от „УниКредит Булбанк” АД, се изяснява правнорелевантният факт, че по нареждане на купувача „Дициани” ЕООД банката - с две платежни операции, е заверила сметката на ответника В. Г. Р. (общо със сумата от 52500 лв. (остатъка от уговорената продажна цена).

От показанията на свидетеля Г. Т. В., бивш служител при дружеството на ответника повече от 10 години до 2016 г., се установява, че ищецът е посещавал много често офиса на ответника, за да му помага в търговската дейност - „Доколкото аз зная, заработиха заедно...

Стоката се увеличи доста и заработихме по-силно... Х. имаше контакти, връзки, познати, нещата се засилиха”. Виждал е много често и син на ответника, който активно подпомагал неговата търговско дейност.

Именно от показанията на Г. В. Р., син на ответника, се изясняват част от финансовите отношения между страните във въззивното производство - Х. постоянно идвал при баща му да иска пари назаем: „Сумите станаха много големи... Нещата не вървяха добре. М. идва в склада и виси там по цял ден, с единствената молба да иска пари назаем.

Татко му ги даваше, защото са първи братовчеди”. Свидетелства, че съгласно уговорката между страните с продажната цена ищецът е върнал получените от ответника парични заеми - „М. каза, че ще продаде този имот и ще му върне дълговете, защото абсолютно всеки ден той взимаше пари. Когато съм бил там, той идва и започва: „Дай ми 20, дай ми 50, дай 1000 лв.!” Каза, че ще продаде имот, за да върне парите на баща ми”. Изяснява, че в приложената 4 по делото таблица е записвал дадените от баща му на ищеца пари назаем - от 2014 г. насетне. Установява, че баща му разбрал за тази таблица, защото сумите значително се увеличили, дори между тях възникнал конфликт („скандали”) по повод предоставянето на парични заеми - „Имаше крупни суми: напр. 5000 лв., за да върне заем, даден му от негов приятел... Поиска от баща ми 400 лв., за да „откупи” предоставен в залог фотоапарат на дъщерята на ищеца... Поиска 1500 лв. за самолетни билети, които били на промоция - баща ми му даде на ръка... Няма и седмица след това и дойде да му даде 1500 евро за разноски за хотел и други подобни неща. После му даде и джобни пари... М. не работеше и цял ден се оплаква за запора на заплатата на дъщеря му, а тя трябвало да ходи някъде да пътува. Баща ми му даде 2500 лв. на ръка”. Свидетелят преустановил да води таблицата, едва след като процесният имот бил продаден и с получената продажна цена върнал предоставените му от ответника заеми. Спомня си обаче, че заемните средства, за които говори, са предоставяни от баща му на ищеца през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Според неговите субективни възприятия ищецът не е помагал баща му в неговата търговска дейност, а е искал заеми, за да поддържа своя жизнен стандарт - „М. нямаше една стотинка, идваше да се моли на баща ми за 20 лв., за да сипе бензин в колата и да си прибере децата... М. идва и казва: „Нямам пари за пазаруване, няма какво да ядем, плати ми тока!”. Свидетелства, че ищецът обещал на баща му, че ще ипотекира имот в полза на гръцки контрагенти, като по този начин ще се издължи на ответника. Спомня си категорично, че Х. е заявил на баща му, че с продажбата на имота в гр. Берковица ще върне дадените от ответника заеми - „Бях пряк свидетел на това . М. иска в заем парите, казва и обещава, че ще ги върне. Това са личните думи на М.. Баща ми му дава парите и казва да ги върне, когато може. Баща ми не е искал разписка за тези суми - те са първи братовчеди, израснали са заедно”.