Решение № 7787 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7787 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100509522 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника В. Х. Х., чрез пълномощника си – адв. С. Х.-А. от САК, срещу решение № 8645/13.05.2025г., поправено с решение № 12901/01.07.2025г., постановено по гр. дело № 1218/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав. Съдебното решение се обжалва в частта за разликата над 300 до 350 лв. – месечна издръжка за детето А. В. Х., роден на ****г. и в частта за разликата над 270 до 300 лв. – месечна издръжка за детето Х. В. Х., родена на ****г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявени са доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба. Пледира за отмяна на решението в обжалваните части. Не претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - А. В. Х. и Х. В. Х., действащи чрез своята майка и законен представител Г. П. И., чрез пълномощника си адв. В. К. от АК – гр. Хасково, са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват по изложени съображения. Сочат ново доказателство и оспорват доказателствените искания посочени във въззивната жалба.

1

В открито съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, чрез упълномощения представител, поддържат отговора на жалбата. В хода на устните състезания пледират за потвърждаване на обжалваното решение в обжалваните части и претендират разноски.

Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговор, обстоятелства, които са от значение за делото. Новите доказателства са за доходите на родителите на децата А. В. Х. и Х. В. Х.. От Национална агенция по приходите са представени и приети от съда неоспорени доказателства за доходите на В. Х. Х. и на Г. П. И..

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 1218/2025г. на СРС, 158 състав, съдът, на основание чл. 150 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, е изменил размера на дължимата месечна издръжка от В. Х. Х., определена по силата на решение № 561929/14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 66550/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 89-ти състав, в полза на А. В. Х. и Х. В. Х., действащи чрез своята майка и законен представител Г. П. И., като е осъдил на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК В. Х.

Х. да заплаща на А. В. Х. чрез неговата майка Г. П. И., месечна издръжка в размер на 350.00 лв., считано от 08.01.2025 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване. С решението си съдът е осъдил В. Х. Х. да заплаща на Х. В. Х., чрез нейната майка Г. П. И. месечна издръжка в размер на 300.00 лв., считано от 08.01.2025 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение решението в частта за присъдената издръжка.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваните части е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред въззивната инстанция са приети, като неоспорени доказателства от които се установи, че В. Х. Х. получава месечен доход от 1200 лева от заплата, собственик е 2 на жилище в с. Локорско с площ от 80 кв.м. и притежава дялове в търговски дружества на стойност от 500 лв. – съгласно декларацията му за материално и гражданско състояние от 01.12.2025г.

От удостоверение с изх. № 8579 от 11.11.2025г., издадено от „Милки Груп Био“ ЕАД, се установява, че В. Х. Х. има начислено за периода от м.01.2025г. до м.10.2025г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 15511.16 лв. с получена нетна стойност за същия период в общ размер от 11386.36 лв.

От платежни документи от м. 08. м. 09. и м. 10. 2025г. се установява, че В. Х.

Х. превежда по изпълнително дело № 20211110401050 по описа на СРС месечно по 550 лева.

От справката за периода от 01.06.2025г. до 31.08.2025г. от Национална агенция по приходите, ТД, офис Сердика, се установява, че В. Х. Х. има месечен осигурителен доход от осигурители „Милки Груп Био“ ЕАД и „Фрийстрийтс“ ЕООД, които са от трудово правоотношение.

Брутният доход на майката на въззиваемите А. В. Х. и Х. В. Х., за която е събрано неоспорено писмено доказателство пред въззивната инстанция, възлиза в общ размер от 25 786.33 лв. за периода от м. 05. 2025г. до м. 10. 2025г. включително, съгласно удостоверение с изх. № 94-Г-0351 от 10.11.2025г., издадено от „София Мед“ АД, гр. София.

От справката на Национална агенция по приходите, ТД, офис Сердика, се установява, че Г. П. И. е осигурявана на месечен осигурителен доход от „София Мед“ АД на основание трудово правоотношение.

Г. П. И. е собственик и на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „407“, с първа регистрация от 2007г. и на ремарке за лек автомобил, регистрирано на 21.04.1995г. – съгласно заврени копия от свидетелствата за регистрация, Част I на същите МПС.

Други относими към спора доказателства не са сочени във въззивната инстанция.

Въззивната жалба е неоснователна.

Доводите за неправилност на решението, в обжалваните части, са неоснователни.

Твърденията на въззивника са за необоснованост на решението и допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените (евентуално увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката му.

Към момента на определяне на месечната издръжка за децата А. В. Х., роден на ****г. и Х. В. Х., родена на ****г., съответно в размери от 200.00 лева и 150.00 лв. месечно, считано от 14.12.2018 г. с решението по гр. д. № 66550/2018г. описа на СРС, 89 състав, децата са били съответно на 6 години и 4 месеца, и 2 год. и 8 месеца, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция са навършили съответно 13 години и 3 месеца, и 9 години и 8 месеца. От определянето на месечните им издръжки е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо 3 размера на издръжката. През изминалия период от седем години въззиваемите са пораснали, посещават училище, вкл. и извънкласни занимания за усвояване и разширяване на знанията им по приоритетните за тях учебни дисциплини (английски език) и спортни занимания (футбол и участие в мажоретен състав), с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с определените издръжки в размер от 200 лв. и 150 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (т.е. децата да се нуждаят от по-малко средства за месечната си издръжка).

Съдът съобрази, че въззивникът – дължащ месечната издръжка за децата, е здрав човек в работоспособна възраст (46-годишен), който няма алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Съдът приема, че въззивникът В. Х. Х. получава ежемесечно доходи от трудово правоотношение и от осъществявана търговска дейност, с които съдът приема, че може да изпълнява задължението към малолетните си деца А. В. Х. и Х. В. Х.. Задължението за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е с приоритет пред задълженията по облигационните отношения, в които дължащият издръжката е избрал да встъпи. Обратното би означавало, че за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение за издръжка на децата А.

В. Х. и Х. В. Х., въззивникът може недобросъвестно да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа ненавършилите пълнолетие деца, без значение дали непосредствено упражнява родителската отговорност. В този смисъл временните материални затруднения на бащата не трябва да се отразяват негативно на нуждите на двете деца.

Съдът съобрази, че майката е обременена с непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата А. В. Х. и Х. В. Х., поради което издръжката, която този родител дава е ежедневна и не е само в пари, но и в натура, т.е. реалните разходи на майката за издръжката на децата са по-големи от тези на въззивника. Съдът отчита и бързо настъпилите инфлационни процеси в страната от началото на 2022г.

(издръжката, чието увеличение се иска е определена, считано от 14.12.2018 г.) и продължили през 2023г., 2024г. и 2025г., които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за децата А. В. Х. и Х. В. Х..

Ръководейки се от законните критерии, въззивната инстанция счита, че за месечната издръжка на детето А. В. Х. са необходими общо от двамата родители не по-малко от около 750 лв., а за детето Х. В. Х. не по-малко от около 650 лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални помощи, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.