Определение № 1682 от 11.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 395/2022
- Вид
- Определение № 1682
- Подписан
- 11.11.2022
- В сила
- 11.11.2022
- Състав
- Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1, пр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71, ал.1, изр.2 · Закон за адвокатурата
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1682 гр. Варна, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900395 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.С. А., против “Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК вр. чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за установяване недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.
№13739/2011г. по описа на РС Варна в полза на праводателя на ответника-“Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК 000694959, срещу ищеца са издадени Заповед за незабавно изпълнение от 26.09.2011г. и Изпълнителен лист от 06.10.2011г., а именно за сумите от 17301.97лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея; 17261.85лв.-мораторна лихва за периода 19.09.2011г.-09.07.2021г. и 152.63лв.-присъдени разноски по заповедното производство поради погасяване на вземанията по давност, както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца недължимо платената на отпаднало основание по изп.дело №268/2012г. по описа на ЧСИ рег.№711 в КЧСИ сума от 1667.75лв., от която 1167.75лв. преведени на 18.01.2022г. в следствие на наложен запор на банкова сметка на длъжника и 500лв. преведени на 23.03.2021г. въз основа на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на претенциите.
В депозираната в срока по чл.372, ал. 1 от ГПК допълнителна искова молба, ищецът поддържа и пояснява фактическите и правните си твърдения, а в отговора на нея, ответното дружество поддържа становището си за неоснователност на исковете.
1
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими. От друга страна, съдът констатира, че в действителност по делото не са представени доказателства за упълномощаване на адв.С. А. да представлява ищеца, тъй като приложения договор за правна защита и съдействие, делегира изрични пълномощия на АД “А. и Узунова“ за извършване на процесуални действия пред РС Варна, както наред с това липсва и пълномощно от адвокатското дружество /което очевидно не е еднолично/ към някой конкретен адвокат предвид разпоредбата на чл.71, ал.1, изр.2 от ЗАдв. Ето защо и с оглед факта, че за надлежното осъществяване на представителната власт, съдът следи служебно при всяко положение на производството и предвид етапа, на който се намира същото, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание като на ищеца се укаже да отстрани посочената нередовност, като санира действията на пълномощника с обратна сила.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че те следва да бъдат разгледани по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищецът писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Искането на страните за изискване на преписка от изп.д.№20127110400268, следва да се уважи, тъй като доказателствата по него са относими, към настоящия спор. Като допустими и относими следва да бъдат уважени и ищцовите искания за задължаване на ответника да представи сключения договор за цесия и протокол /приложение/ към него, касаещи процесните вземания, както и за задължаване на “Обединена Българска Банка“ АД да представи надлежно заверени за вярност уведомления, отправяни до ищеца за извършеното прехвърляне.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на
ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на
Глава
ХХХII от
УКАЗВА на ищеца, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да поправи съществуващите при подаване на ИМ пороци на представителната власт, като: -представи доказателства за упълномощаването на АД “А. и Узунова“ за извършване на процесуални действия пред ОС Варна и пълномощно от Адвокатското дружество към някой конкретен адвокат, с оглед разпоредбата на чл.71, ал.1, изр.2 от ЗАдв., като едновременно с това с нарочна молба следва да потвърди извършените до момента от негово име процесуални 2 действия по делото от АД или -да представи доказателства за упълномощаването на адв.А. за извършване на процесуални действия по делото, като едновременно с това с нарочна молба да потвърди вече извършените по делото процесуални действия от адвоката, включително по подаване на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указния, исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Д. К. К., против “Еос Матрикс“ ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК вр. чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за установяване недължимостта, поради погасяване на вземанията по давност, на сумите, за които по ч.гр.д.№13739/2011г. по описа на РС Варна в полза на праводателя на ответника-“Обединена Българска Банка“ АД, срещу ищеца са издадени Заповед за незабавно изпълнение от 26.09.2011г. и Изпълнителен лист от 06.10.2011г., а именно: -17301.97лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея; 17261.85лв.-мораторна лихва за периода 19.09.2011г.-09.07.2021г. и -152.63лв.-присъдени разноски в заповедното производство, както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца недължимо платената на отпаднало основание по изп.дело №268/2012г. по описа на ЧСИ рег.№711 в КЧСИ сума от 1667.75лв., от която 1167.75лв. преведени на 18.01.2022г. в следствие на наложен запор на банкова сметка на длъжника и 500лв. преведени на 23.03.2021г. въз основа на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
В исковата молба се излага, че по силата на Заповед за незабавно изпълнение от 26.09.2011г. и Изпълнителен лист от 06.10.2011г., издадени по ч.гр.д.№13739/2011г. по описа на РС Варна, ищецът бил осъден да заплати в полза на “ОББ“ АД, горецитираните суми. По искане на кредитора било образувано изп.дело №268/2012г. по описа на ЧСИ с рег.№711 в КЧСИ, като към сумата по изпълнителния лист били добавени и 785.34лв.разноски по изп.дело. В следствие на получена ПДИ, на 02.03.2012г. и на 05.03.2012г. ищецът информирал съдебният изпълнител, че желае да заплаща ежемесечно сумата от 50лв. за погасяване на задължението си. По молба на взискателя от 19.07.2012г., на 29.08.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, суми от който обаче не са постъпвали, като се преустановени и доброволните плащания. На 12.02.2016г. взискателят поискал налагането на запор на банкови сметки на длъжника в “ПИБ“ АД, като от своя страна на 31.03.2016г. ищеца възобновил доброволните плащания, които продължили до 16.01.2019г. На 12.06.2018г. съдебният изпълнител бил уведомен, че вземането по делото е цедирано в полза на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, като длъжника не е получавал уведомление за цесията. На 03.09.2019г. новият взискател поискал запорирането на банковите сметки на длъжника, но от сметките на длъжника в “Банка ДСК“ АД и “Първа инвестиционна банка“ АД, не са постъпвали суми по изп.дело. На 27.11.2019г. е подадена нова молба за налагане на запор на сметки в същите банки. На 14.06.2021г. съдебният изпълнител запорирал банковите сметки на длъжника в “Българо-Американска Кредитна 3
Банка“ АД. На 17.06.2021г. било поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника. В следствие на последното искане, на 25.06.2021г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, като на 23.03.2021г. по делото са постъпили 500лв. На 24.06.2021г. е поискано налагането на запор върху банковите сметки на ищеца в “Българо-Американска Кредитна Банка” АД, в следствие на което на 18.01.2022г. по делото са постъпили 1167.75лв. Поддържа се, че тъй като в изп.дело не е искано, а и не са извършвани изпълнителни действия, в продължение на две и повече години, изп.производство е прекратено по силата на закона, без за това да нужен нарочен акт на ЧСИ. Поддържа се, че въпросната перемпция, е настъпила, считано от 30.08.2014г.-първият ден след изтичане на две години от последното валидно изпълнително действие. По тази причина, след посочената дата, задълженията на ищеца не подлежат на принудително удовлетворяване по изп.дело. Сочи се, че съгласно ТР №2/2013г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсвала единствено с искането за предприемане на конкретно изп.действие, каквито са гореописаните такива. По отношение на последните постъпили суми в изп.дело, а имено сумите от 500лв. на 23.03.2021г. и от 1167.75лв. на 18.01.2022г., се твърди, че са били събрани принудително по едно вече прекратено производство и те не съставляват изрично признание за дължимостта на задълженията, предмет делото. Твърди се, че правният интерес на ищеца от предявяване на иска по чл.439 от ГПК, се обосновава от възможността погасяването на вземанията по давност да бъде установено единствено по съдебен ред и с възможността кредиторът да засегне негативно правната му сфера, чрез образуването на ново изпълнително дело, въпреки перемирането на предходното такова и въпреки погасяването на вземанията по давност. Твърди се, че макар прехвърлянето на вземанията да не е било надлежно съобщено на ищеца, то иска му следва да се насочи срещу цесионера, тъй като съобщаването за цесията може да бъде извършено от пълномощник на цедента, включително и в хода на висящ исков процес, като се сочи относима съдебна практика. Досежно иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД интереса се обосновава с неправомерното, след перемиране на изп.дело и погасяването на вземанията по давност, принудително събиране на сумата в общ размер от 1667.75лв. На следващо място се излага се, че перемпцията е институт, който бил приложим и при действието на ППВС №3/1980г., като промяната, която е извършена с приемането на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, засяга приложимото до 26.06.2015г. схващане, че давността започва да тече едва след прекратяване на изп.дело /вкл. и чрез перемирането му/, но не и докато то е висящо. В новоприетото си решение, ВКС е приел, че давност започвала да тече от последното валидно изп.действие, независимо дали то е било предприето по искане на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя. Сочи се, че според цитираното тълк.решение давността в изп.дело не се спира, тъй като развитието на производство зависи изцяло от волята на взискателя. Сочи се още, че в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп.производство се прекратява ex lege, а издаваното от съдебния изпълнител постановление за прекратяване има само декларативен характер. В този смисъл се поддържа, че предприетите действия, след прекратяването по силата на закона на процесното изп.дело, не са породили валидни правни последици. По конкретно се 4 поддържа се, че в процесния случай не е налице прекъсване на давността по изп.д.
№20127110400268/2012г., тъй като предприети от взискателя действия за принудително изпълнение, са следните: запор върху трудово възнаграждение на длъжника в “Алфа груп“ ЕООД; молба с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в “Първа Инвестиционна Банка“ АД от 12.02.2016г.; молба за налагане на запор върху всички банкови сметки от 03.09.2019г. и съответно изпратените запорни съобщения до “Банка ДСК“ АД на 18.09.2019г. и до “Първа Инвестиционна Банка“ АД на 20.09.2019г.; молба за запор на банкови сметки в “Банка ДСК“ АД и “Първа Инвестиционна Банка“ АД от 27.11.2019г.; постановление за запор на банкови сметки в “Българо-Американска Кредитна Банка“ АД от 14.04.2021г.; молба за запор на банкови сметки и трудово възнаграждение от 17.06.2021г.; молба за запор на банкови сметки в “Българо-Американска Кредитна Банка“ АД от 24.06.2021г. и постановление за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника от 25.06.2021г. Поддържа се още, че тъй като между първото и второто от посочените действия, е изминал период от време, надвишаващ 2-годишния срок на перемпция и делото вече е било прекратено, то второто изпълнително действие това от 12.02.2016г., както и всички последващи такива действия, не се ползват с правен ефект и нямат никакво правно значение за прекъсването на давността спрямо длъжника. Ето защо се поддържа, че към настоящия момент е изтекъл необходимият период от време за погасяване на вземането по давност, като на основание чл.119 от ЗЗД с изтичане давността по главното вземане, се погасяват и акцесорните такива-за лихви и разноски, които наред с това се погасяват и на собствено основание с изтичане на 3г. по реда на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В заключение се твърди, че понастоящем както главното, така и акцесорните вземания, са погасени по давност и не подлежат на удовлетворяване по принудителен ред, съответно ищеца се позовава изрично на изтекла погасителна давност относно процесните вземания на ответника. По отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се поддържат всички въведени до момента фактически твърдения, като се излага, че общата сума от 1667.75лв. е събрана на отпаднало правно основание, а именно въз основа на запори, наложени по прекратено изп.дело и погасено по давност вземане. Твърди се, че по отношение на ищеца е проведено принудително изпълнение, като с претенцията си неоснователно обогатяване, той се брани, против материалноправната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение, поради липса на изпълняемо право. Сочи се, че искът на длъжника срещу взискателя, е за връщане на недължимо платено по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като по принцип приложимостта на една от трите визирани хипотези, следва да се прецени /реши/ от съда, но според ищеца претенцията му попада в условията на третата хипотеза на цитираната правна норма-дадено на отпаднало основание. Твърди се, че ако отрицателният установителен иск бъде уважен, то с решението по него ще се отрече съществуването на едно вече събрано вземане и ще се установи несъществуването на част от изпълняемото право-фактически събраното вземане по проведено принудително изпълнение, спрямо ищеца. Ето защо се сочи, че ищецът претендира ответника, да му върне въпросното вземане, като недължимо платеното при условията на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД в хипотезата на отпаднало основание.
Разпечатката съдържа 30 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a99abf06-b2c4-4a12-b9a8-761bd0a864a4