Решение № 178 от 29.11.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Смолян, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно наказателно дело № 20215440200355 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 131, ал.1 ЗДДС.

Постъпила е жалба от Т В К. от с. М срещу Наказателно постановление № 581368F590255/08.06.2021 г. на началник ООД – Пловдив към ЦУ на НАП. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност поради нарушения на материални и процесуални правила, изразяващи се в настъпила преклузия за административно наказателна отговорност; непосочване на относимите към нарушението обстоятелства; неправилно приложение на материалния закон, недоказаност на нарушението и липса на нарушение. Евентуално моли за намаляване на наложеното наказание на 100 лв.,респ. за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Р, която поддържа жалбата и моли да бъде отменено обжалваното НП по изложените в пледоарията и в писмените бележки съображения, претендира за разноски.

За въззиваемия –юр. Д оспорва жалбата като неоснователна. Счита нарушението за безспорно доказано, моли да бъде потвърдено НП по изложените в пледоарията съображения, претендира за разноски.

След преценка на становището на страните, както и на събраните по делото писмени и гласни доказателства Съдът установи следната фактическа обстановка:

Със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ИД на НАП е възложено на органите по приходите от дирекции Контрол и Фискален контрол да извършват проверки на всички 1 подлежащи на контрол лица и обекти на територията на България за спазването на редица данъчни закони, вкл. и на ЗДДС. Със същата заповед са упълномощени компетентните длъжностни лица да издават наказателни постановления и да налагат наказания за нарушения на тези закони, като за нарушения на ЗДДС са упълномощен лицата по т. 1.3., б.

„в“, сред които са и началниците на отдели Оперативни дейности.

В тази връзка двамата свидетели К. и Б., които предварително направили резервация за две нощувки чрез платформата Booking.com извършили на 13.02.2021 г. около 11,45 часа проверка в обект къща за гости в с. М, общ. Смолян, стопанисвана от жалбоподателката Т.

В. К. по повод настаняването им в резервираните стаи за нощувка. Същите платили стойността на две нощувки на стойност 40 лв., и извършили контролна покупка на едно кафе на стойност 1 лев и една кутия за бижута на стойност 16 лв.. Плащането е извършено в брой на свид. Е К. – дъщеря на жалбоподателката, тъй като последната отсъствала от обекта.

След това проверяващите се легитимирали и започнали проверката на обекта. Констатирали, че в обекта няма регистрирано фискално устройство, както и че за продажбата не им е издаден фискален касов бон. За проверката е съставен Протокол за извършена проверка в обект № 0077098/13.02.2021 г. От свид. К. и в присъствието на свид. Б., както и на присъствалата в обекта Е К.. Т.К. била поканена да се яви на 15.02.2021 г. в 15,00 ч. в ТДФК, отдел ОД в гр. Пловдив, ул. „**** за съставянето на АУАН.

На посочената дата К. се явила на посоченото място. От свид. К., в присъствието на свид. Б. и на Т.К. е съставен АУАН № F5902255/15.02.2021 г. срещу Т. В. К. за нарушението, установено при проверката, изразяващо се в това, че извършва продажби на стоки и услуги от обекта без функциониращо фискално устройство и че след плащането в брой на нощувка на стойност 40 лв. не е издаден фискален касов бон от фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан. При извършена контролна покупка на кафе на стойност 1 лв. и на кутия за бижута на стойност 16 лв. не е издаден фискален касов бон поради липса на фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан. Установено е, че Т.К. не е регистрирана като търговец за къща за гости е издадена категория две звезди с 6 стаи – 12 легла. Констатирани са 57 лв. налични парични средства – стойността на контролните покупки на услуги и на стоки. Описаното нарушение е квалифицирано по чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Посочено е, че нарушението води до неотразяване на приходи. АУАН е подписан без възражение от Т.К..

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на дружеството – жалбоподател за описаното в АУАН нарушение е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС.

НП е връчено срещу разписка на 14.06.2021 г. и е обжалвано по надлежния ред в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на разпитани свид. К., Б. и К. и приложените писмени доказателства, се потвърждава описаната фактическа обстановка.

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка Съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.

За да породи санкционните си последици на правораздавателен акт, наказателното постановление трябва да бъде издадено въз основа на законосъобразен акт за нарушение.

При проверка на издадения АУАН съдът не установи съществени нарушения на процесуалните норми.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение се изразява в конкретно действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая, от текстуалното описание на нарушението не може да се направи извод какво точно нарушение е установил актосъставителят, тъй като се съдържат твърдения едновременно за липса на регистрирано фискално устройство и за неиздаване на фискален бон от ФУ или неиздаване на касова бележка от кочан.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В ал. 4 е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.

В § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието „ Търговски обект“ - всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

3

На основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Министърът на финансите е издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г. (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.).

В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е предвидено задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В ал. 2 е въведена забрана за извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. А според ал. 3 не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.

В чл. 4 от наредбата са изброени случаите, при които регистрацията на продажбите чрез финансово устройство не е задължителна. С т. 6 са освободени от това задължение наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително отдаващите под наем складови помещения, а с т. 7 – упражняващите занаят по смисъла на Закона за занаятите и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон.

Безспорно се установи по делото, че дъщерята на жалбоподателката е приела плащането на услугата нощувки, както и плащането на едно кафе и кутия за бижута, но не е издала фискална касова бележка от фискално устройство, поради липса на такова в обекта, както и не е издала друг платежен документ - касова бележка от кочан, удостоверяващ плащането на посочената сума. Тези обстоятелства не се оспорват и от страна на жалбоподателката.

Съдът напълно споделя доводите на жалбоподателката, че не е ясно за какво конкретно нарушение на наредбата същата е наказана – за липсата на функциониращо фискално устройство, за неотчитане на предоставените услуги – нощувки и продажби на кафе и кутия или за неиздаването на фискална касова бележка от кочан за продажбите. Нито в акта за нарушение, нито в наказателното постановление не е отграничена конкретната хипотеза на конкретното нарушение, вменено на жалбоподателката, което нарушава правото й на защита, тъй като е поставена в невъзможност да разбере каква е била волята на 4 наказващия орган, за да организира адекватно защитата си. Независимо, че санкционната норма е една за различните видове нарушения на ЗДДС и въведените с този закон и с Наредба № Н-18 задължения за лицата, извършващи търговска дейност, е необходимо пълно, точно и ясно описание на конкретното нарушение, за което жалбоподателката е санкционирана. Самият актосъставител – свид. К. в съдебно заседание смесва тези две отделни нарушения и веднъж заявява, че „няма отразяване на приходи, тъй като няма нито фискален бон, нито квитанция за нощувки“ и втори път „акта беше съставен за това, че в обекта не се отчита продажбата чрез фискално устройство, не се издава бележка за отчитане на продажбата“ и „акта е съставен, че няма регистрирано фискално устройство“. Свид. Б. твърди, че „Нарушението беше за това, че няма никаква отчетност и не се издават никакви документи за плащанията“, след което казва „Няма фискално устройство“. Налице е смесване на отделните фактически състави на три отделни нарушения, за които следва да бъдат наложени отделни наказания. В случая се смесват отделните състави на отделните нарушения в един и се налага едно наказание. Само на това основание обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.