Определение № 3104 от 24.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3104 гр. Варна, 24.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110110969 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. Х. М. срещу „Б.К.Б. България“ ЕАД /с предходно наименование „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД/ иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 3933.63 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 10.04.2009 г., предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 694 по описа за 2013 г. на ЧСИ Захари Димитров, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 438 по описа за 2012 г. на Районен съд – Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.

Ищецът поддържа, че след образуване на горепосоченото изпълнително дело по него не са извършвани действия по принудително изпълнение на процесното вземане, като единствено е изпратена покана за доброволно изпълнение и са извършвани справки. Обосновава правния си интерес от предявяване на иск срещу ответното дружество с твърдения, че то е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост на иска, като оспорва да има качеството на взискател по изп. дело № 694 по описа за 2013 г. на ЧСИ Захари Димитров.

Твърди, че вземанията, предмет на издадения по ч. гр. д. № 438/2012 г. на ВРС, не са цедирани на дружеството.

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството и редовността на исковата молба, съдът констатира следното:

Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния 1 установителен иск по чл. 439 ГПК. Този иск има за предмет съществуването на вземането, предмет на изпълнителното производство, като надлежни страни по него са длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаване на предявения иск следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право.

Видно от служебно изисканата от съдебния изпълнител справка /л. 37/, посоченото в исковата молба изпълнително производство е образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 438/2012 г. на ВРС, като въз основа на молба от 13.02.2019 г. като взискател по делото е конституирано „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375. Изрично е посочено, че няма други присъединени взискатели по делото.

Следователно ответникът „Б.К.Б. България“ ЕАД /с предходно наименование „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД/ не е надлежно пасивно процесуално легитимиран по предявения иск. Последният нито се легитимира като кредитор на ищеца с процесното изпълнително основание, нито се явява правоприемник на последния, конституиран като взискател по изпълнителното производство. В този смисъл липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК срещу дружеството за недължимост на вземанията, предмет на принудително изпълнение.

Предвид така изложените съображения производството следва да бъде прекратено като недопустимо.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10969 по описа за 2025 г. на Варненски районен съд, 18 състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2