Решение № 91 от 19.06.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Кърджали, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря КР.ира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20255100500063 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 15/09.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1614/2023 г. по описа на РС - Кърджали, е отхвърлен предявеният от С. М. М. от с. Ц., № **, общ. К., с ЕГН **********, Х. К. Р. от с. Ц., № **, общ. К., с ЕГН **********, С. К. А. от с. Ц., № **, общ. К., с ЕГН **********, М. К. М. от с. Ц., № **, общ. К., с ЕГН **********, Р. К. М. от гр. А. ул. П., № *, с ЕГН ********** и И. К. Р. от с. Ц., № ** с ЕГН **********, против Ф. Д. М. от с. Б., общ. К., № **, с ЕГН **********, С. Я. М., от с. Б. , общ. К., № **, с ЕГН **********, М.

Я. М. от с. Б., общ. К., № **, с ЕГН ********** и А. Я. А. от с. Б., общ. К.и, № **, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците С. М. М., Х. К. Р., С. К. А., М. К. М., Р. К. М. и И. К. Р. са собственици на Поземлен имот с планоснимачен № 30, в кв.9, за който е отреден УПИ /парцел/1-30, с неуредена дворищна и улична регулация, по ПУП на с. Б., общ. К., одобрен със Заповед № 2793/09.12.1988г. с площ 360 кв. м., ведно с построената в него през 1950 г. полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 65 1 кв. м. състояща се от три стаи и коридор, при граници на имота: север - път; изток - път; северозапад - имот с пл. сн.№39 на Ш. М. А. като неоснователен и недоказан.

Със същото решение С. М. М., Х. К. Р., С. К. А., М. К. М., Р. К. М. и И.

К. Р. са осъдени да заплатят на ответниците Ф. Д. М., С. Я. М., М. Я. М. и А.

Я. А. направените по делото разноски от 2 000.00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците С.

М. М., Х. К. Р., С. К. А., М. К. М., Р. К. М. и И. К. Р., представлявани от процесуалния им представител - адв. И. Б., който го обжалва като като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при събирането на доказателствата като се позовал на свидетелски показания за установяване на правни сделки, за които законът изисква писмена форма. Сочи се, че материалният закон е приложен неправилно поради нарушението на правилата при събирането на доказателства. Съдът дал вяра изцяло на показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците. Свидетелските показания не били преценени с оглед тяхната достоверност и логичност, както и с обективната възможност свидетелите да имат лични впечатления от излаганите от тях факти.

Свидетелят Д. Я. нямал преки възприятия от правно значимите факти, тъй като същият се изселил в Република Турция през 1990 г. и не живял в село Б..

Свидетелят А. С. бил съсед на ответниците и роден през **** г., като към момента на уговарянето на държането на имота бил малолетно дете и нямало как да има ясни спомени. Този свидетел признавал, че не познава К. Н., но твърдял, че го е виждал един път и не знае как изглежда и не може да го опише. Признавал, че не познава децата му, и не може да каже дали са идвали и посещавали имота. Сочи, че през 1989 г. цялото семейство заминало за Република Турция, като преди заминаването се уговорили с ответниците, които били техни съседи и далечни роднини, да ползват имота, като живеят в него, а в замяна да го поддържат и ремонтират. През 1992 г. наследодателят на ищците се завърнал в България, срещнал се с ответниците, посетил процесният имот и двете страни потвърдили постигнатата договорка ответниците да ползват собственият му имот, без да заплащат наем, а в замяна 2 да полагат грижи за постройката и двора. През 2009 г. К. Н. Б. извадил нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № ***, том *, peг. № ****, дело № *** от **** г., с който удостоверявал правото си на собственост върху имота, придобито по давност. До своята смърт през 2010 г. наследодателят на ищците продължил периодично да посещава България, да се среща с ответниците и да следи как те изпълняват постигнатата договорка.

Ответниците му осигурявали спокоен и безпрепятствен достъп до имота и му давали отчет за извършените действия по поддържката и ползването на сградата и двора. След смъртта на К. Б. договорката ответниците да ползват имота без заплащане срещу задължението да се грижат за него и го поддържат продължила между ответниците и наследниците му. Наследниците продължили да посещават имота, да следят как се изпълнява уговорката и имали непрекъснат и свободен достъп до двора и постройката. Тези обстоятелства се потвърждавали от показанията на свидетелите А. Б. и Ю. Т..

Твърди, че ответниците никога не са владели процесният недвижим имот, не са упражнявали фактическа власт върху същия с намерение да го своят, като били държатели на имота за К. Н.. Действията, които извършвали били дейности по поддръжката на имота в изпълнение на договорката да ползват спорния имот без да заплащат наем като го поддържат. В имота не били извършени съществени преустройства, а на действителният собственик не било противопоставено намерение за своене, нито чрез действие, нито чрез слово. Молят съда да отмени обжалваното решение на РС -Кърджали и да уважи предявените искове. Претендират разноски. В съдебно заседание, представлявани от процесуалния си представител - адв. И. Б., поддържат въззивната жалба. Представят писмена защита.

Въззиваемите М. Я. М., Ф. Д. М., С. Я. М. и А. Я. М., представлявани от процесуалния си представител адв. С. М., са представили отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорват въззивната жалба, като неоснователна. В отговора се излагат съображения, че общият наследодател на въззиваемите - Я. Я. Я. през 1989 г. закупил къщата от К. Б. и от този момент нататък цялото семейство на живеели и стопанисвали процесния недвижим имот. К. Б. заминал за Република Турция и не се върнал да прехвърли имота в предвидената от закона форма. През 1990 г. общият наследодател на въззиваемите е направил ремонт на покрива, докарали питейна вода. През 2000 г., въззиваемите измазали къщата отвън, заменили с 3 нови шест врати и четири прозорци и заплатили сумата от 9 000 лева. През 2018 г. до тухла изкъртили мазилката от стените, сменили цялата ел. инсталация и ВиК, като на наново била направена мазилка, като са заплатили сумата от 8 000 лв. В едната стая бил монтиран ламинат и били боядисали стените. Това се потвърдило и от разпитаните по делото свидетели. Твърди, че от 1989 г. до настоящия момент процесният имот се владеел от семейството на въззиваемите, които заплащали и всички разходи като данъци за недвижимия имот, разходите за питейна вода и ел. енергия, поради което придобили процесния имот от началото на 1989 г. до настоящия момент. Молят съда да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемите М. Я. М., Ф. Д. М., С. Я. М. и А. Я. А., лично и чрез адв. С. М., поддържат становището си, изразено в отговора въззивната жалба. Представят писмена защита.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивницата, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лица, имащи правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС - Кърджали е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявени обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху процесните имоти. Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесните недвижими имоти по наследство от общият им наследодател. Твърдят също, че през 1989 г. общият им наследодател с цялото си семейство се изселили в Република Турция като оставили имотите на наследодателя на ответниците с уговорката да живеят в имотите и да ги поддържат. Наследодателят редовно посещавал имота безпрепятствено. През 2009 г. се снабдил с нотариален акт, а през 2010 г. починал, след което неговите наследници посещавали имота.

Ответниците сочат в отговора на исковата молба, че техният наследодател закупил от наследодателя на ищците процесните имоти през 4

1989 г. и заминал със семейството си за Република Турция. В последствие не се върнал, за да прехвърли имота в предписаната форма. Твърдят, че от 1989 г. живеели в имота и придобили същия по давностно владение, за което се снабдили с нотариален акт.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***/**.**.**** г., том *, рег. № ****, дело № ***/**** г. по описа на Нотариус К. Д., с район на действие РС – К., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, К. Н. Байлям бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с пл.сн. № 30 в кв.9, за който е отреден УПИ I-30, с неуредена дворищна и улична регулация по ПУП на с.Б., общ.К., с площ 360 кв.м., ведно с построената в него през 1950 г. полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 65 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, при граници на имота: север – път; изток – път; югоизток – път; северозапад – имот с пл.сн. № 39 на Ш. М. А.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № ***/**.**.**** г., том *, рег. № *****, дело № ***/**** г. по описа на Нотариус Д. Г., с район на действие РС – К., вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, Ф. Д. М., С. Я. М., М. Я. М. и А. Я. А., били признати за собственици по давностно владение и наследство на следните недвижими имоти: поземлен имот 30 в кв.9 по плана на с.Б., общ.К., целият с площ 390 кв.м., при граници: северозапад – имот № 39; югозапад – път; югоизток – улица; североизток – общинско място, ведно с построената върху него едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 65 кв.м., състояща се от преддверие, три стаи, коридор и баня.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***/**.**.**** г., том *, рег. № *****, дело № ***/**** г. по описа на Нотариус Д. Г., с район на действие РС – К., вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, Ф.

Д. М., С. Я. М. и А. Я. А. дарили на М. Я. М., първата на сина си 5/8 идеални части, а втората и третата на брат си по 1/8 идеална част всяка от тях, от собственият си и наследствен имот или общо 7/8 идеални части от поземлен имот 30 в кв.9 по плана на с.Б., общ.К., целият с площ 390 кв.м., при граници: северозапад – имот № 39; югозапад – път; югоизток – улица; североизток – общинско място, ведно с построената в имота 7/8 идеални части от едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 65 кв.м., 5 състояща се от преддверие, три стаи, коридор и баня.

От представеното като доказателство по делото удостоверение за наследници изх. № **/**.**.**** г., изд. от Кметство с.Ц., Община К., се установява, че К. Н. Б. е починал на **.**.**** г., като негови законни наследници са: С. М. М. – съпруга, Х. К. Р. – дъщеря, С.на К. А. – дъщеря, М.

К. М. – син, Р. К. М. – син и И. К. Р. – дъщеря.

От представените като доказателства по делото заверени копия на приходни квитанции с дати 09.05.2022 г., 20.07.2020 г. и 07.09.2021 г. се установява, че Р. К. Местафа и С. М. М. са заплащали дължими такси смет за имот в с.Б..

От представената като доказателство по делото извадка от плана на с.Б. се установява, че УПИ (парцел) 30 е записан на К. Н. Б..

От представените като доказателства по делото заверени копия на справка за издадени и платени фактури на М. Я. М. за ИТН *******, с.Б., разписки за платена електроенергия на М. Я. М. за ИТН *******, писмо изх.

№ 11-01-5/19.09.2024 г. на „В и К“ ООД – гр.Кърджали, служебна бележка изх.