Решение № 171 от 11.12.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Ямбол, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500351 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. М. Д., с ЕГН **********, от гр.***, ул.****№ ***, вх.**, ет.**, ап.**, подадена чрез пълномощникът му- адв. Р. Ж. от АКЯмбол, против Решение № 401 от 16.07.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 681/2024 г. по описа на този съд, с което въззивникът е осъден да заплати на М. Д.

Д., с ЕГН **********, от гр.****, ж.к.***№ **, вх.**, ап.**, както следва: на основание чл.144 СК месечна издръжка в размер на 600.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда– 01.03.2024 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване; на основание чл.149 СК сумата от 5 400.00 лева, представляваща издръжка за минало време, за периода от 01.06.2023 г. до 01.03.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда– 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е осъден да заплати на М. Д. Д. направените по делото разноски в размер на 500.00 лева и сумата от 880.00 лв. държавна такса в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол.

Оплакването във въззивната жалба е за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че не е дал повод за завеждане на исковата молба, тъй като никога не е отказвал да заплаща средства за издръжката на дъщеря си. Счита, че в хода на производството пред районния съд ищцата не е ангажирала годни доказателства, чрез които да установи твърденията си в исковата молбаче е ученичка редовна форма на обучение в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, че няма доходи, от които да се издържа, че има нужда от претендираните средства за издръжка. Изтъква, че в нарушение на процесуалните правила ЯРС е приел представеното от ищцата писмено доказателство с издател Католически колеж „Сейнт 1

Чарлз“- Лондон, за което се твърди, че не е годно доказателствено средство по смисъла на българското и европейското законодателство, тъй като същото не е заверено с „Апостил“.

От друга страна въззивникът сочи, че в хода на първоинстанционното производство са били събрани доказателства, че ищцата не е редовна ученичка в учебно заведение на територията на Република България. Счита се, че представените от ищцата писмени доказателства, които не са заверени с „Апостил“, не установяват твърдените от нея в исковата молба разходи.

Въззивникът поддържа, че ищцата има право да работи в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, но не е представила доказателства, установяващи, че няма сключени трудови и граждански договори, че не получава средства под формата на подпомагане и социални плащания. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на ЯРС изцяло, с постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата М. Д. Д., в подадения писмен отговор чрез пълномощника си адв.

В. С. от АК- Ямбол, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила и е обосновано, тъй като правните изводи на съда са изградени въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото. Споделят се изцяло като правилни и законосъобразни изводите на ЯРС, че са налице предпоставките за уважаване на предявените от ищцата искове- същата е пълнолетна, продължава обучението си в средно учебно заведение в чужбина, а към момента вече и студентка, като освен средства за покриване на обичайните разходи е установено, че ищцата има нужда от допълнителни средства, свързани с нейното образование, както и тези, съгласно които ответникът е във фактическа възможност да заплаща на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка в присъдения размер и за процесния период- за минало време и в бъдеще. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни доводи, въззиваемата настоява жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ЯРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Заявена е претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника- адв. Пл. М. от АКЯмбол.

Въззиваемата М. Д., чрез процесуалния си представител адв. В. С., пледира за потвърждаване на решението на ЯРС като нестрадащо от пороците, посочени във въззивната жалба.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид и изявленията на страните, като приема за установено следното:

С подадената на 01.03.2024 г. до ЯРС искова молба пълнолетната М. Д. Д. е предявила против своя баща Д. М. Д. обективно съединени искове по чл. 144 СК- за заплащане на месечна издръжка в размер на 600.00 лева, считано от предявяване на иска, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска и иск по чл. 149 от СК- за заплащане на сумата от 5 400.00 лева, представляваща издръжка за минало време в размер на 600.00 лева месечно, за периода 01.06.2023 г. до 01.03.2024 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Исковите си претенции ищцата обосновала с това, че е пълнолетна, но продължава редовното си обучение в Католически колеж „Сейнт Чарлз“ Лондон, Великобритания, като към момента на подаване на исковата молба е в 12 клас. Ответникът преустановил материалното си участие в нейната издръжка от 01.06.2023 г., въпреки че му е известно това, че ищцата продължава образованието си. Ищцата е навела твърдения, че не притежава имоти и не реализира доходи, от които може да се издържа сама. Посочила е, че 2 освен средства за закупуване на учебници и учебни пособия, храна, облекло, дневни и извънкласни занимания, разходи за транспорт, за подготовка на абитуриентски бал, и лечение, се подготвя и за кандидатстване за висше учебно заведение, във връзка с което са необходими допълнителни средства за закупуване на учебни материали и заплащане на частни уроци, които майка й е затруднена да осигури. Според ищцата, ответникът е със солидни и гарантирани трудови доходи, няма задължения към други лица и би могъл да участва в нейната издръжка без особени затруднения.

В подадения писмен отговор ответникът, действащ чрез процесуалния си представител, е оспорил предявените искове като неоснователни. Поддържал е становище, че ищцата не е представила годни доказателства, установяващи твърдението й, че е ученичка редовна форма на обучение в посоченото учебно заведение, а представените писмените доказателства не съдържат заверка „Апостил“, която в случая е задължителна, тъй като са издадени в държава, която не е член на ЕС. Изложил е доводи, съгласно които ищцата не е представила доказателства, установяващи сочените от нея в исковата молба разходи, а представените такива също не са заверени с „Апостил“, както и доказателства за това, че не работи по граждански и трудови договори в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, не получава социални или друг вид помощи в чуждата държава. Относно възможността да заплаща издръжка, ответникът е посочил, че заплаща значителни средства за лечение и възстановяване от трудова злополука и заплащането на издръжка в претендирания от ищцата размер би създало сериозни финансови затруднения за него.

От фактическа страна по делото е установено, че ищцата М. Д. Д. е родена на 07.04.2005 г. и е навършила е пълнолетие на 07.04.2023 г. Ответникът Д. М. Д. е баща на ищцата, като горното се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане на М. Д.. По делото е установено, че на ищцата е предоставено безсрочно разрешение за пребиваване в Обединеното кралство, т.е. предоставен й е статут на уседналост. Установено е и това, че ищцата е била редовна ученичка в Католически колеж „Сейнт Чарлз“ Лондон за учебните 2022/2023 г. и 2023/2024 г. , а посоченото учебно заведение е за ученици от 16 до 19 годишна възраст и е с държавно финансиране от Министерство на образованието. В представена по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояния, ищцата е декларирала, че семейството и се състои от нейната майка– С.Х.К., както и че ищцата е ученичка- без доходи, не притежава недвижими имоти и МПС. Установено е, че М.

Д. е завършила 10-ти клас в ЕГ „Васил Карагьозов“ гр. Ямбол през учебната 2022/2023 г. По делото е установено, че към момента на подаване на исковата молба ищцата заедно със своята майката живеят в наето жилище в Обединеното кралство и заплащат месечен наем в размер на 1650 британски паунда.

Разпитаната по делото свидетелка Я.К., баба на ищцата, е дала показания, че М.

Д. след завършване на 10-ти клас се е установила да живее заедно с майка си в Обединеното кралство, където продължава средното си образованието си в държавен колеж.

Свидетелката поддържа, че ответникът е уведомен за това, че дъщеря му продължава образованието си в чужбина, както и че след като М. е навършила пълнолетие бащата не е заплащал издръжка. Сочи, че ищцата заедно с майка си живее на квартира, като ползват етаж от къща и двор, за което майката заплаща наем в размер на 1600 паунда. До колежа ищцата се придвижвала с два автобуса и метро, по цял ден е на училище и поради това няма възможност да работи.

По отношение на въззивника е установено, че работи по трудово правоотношение в „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД и за периода от м. април 2023 г. –м. март 2024 г. /релевнатния за спора период/ е получил средномесечно нетно трудово възнаграждение в размер на 4 995.00 лв. Притежава недвижим имот- апартамент в гр. Ямбол, два автомобила и мотоциклет. Не се твърди и не е установено по делото ответникът да има задължения за 3 издръжка към други лица, включително и към деца, ненавършили пълнолетие.

При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил изцяло предявените искове за издръжка по чл.144 от СК и чл.149 от СК. За да постанови този резултат районният съд е приел, че ищцата е навършила пълнолетие, но не е навършила 20годишна възраст, учи редовно в средно учебно заведение, не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и заплащането на издръжка в присъдения размер от 600.00 лв. не би съставлявало особено затруднение за ответника.

Пред въззивната инстанция, с оглед заявените от въззивника оспорвания на приетите за доказани от ЯРС факти относно продължаващото обучението на ищцата в средно учебно заведение в Обединеното кралство, е представено в превод на български език удостоверение от 15.08.2024 г. на Католически колеж „Сейнт Чарлз“, снабдено с Апостил за вярност на копието на документа с оригинала по Хагската конвенция от 05.10.1961 г., съгласно което ищцата М. Д. е започнала обучението си в колежа на пети септември 2022 г. с двегодишна програма, с обучение на три нива „А“, като обучението продължава до края на учебната 2024 година. В документа е посочено, че колежът е с държавно финансиране: учениците не заплащат, за да го посещават.

От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че към 14.10.2024 г. ищцата е записана като редовна студентка за учебната 2024/2025 г., специалност „Психология“ в „Роял Холидей Университет“ гр. Лондон, сключила е договор за насТ.ване в „Джордж Елиът Холс“ за периода от 21.09.2024 г. до 14.06.2025 г. за сумата от 8 199.10 британски лири за целия период.

При тези данни, ЯОС приема следното от правна страна: