Решение № 61 от 27.05.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Русе , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлиян Стаменов

Росица Радославова

Ралица Герасимова при участието на секретаря Светла Пеева в присъствието на прокурора Радослав Владимиров Градев (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214500600229 по описа за 2021 година Производство по гл. XXI от НПК.

С присъда № 14/22.01.2021 г. по н.о.х.д. № 1051/20 г. на РРС - шести нак. състав, подсъдимата П. А. Ц. е призната за невинна по обвинението в престъпление по по чл. 201 от НК за това, че на 10.07.2017 г., в гр. Русе, в качеството си на длъжностно лице - ***** в Е.“, представлявано от Н.С.., присвоила чужди пари - сумата от 25 000 лв., собственост на ЕТ , поверени й в това качество да ги управлява, като съзнателно се разпоредила със сумата в своя полза, като е отхвърлен и присъединения засъвместно разглеждане граждански иск на Е.“ против подсъдимата за сумата 25000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението.

Присъдата е обжалвана от гражданския ищец Е.“, представлявано от Н.С.., с конкретизирани оплаквания за неправилност по подробно изложени съображения и искане за отмяна и постановяване на осъдителна такава.

1

Присъдата е протестирана от прокурор при РРП В.С., с конкретизирани оплаквания за необоснованост по подробно изложени съображения: приетата от РРС фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства; неправилно приел, че подсъдимата върнала от личната сметка на св. А. на собствената си лична сметка заемо т 1200 рлв. През 2016 г.; по делото липсвали доказателства дза получавани и други заеми, специално 20 000 лв. от св. А. от подсъдимата; св. Г. опровергаварл твърденията на подсъдимата; съдът, при изграждането на фактическата обстановка, изцяло игнорирал показанията на всички свидетели, вкл. пострадалата, дал вяра единствено на обясненията на подсъдимата; обясненията на подсъдимата са противоречиви, непоследователни и изцяло се опровергават от останалите доказателства по делото;Искане се отмяна и постановяване на осъдителна присъда в съответствие с тезата на прокурора в първата инстанция.

В съдебно заседание протестът и жалбата се поддържат от подалите ги страни.

Подсъдимата и защитникът й считат, че протестът и жалбата са неоснователни.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, въззивната нстанция прие следното:

Протестът и жалбата са процесуално допустими като подадени от легитимни и оправомощени за това правни субекти - страни в процеса, при спазване на законоустановените срок, форма и ред.

По съществото си те са неоснователни, а присъдата правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел следното:

Подсъдимата е родена на 12.08.48 г., със средно образование, семейна, неосъждана, пенсионер. Икономист е с 40 годишен стаж, вкл. и след пенсионирането си, в отдели „Продажби“, търговски и др.под. в завод З , без допускани при това каквито и да било нарушения в хода на работата й с банки, налични пари, дистрибутори и клиенти пр. партньори, вкл. от съседни 2 балкански държави.

Познавала се със свид. А. от времето, когато тя работела в завод „З. и след като напуснала „З. по покана на свидетелката от 2012 г. работела със сключен трудов договор № 41/1.06.2012 г. като „оперативен *****“ в регистрираната от А..

Фирмата имала за основен предмет производство, изкупуване, преработка и реализация на селскостопанкска, промишлена, животинска продукция и др.

Съгласно трудовия й договор и изготвената длъжностна характеристика подсъдимата трябвало да оформя документите, свързани с финансовата дейност, да обработва счетоводните документи по сметки за които пряко отговаря, да изчислява и осчетоводява вноските за държавния и общинския бюджет, Д., съставя извлечения и справки от аналигтични сметки, ведомости, баланксови извлечения, упражнява вътрешно-финансов контрол за спазване на финансовата дисциплина в предприятието. Ипълнявала и функциите на касиер, като приемала парите от оборотите на притежаваните от А. сладкарница и магазин /с продавачки св. А.и А., записвала ги в тетрадка, наречена „касова книга“, съхранявала ги в касата в офиса ан фирмата и извършвала по-малки разплащания.

По големите суми се съхранявали в банковите сметки на едноличния търговец в С., като плащанията по тях се извършвали по банков път.

С договор от 25.04.2017 г. за ползуване на услугата „С. свид. А. упълномощила подсъдимата като потребител, който да я представлява при извършването на операции и ползуването на услуги от С. По този договор А. предоставила на подсъдимата права от категория „А“, т.е. същите като собственика, за разпореждане и опериране по какот по фирмената сметка, така и личната сметка на св. А.. Подсъдимата получила вкл. и устройство за генериране на еднократна парола, т.нар. „***“ с изрично деклариране, че всички действия се считатн извържшени от титуляра. По този начин подсъдимата получила правата и обективната възможност да се разпорежда както с наличните в касата парични суми, така и с паричните средства по фирмените банкови сметка на търговеца, както сочи в показанията си в съдебно заседание св. А. - на притежаваните от нея Е.

3

Причина за така дадения достъп, освен служебната функция на подсъдимата и създалите се дългогодишни приятелски отношения помежду им, били даваните преди тази дата от подсъдимата на св. А. лични средства за нуждите на търговската й дейност.

Ползуването на тА.а средства било практика в дейността на св. А., като преди подсъдимата лични средства за дейността на фирмата и били предоставяне и от други служители във фирмата, вкл. и св. Г.. При последния се стигнало до там, че правоимащи по сключвани от св. А. договори за аренда, на които тя не заплатила дължимите суми, започнали системно да ги търсят директно от посредника й св. Г.. Стигнало се до влошаване на отношенията и напускане на фирмата от св. Г., както и съдебни производства помежду им.

Тези заеми били предоставяни по един и същ начин - от лична сметка на служителя по лична сметка на А. и от там - по сметката на дружеството.

По същия начин парични средства предоставяла подсъдимата. По този начин били извършени преводи на 17 и 21 октомври 2016 г. за сумата 1200 лв., предоставена от подсъдимата на свидетелката и впоследствие, съгласно уговорката им за връщане на заема, върнати с нареждане на титуляра на сметките А. обратно от „фирмената“ на личната й сметка и от тавна личната на подсъдимата..

Поради сложилите се предоставяните заеми на св. А., лични отношения и многократно след сключването на горепосочения договор от м. април 2017 г., подсъдимата придобила възможността, вкл. чрез онлайн банкиране, да извършва действия и с личната сметка на св. А. наред с „фирмената“ й такава по силата да дадените й от А. пълномощия и възможности за опериране по сметките й.

При тази предистория и създадена методика на работа 4 през лятото на 2016 г. и лятото на 2017 г. подсъдимата отново дала на свид. А. на два транша заеми в размер на общо 25 000 лв. Конкретно парите били дадени с изготвени, подписани от А. с уговорки за конкретизирани дати на връщане, разписки първо 20 000 лв. на 12.06.2016 г., с уговорка за връщане до 12.06.2017 г., и 5000 лв. на 22.03.2017 г., с уговорен срок за връщане до 22.05.2017 г.

Тези суми безспорно не са върнати на подсъдимата.

Причината била липсата на съответната наличност по сметките на А. през 2017 г. Св. А. никога не е оспорвала дължимостта на сумата, нито правото и дадената от самата нея обективна възможност на подсъдимата да си я върне по горепосочения начин при постъпване на пари по сметките на фирмата. Вместо това я убедила при водени разговори да изчака до получаване на субсидии. Не е посочвала и въобще не са били и обсъждани други начини да върне дължимите суми.

Междувременно, обаче, св. А. поискала от подсъдимата още пари, по конкретно да изтегли заем от 20 000 лв., които да и предостави по същия начин. Свидетелката отказала поради невръщането на горепосочените предходни заеми за общо 25000 лв. с изтекли вече падежи на 22.05.2017 г. и 16.06.2017 г. Същевременно подсъдимата отказала на молбата на А. да свидетелства в нейна полза по горепосочените й дела със свид. Г.. Тези два отказа довели до рязко влошаване на взаимоотношенията им и обмисляне от страна на подсъдимата за напускане след уреждане на задължението на А..

Когато на 7.07.2017 г. по банковите сметки на „Е. подсъдимата постъпила 165 000 лв., на въпроса на подсъдимата кога ще и бъдат върнати дължимите пари, св. А. заявила, че тъй като било петък и поради изискването за предварителна заявка в банката за теглене на големи суми, ще решат въпроса помежду си в понеделник - 10.07.2017 г.

А. безспорно отново не е оспорила нито задължението си, нито горепосочената установена практика за погасяването на заема чрез последователни преводи от сметките на фирмата и нейната и 5 подсъдимата лични сметки.

На така уговорената дата, в понеделник, 10.07.2017 г., подсъдимата отишла в офиса на фирмата в 7.15 ч. сутринта. Изключила, както винаги когато била на работа там, сигналната система и около 7,30 ч.. Без специално да уведомява св. А., извършила, видно от непротиворечивите писмени доказателства по делото, правилно съобразени от РРС, с последователни безспорно установени преводни нареждания извършила първо няколко „служебни“ превода по текущите финанси на Е., както и тА.а по личната й сметка - по взаимоотношения с ДЗИ и за захранване на личната сметка на св. А. в размер на 1000 лв.

Едва след тях, все по същия по горепосочен начин, с предоставено от А. онлайн банкиране, превела от наличността по „фирмената“ сметка сумата 25500 лв., първо на личната сметка на А. с посочено основание захранване на сметка.

От там превела сумата 25 000 лв. на собственото си лична сметка /всички сметки с конкретизирани и безспорни номера/ с посочено основание за превода „връщане на заем“. Сумата от 500 лв. по превода от „фирмената“ на личната сметка на св. А. си останала там, също както и другата в размер на 1000 лв., също преведена преди това, както се посочи „захранване на личната /на А./ сметка.

Тези констатации, при протекло по реда на чл. 371 т. 1 от НПК съдебно следствие - с разпит в с.з. само на св. А. и допуснатия по искане на защитата св. Г. и четене на показанията от досъд.пр. на останалите св. Р. П., Й., М. Г. И.

Д. Р. А. и на закюченията на вещите лица Цв. П., Ж. Т. Д. Д, Д. Ш. М. М. както и писмените доказателства по делото са изведени от първоинстанционния съд след обстоен, задълбочен и правилен анализ на доказателствата по делото, които са достатъчни, при, противно на доводите по жалбите, стриктно спазване на касаещите този анализ наказателно-процесуална уредба, теорията и съдебна практика, поради което се споделят изцяло и от въззивната инстанция.

Обосновано първоинстанционният съд, при правилен и обстоен анализ 6 на доказателствата по делото, е съобразил и констатирал противоречивостта и очевидната тенденциозност на показанията на св. А. в частите им относно отричане на горепосочената й практика системно да ползува заеми от служители във фирмата й, довели при невръщането им до конфликти, вкл. с последвали правни процедури. Не е нужно да се преписват тук подробните съображения в тази насока, почиващи на обсъдените показания на св. Г., устатновените преводи по друг заем на подсъдимата и тези след постъпването на горепосочената сума от 165000 лв. преводи за 112562 лв. и 8030 лв. по различни непогасени задължения на формата на св. А.. При това, както правилно е обсъдил и съобразил първъстепенният съд, тези, както и останалите горепосочени преводи по текущите задължения на фирмата са били наредени от подсъдимата, в съответствие със служебните и задължения и дадените й от А. правомощия, превода на 25500 лв. по „фирмената“ сметка на работодателя й и след това на личната на А. и събствената лична сумата 25000 лв. за погасяване на задължението по личния й заем. Че заемът е бил личен е безспорно наред с другото и поради това, че некъде по документацията на фирмите на А., впрлочем както и всички останали, не е бил завеждан като кредит или по друг начин. Също правилно е съобразено, че по личната сметка на А. са останали преведените преди това 1000 лв. и остатъка в размер на 500 превода от 25 500 лв. „захранването на личната сметка“. Тези детайли, наред с остатаналата безспорна устнановеност по делото, вкл. безспорната дължимост на процесната сума от 25 000 лв., изцяло подкрепят, при липса на каксвито и да било опровергаващи, изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна, а именно: