Решение № 156 от 28.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. гр. Д., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К.на Т. Димитрова

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Надя Г. Славова при участието на секретаря Елица Вл. Александрова като разгледа докладваното от К.на Т. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20233200600356 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.341 вр. с чл.250 ал.4 пр.2-ро от НПК.

С разпореждане № 914 от 10.07.2023г. по н.ч.х.д. № 660/2020г. по описа на ДРС е прекратено наказателното производство по делото на основание чл.250 ал.1 т.1 пр. последно вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК.

Срещу разпореждането е подадена въззивна жалба от частния тъжител И. К. Ч. с искане за неговата отмяна като неправилно.

В съдебно заседание частният тъжител редовно призован, явява се лично, не се представлява, поддържа жалбата така, както е подадена и настоява за отмяна на обжалваното разпореждане.

Подсъдимата редовно призована, не се явява, не се представлява.

Д.кият Окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата , становищата на страните и след цялостна проверка на разпореждането съгласно чл.313 и чл.314 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна предвид следното.

Производството пред Районен съд - Д. е било образувано по тъжба на И. К. Ч. от гр.С. с ЕГН - **********, депозирана в Районен съд - Д. на 18.06.2020г., с която е било повдигнато обвинение срещу подсъдимата М. К.

С. от с.К.П.о обл.С. с ЕГН - **********, за извършено от нея на 18.12.2019г. деяние по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.

С разпореждане от 19.06.2020г. тъжбата била оставена без движение, 1 тъй като не отговаряла на изискванията на чл.81 ал.1 от НК – не съдържала описание на фактите и обстоятелствата на престъплението, обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимата в него.

В изпълнение на посоченото разпореждане в срока, предоставен за това, на 09.07.2020г. частният тъжител депозирал в ДРС допълнение към тъжбата, с което били изпълнени изискванията посочени в процесното разпореждане.

След внасяне на допълнението към тъжбата, ДРС постановил процесното разпореждане с което е прекратил наказателното производство по делото. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че извършеното отстраняване на нередовностите на депозираната тъжба, макар и в предоставения за това срок е извършено след изтичане на преклузивния срок по чл.81 ал.3 от НПК, като ДОС се солидаризира изцяло с мотивите на разпореждането.

Настоящата съдебна инстанция счита също така, че следва да бъде отбелязано и следното: Дадените указания за отстраняване на нередовности по тъжбата в действителност са недействителни, доколкото са постановени след изтичане на срока по чл.81 ал.3 от НПК. Според разпространената съдебна практика тъжителят може да отстранява нередовности по тъжбата, но това може да стане само до изтичане на посочения шестмесечен срок по чл.81 ал.3 от НПК. В НПК, в тълкувателната дейност на ВС, както и в текущата практика на ВКС, в принципни решения, не се поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба /напр. относно дата, място или елементи от фактическото изпълнение на деянието/. Но отстраняването на непълнотата трябва да е преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл.81 ал.3 от НПК. Последният е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен характер. Изпълнението на това изискване на закона задължително трябва да се изпълни и е свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на частното обвинение, което подобно на обвинителния акт – за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията преследвани по реда на частното обвинение от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес.

Тъжбата, по повод на която е образувано производството пред първата инстанция е абсолютно бланкетна, състояща се от две основни изречения.

Запознавайки се със съдържанието й, въззивният съд намира, че същата няма характер на частна тъжба, каквито са изискванията на чл.81 ал.1 от НПК. Това, че И. К. Ч. е посочил и отразил в документа, като е написал "тъжба" не е обвързващо за съда, а видът му се определя от изложеното в него. В т.нар. "тъжба", първоначално депозирана от И. Ч. на 18.06.2020г., не е посочено конкретно, пълно и 2 ясно участието на обвиняемата, за което й се повдига обвинението за конкретно изпълнително деяние. В тъжбата липсва словесно описание не само на конкретното деяние осъществено от конкретното физическо лице, но също така и при какви обстоятелства е извършено то, все факти които следва да бъдат посочени с оглед на повдигнато обвинение и изискванията на чл.81 ал.1 изр.1-во от НПК, досежно обстоятелствата на престъплението, за което се повдига обвинение.

Въззивната инстанция намира също, че така наречената и подаден а от И. К. Ч. "тъжба" не съдържа необходимото и задължително съдържание съгласно цитираната по-горе разпоредба на закона и няма характер на "тъжба".

Същата не съдържа описание на обстоятелствата на престъплението и се явява нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК. Именно посредством съдържанието на частната тъжба се очертават пределите на изследване в съдебния процес по дела, образувани по тъжба на пострадалия. Заради това е необходимо в тъжбата да са изложени всички факти, които са релевантни за извършеното деяние, твърденията спрямо тях да бъдат ясни и недвусмислени, за да се обезпечи правото на защита на обвиняемия. Обвиняемият следва да е наясно с всички твърдения и факти от състава на престъплението, за което е привлечен да отговаря, за да може да организира пълноценно защитата си. В конкретния случай не са посочени обстоятелства на престъплението, които са от съществено значение, а именно – по какъв начин, с какви свои действия или бездействия подсъдимата е осъществила състава на престъплението, наведено от частния тъжител.

Едва след това, следва "допълнение към тъжба" с пощенско клеймо от 07.07.2020г. и рег. в ДРС с вх. № 11612 от 09.07.2020г., като вече се описват обстоятелствата по конкретния казус – дата, място и елементи от фактическото изпълнение. Отстраняването на непълнотата в съдържанието на първоначално депозираната "тъжба" е направено на 07.07.2020г., т.е., след изтичане на шестмесечния срок, в който И.Ч., като пострадал е узнал за извършване на описаното от него престъпление в "допълнение към тъжба", от което се установява, че соченото от него деяние е извършено на 18.12.2019г., като преклузивният срок е изтекъл н а 18.06.2020г., т.е., извън срока по чл.81 ал.3 от НПК. Постоянна е съдебната практика, че непълнотата на частната тъжба следва да бъде отстранена в този срок, в противен случай делото следва да се прекрати /виж Р № 490/01.02.2012г. н. д. № 2272/2011г. ІІІ н.о ; Р № 93/23.03.2010г. н.д. № 751/2009г. ІІІ н.о. и двете на ВКС/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика съгласно ТР № 34/03.08.1990г. по н.д.

№ 29/1990г., ОСНК, ВС, че тъй като по наказателни дела от частен характер не се извършва предварително разследване, то съдът взема всички мерки за разкрИ.е на обективната истина, включително и дали е изтекъл шестмесечния срок от узнаване за извършеното деяние, като ако тъжбата е подадена след изтичане на този срок, то наказателното производство се прекратява.

3

Нередовността на тъжбата и неостраняването на нередовностите по нея в преклузивния срок по чл.81 ал.3 от НПК винаги са предпоставка за прекратяване на наказателното производство.

Всички тези обстоятелства въззивният съд намира за достатъчни, за да направи извода, че правилно първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство по НЧХД № 660/2020г. по описа на РС - Д., тъй като е изтекъл шестмесечния срок от узнаване от И. К. Ч. за извършено престъпление от лицето М. К. С., като деянието спрямо н е г о е извършено на 18.12.2019г. , а срокът съответно е изтекъл на 18.06.2020г., Съобразявайки изложеното, въззивният съд намира атакуваното разпореждане за законосъобразно, правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, Окръжен съд - Д.:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО разпореждане № 914 от 10.07.2023г. по н.ч.х.д. № 660/2020г. по описа на РС - Д..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4