Решение № 368 от 24.10.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Благоевград, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20241210200416 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. К Д. с местоживеене в гр.Б , против НП№231899-000324/10.01.2024г., издадено от ВПД Началник РУ на ОДМВРБлагоевград 01 РУ Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 месец , във връзка с нарушение по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушени.

Иска се отмяна на обжалвания акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован , не ангажира представител по делото. В придружително писмо до съда с преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

1

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН. /НП е връчено на жалбоподателя на 05.03.2024г. /лично и срещу подпис/, а жалбата срещу това Постановление е подадена 07.03.2024г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 27.12.2023г., длъжностно лице при 01 РУ на МВР-Благоевград-св.Д., в присъствието на колегата си –св.Д., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №606026 за това, че същият на 27.12.2023г., около 23.27 часа, в Б , по бул.“С “ и с посока на движение от бул.“С “ към бул.“В “, е управлявал собствения си лек автомобил „О “ с рег.

№ , като при подаден сигнал за спиране със стоп палка тип „МВР“, от страна на контролните органи, водачът не изпълнява неговите указания, а именно не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение , при този подаден му сигнал за спиране от контролен орган. Това деяние е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП и същото е вменено на жалбоподателя. АУАН е представен за връчване на датата на съставянето му, но жалбоподателят отказал да го получи и този му отказ е удостоверен с трите имена и подписа на св.К. .

Въз основа на този акт за нарушение, на 10.01.2024г., ВПД Началник РУ на ОДМВР-Благоевград 01 РУ Благоевград, е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП№23-1899-000324, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 месец.НП е връчено лично на дееца срещу подпис на 05.03.2024г.

Изложените в АУАН фактически обстоятелства се потвърждават при разпита на свидетелите Д. и Д. .Двамата са категорични, че на процесната дата /27.12.2023г./, около 23.27 часа са били на работа като полицейски 2 служители /инспектори/ при 01 РУ на МВР-Б и със служебния полицейски автомобил са се намирали в Б на бул.“С “, в близост до кръстовището между този булевард и бул.“С “, в началото на спирката на градския транспорт.

Свидетелите възприели управляваният от жалбоподателя лек автомобил, който завивал от това кръстовище и от бул.“С “ към бул.“ “ в посока бул.“В “, тъй като чули свистене на автомобилни гуми. Именно заради последното, св.

Д. решил да спре за проверка водача на този автомобил и за целта, той преминал пътното платно, на което се намирали с колегата му Д. и където бил спрян полицейският им автомобил, стигнал до средата между това платно и насрещното такова, застанал с лице към посоката на движение на автомобила на жалбоподателя с фенер и подал сигнал за спиране с полицейската стоппалка . Вместо да спре автомобила си обаче плавно на това място или респ. в най-дясната част на платното си за движение, което е задължение на водача при подаване на такъв сигнал , жалбоподателят дори не намалил скоростта на автомобила си и преминал покрай св.Д. в такава близост, че свидетелят се принудил да се отдръпне и отскочи назад на платното за движение, за да не бъде блъснат от автомобила на Д., при което дори паднала на земята стоппалката, която държал. След като отминал 15-20 метра от мястото, на което му показал знак за спиране св.Д. със стоп-палка, Д. спрял автомобила си защото чул звук от удар по автомобила му. Тогава свидетелите Д. и Д. отишли до него и му наредили да придвижи автомобила си обратно до мястото, където бил спрян и полицейският им автомобил и подаден знака за спиране със стоппалка на Д. от страна на св.Д.. Д. тогава изпълнил това друго разпореждане на контролните органи като придвижил автомобила си до това място на заден ход . При спирането му, Д. бил идентифициран като водач и му била направена проверка по документи, след което и издаден процесният АУАН, който му бил връчен лично и на място, но тъй като отказал да го получи, този отказ бил удостоверен с подписа на св.К. в присъствието на св .М.. Свидетелите Д. и Д. установяват, че са били в полицейска униформа с отличителни знаци за полицейски служители и със светлоотразителни жилетки, както и със спрян на мястото полицейски автомобил, също с отличителни знаци за такъв, а самото място на инцидента е било и добре осветено от кръстовището в близост, поради което жалбоподателя е следвало да възприеме добре подаденият сигнал от св.Д. за спирането чрез подадената му за това и за тази цел стоппалка по образец на МВР и носен от него фенер. Свидетелите са категорични, 3 че св.Д. не е хвърлял стоп –палката по автомобила на жалбоподателя, а тя е паднала от ръката му при реакцията му да се предпази от удар и прегазване от автомобила на Д., който минал покрай него, без дори да намали скоростта си на движение. Свидетелите Д. и Д. възприели, че в автомобила на жалбоподателя се намират още две момчета, като при опита за спиране на жалбоподателя със стоп-палка, двамата не са проверявали друг водач и друг автомобил в насрещното пътно платно.

Тези две момчета, които са се намирали в автомобила на жалбоподателя на процесната дата и място, бяха установени и също разпитани по делото в качеството на свидетели и това са свидетелите А и К . Двамата потвърждават, че мястото на случая е именно описаното такова в АУАН и в НП, като установяват, че при управлението на МПС от страна на Д. и непосредствено преди срещата им с полицейските служители, в автомобила на жалбоподателя слушали силна музика , възприели спрелия полицейски автомобил, след което чули и удар, заради което и спрели автомобила 15 -20 метра след това. При това спиране и излизане от автомобила, свидетелите възприели св.Д. и падналата на земята по средата на пътното платно полицейска стоп-палка. Тогава св.Д. им казал, че са щели да го „сгазят“ с автомобила и за това е изпуснал и стоп-палката си на земята. И тези свидетели са категорични, че двамата полицейски служители са били с униформа и светлоотразителни жилетки. От тях св.А твърди, че св.К видял св.Д. да хвърля по автомобила на Д. полицейската си стоп-палка, както и, че нямало осветление на мястото на инцидента, нито улично, нито от кръстовище, нито от паркирания на мястото полицейски автомобил . Въпреки липсата на светлина според св.А и св.К , те възприели, че на място има паркиран патрулен полицейски автомобил, а в отсрещното платно за движение спрял друг автомобил . Св.К от своя страна твърди обратното, че той видял макар и „диагонално“ от задната седалка на която се намирал, зад мястото до това на водача, патрулиращ полицай отстрани на пътното платно и такъв при спрял друг автомобил, но според него, полицаите нямали светлоотразителни жилетки, докато св.А установява точно обратното. Същевременно, св.К сочи, че от позицията си на задната седалка в процесният автомобил, диагонално видял непосредствено преди преминаването им покрай него, стоящ на пътя полицай, който „хвърлил палка“ по автомобила на жалбоподателя. Наред с това св.К твърди, че видял, че този полицай и да гледа към тях и с тяло 4 обърнато към тях, докато стои на средата на платното на така нар.двойна непрекъсната линия, но и той не видял да им подава знак за спиране с тази стоп-палка. След като Д. спрял автомобила си, свидетелите А и К твърдят, че св.Д. отишъл при тях и им казал, че са щели да го сгазят и започнал да пита жалбоподателя защо не е спрял на подаденият му сигнал за спиране със стоппалка. След написването на АУАН, жалбоподателя отказал да подпише този акт и според тези свидетели. Св.К потвърждава казаното от св.А , който се намирал на предната седалка и до водача Д., че преди да се случи този инцидент, слушали музика в автомобила на Д. и си говорели.

Заради съществените противоречия в част от показанията на св.К и част от показанията на св.Д., съдът извърши очна ставка по между им при условията на чл.143 от НПК. В хода на тази очна ставка единствено се изясни, че поради непуснати светлини на уличното осветление на мястото на процесната автобусна спирка, св. Д. ползвал фенер за спирането на водачи на МПС на процесното място и дата, в това число за спирането на жалбоподателя Д..

Разпитани допълнително в процеса и за изясняване на обективната истина са и свидетелите М. и К., които са извикани за да се удостовери отказа на жалбоподателя да подпише издаденият му по случая АУАН. При отИ.е на място за такова съдействие, св.М. е категоричен, че колегите му Д. и Д. били със светлоотразителни жилетки, което е и тяхно задължение когато извършват дейност по охрана безопасността на движението. Св.М. също установява, че на място е работело осветлението на кръстовището в близост до мястото на инцидента то обезпечавало също видимост към мястото на проверката.

В своите обяснения жалбоподателят отрича, да е възприел и да му е подаван сигнал със стоп-палка от св.Д., както и да е застрашил на живота му с преминаване на автомобила си покрай този свидетел на процесното място.

Същевременно обаче твърди, че видял при преминаването си през процесното място друг полицай, който се намирал в близост до спрелия полицейски автомобил. Наред с това въпреки, че не видял св.Д., покрай който преминал с автомобила си, жалбоподателя твърди, че „чул“, че го „замеря полицай с палка“. След което при спирането на автомобила видял, че по автомобила му от лявата му страна и от към мястото на водача имало следа от удар .

По делото е представена Заповед №8121з-1632/ 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която е делегирано правомощие на началниците на 5

„Охранителна полиция“ и сектор „ПП“ при съответното ОДМВР, за контрол по прилагането на ЗДвП, в това число и налагането на санкции чрез издаване на НП при констатирани негови нарушения. Със Заповед №8121К12934/17.10.2023г. на министъра на вътрешните работи, временно за началник на 01 РУ на МВР- Благоевград е назначен издателя на обжалваното НП, а именно инспектор Б К Ц .

Видно от приложената Справка за нарушител /водач, до процесната дата по отношение на жалбоподателя са налагани множество административни санкции за нарушения по ЗДвП .

Изложената фактическа обстановка се извежда от ангажираните по делото гласни доказателства /показания на свидетелите Д., Д., А и, К и М./, АУАН, ползващ се с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл.189 от ЗДвП , както и с обясненията на жалбоподателя Д. .

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП законосъобразно е санкциониран жалбоподателя за административно нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.