Решение № 507 от 12.06.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 291/2025
- Вид
- Решение № 507
- Подписан
- 12.06.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Петя Венциславова Петрова - Светиева
Други актове по делото
- Протоколно определение № 773 от 21.05.2025 · Петя Венциславова Петрова - Светиева
- Протоколно определение № 938 от 12.06.2025 · Петя Венциславова Петрова - Светиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 507 гр. Сливен, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230100291 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника.
В искова молба, в която се твърди, че между „А1 България“ ЕАД и М. И. Ч. е сключен договор за продажба на изплащане № 504522349 от 04.01.2018 година за устройство Handset Huawei Р10 DS Prestige Gold MAT 20 23м, за обща цена от 743,52 лв., се въвеждат подробни твърдения за дължимостта на вземанията на ищеца, за които по ЧГД № 6018/2024 година по описа на СлРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, че ответникът М. И. Ч. ООД му дължи сума в общ размер на 681,56 лв. по Договор за продажба на изплащане № 504522349 от 04.01.2018 година, представляващи неплатени суми за устройство на изплащане Handset Huawei Р10 DS Prestige Gold MAT 20 23м за периода от 23.01.2018 година до 22.08.2018 година, както и законната лихва върху сборната сума 681,56 лева, от датата на образуване на ч. гр. д. № 6018/2024 година, до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок от процесуалния представител на ответника е депозиран отговор, с който се излагат възражения за неоснователност на предявените 1 искови претенции, поради погасяване на вземането на кредитора по давност.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмена молба се иска даване ход на делото и уважаване на предявените искове.
Редовно призованият ответник не се явява в съдебно заседание.
Пълномощникът му моли за отхвърляне на исковете при съобразяване на въведените в отговора възражения.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между „А1 България“ ЕАД и М. И. Ч. на 04.01.2018 година е сключен договор за продажба на изплащане № 504522349 за устройство Handset Huawei Р10 DS Prestige Gold MAT 20 23м, за обща цена от 743,52, платима на 24 месечни вноски (от които първата се заплаща при подписване на договора и получаване на устройството, а останалата сума се разсрочва на 23 равни месечни вноски, всяка по 30,98 лева). Няма спор, че собствеността на устройството е прехвърлена с подписан между страните приемо - предавателен протокол към Договора от 04.01.2018 година, в който е индивидуализирана вещта.
За периода от 23.01.2018 година до 22.08.2018 година, неплатените суми по Договор за продажба на изплащане № 504522349 от 04.01.2018 година за устройство Handset Huawei Р10 DS Prestige Gold MAT 20 23м са в обща размер на 681,56 лева.
На 27.08.2018 година от ищцовото дружество е издадена фактура № 378240676 със срок на плащане до 16.09.2018 година, в която са включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока по Договора.
Ищцовото дружество в качеството му на кредитор е подало на 28.11.2024 година заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника за дължимите суми.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3366/29.11.2024 година по ч.гр.д. № 6018/2024 година по описа на СлРС, за осъждането на ответника да заплати на ищеца претендираната сума.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
2
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1, във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Безспорно между страните е налице валиден договор за продажба на изплащане, като ответникът е изпаднал в забава за процесните вземания, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д № 6018/2024 година по описа на СлРС. В случая се явява основателно възражението на ответника за погасяване по давност на ищцовите вземания. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния казус съдът приема, че вземането на ищеца за главницата е станало изискуемо на 27.08.2018 година, когато е издадена фактура № 378240676 със срок на плащане до 16.09.2018 година, в която са включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока по Договора. От тогава е започнала да тече и предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност, която е била изтекла към 28.11.2024 година, когато ищецът е депозирал заявлението си по ч.гр.д. № 6018/2024 година за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Следвало е да се подаде заявлението до 27.08.2023 година. Не се установява наличие на спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД. По тези съображения вземането на ищеца за главницата в размер на 681,56 лева е погасено по давност и исковата претенция за установяване дължимостта му следва да се отхвърли като неоснователна.
Неоснователни са и положителните установителни искови претенции относно лихвата за забава, поради факта, че тези вземания също са погасени по давност на основание чл. 119 от ЗЗД, предвиждащ, че с погасяването по давност на главното вземане, се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори давността за тях да не е изтекла.
Предвид изложеното, предявените положителни установителни искове следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни, поради погасяване на вземанията по давност.
По правилата на процеса следва да се присъдят на ответника претендираните разноски по делото, които са в размер на 400 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Кукуш“ № 1, против М. И. Ч., ЕГН:
********** с постоянен адрес гр. Сливен, ......................., положителните установителни искове по чл. 124, ал.1, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване 3 за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3366/29.11.2024 година по ч.гр.д № 6018/2024 година по описа на СлРС, а именно: сумата 681,56 лева /шестстотин осемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ - главница по Договор за продажба на изплащане № 504522349 от 04.01.2018 година, представляваща неплатена стойност за устройство на изплащане Handset Huawei Р10 DS Prestige Gold MAT 20 23м за периода от 23.01.2018 година до 22.08.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2024 година, до окончателното изплащане на задължението и сумата 75,00 лева (седемдесет и пет лева) - разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Кукуш“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Ч., ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. Сливен, ......................., сумата 400,00 лева /четиристотин лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4