Решение № 222 от 02.08.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Елин Пелин, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Г. при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Г. Гражданско дело №

20231820100893 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.

1 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Г. С. З., ЕГН **********, с адрес: с. Г.... М....., ул.

„.......................“ № 4 срещу „.....................“ ООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. С...., р-н ..........., ул. „................“ № 29, ет. 7, с законен представител управител Н.П.П., с която се иска признаването, че договор за потребителски кредит № ............. от 22.08.2022 г. между ищцата и ответника е недействителен поради неспазена форма на действителност съгласно чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, като неспазване на формата за действителност съгласно чл. 10, ал.

1 от ЗПК изпълва хипотезата на чл. 22 ЗПК, поради което във вр. с чл. 23 ЗПК ищцата дължи само чистата стойност на заетата сума от 2100 лева. При условията на евентуалност, ако се признае установителния иск за основателен, се моли да осъдите ответника да заплати на ищцата сумата 563,19 лева при изначална липса на основание по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законните лихви от исковата молба до заплащане на тази сума. Твърди се, че ищцата била потърсена по телефона по инициатива на ответника на 22.08.2022 г. с устно предложение за сключване на договор за потребителски кредит за предоставяне на парични средства на стойност 2100 лева със срок на изплащане 18 месеца. Твърди се, че на ищцата не е разяснено общата дължима сума по кредита и други параметри по кредита, а ищцата дала устно своето съгласие без да съзнава на какво се задължава. На 22.08.2022 г. сумата от 2100 лева била преведени от „.....................“ ООД в банковата й сметка. В профила на ищцата на сайта на дружеството, създаден във връзка с предишен потребителски кредит, се появил кредит под номер ............. от 22.08.2022 г. с 18 месечни вноски с крайна дата 22.02.2024 г., 1 като всяка месечна вноска е по 400 лева без да пише обща дължима сума. Твърди се, че ищцата не е подписвала на хартия или електронно нито е получавала договор за потребителския кредит, стандартен европейски формуляр или погасителен план.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които се оспорва основателността на исковете. Твърди се, че действителността на договора за кредит е обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Прилага се Логфайл по договор за паричен заем № ............. от 22.08.22 г, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с логфайла се прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на 22/08/2022 г. в 14:41:59 ч. на имейл адрес ...........................

Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Договорът за кредит също е изпратен на посочения имейл адрес в 15:08:33 ч. Общите условия на „.....................” ООД за заеми „...................” са публично достъпни на https://................/obshti-uslovia, но също са били разгледани от ищцата при кандидатстването и за кредит, респективно приети, както е видно от позиции 3 и 24 на лог файла. Предвид това, доводите на ищцата по отношение на формата на договора са несъстоятелни. В случая е налице предоставяне на финансова услуга от разстояние изцяло в синхрон с разписанията на приложимия закон - ЗПФУР В изпълнение на задълженията по цитирания нормативен акт на ищцата са предоставени писмено условията по договора. Съгласуването на волеизявленията на страните се доказва с представения логфайл, в който е отразено всяко едно действие на страните по процесното правоотношение - заявеното искане, предоставянето на преддоговорна информация, запознаването и приемането с общите условия, сключването, изпращането на договора на потребителя, предоставянето на заемната сума. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Договорните клаузи са индивидуално договорени, ясно и точно описани в договора и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение към търговеца, както при сключване на процесния договор, така и преди това. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити също са посочени разходите по кредитите. Потвърждава се, че ищцата е платила по процесния кредит суми на обща стойност 2663,19 лева, като това обстоятелство да се отдели за безспорно между страните.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмена молба-становище излага доводи за основателност на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

2

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по чл. 146 ГПК е прието за безспорно, че по договора между страните ищцата е платила общо 2663,19 лева.

Видно е договор за потребителски кредит № ............. от 22.08.2022 г., че същият е сключен между „.....................“ ООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. С...., рн ..........., ул. „................“ № 29, ет. 7 и Г. С. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Г.... М....., ул. „.......................“ № 4. В чл. 3 от Договора, „Параметри на отпуснатия заем“, са отразени: размер на отпуснатия заем – 2100 лева; годишен процент на разходите – 48.14%; годишен лихвен процент – 40,05%; обща сума за плащане – 2934,30 лева. Съгласно т. 6, ал. 1 от Договора заемателят се задължава в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, да представи обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: банкова гаранция или поръчител. Според т. 6.2 в случай на неизпълнение на задължението по т. 6.1, съгласно клаузата на чл. 11 от Договора дължи неустойка в размер на 4256,70 лева.

Договорът е сключен на основание отправено искане за заем от Г. С. З., чийто параметри и условия са описани в предоставените стандартен европейски формуляр и общи условия към договора. В стандартен европейски формуляр размерът на ГПР е същият, но са посочени и условията, при които може да бъде променен, а именно: при непредставяне на обезпечение по чл. 9 от ОУ се начислява неустойка в размер на 4256,70 лева (т. 4. 4 от СЕФ).

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Видно от представените по делото доказателства е, че ответното дружество е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищцата по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите.

Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 – годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на 3 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.

Видно е от договора, че в него не е отразена действителната „обща сума, дължима от потребителя“. Вярно е, че в чл. 3 „Параметри на отпуснатия заем“ фигурира „обща сума за плащане“ - 2934,30 лева, но не и общите разходи за потребителя, в които следва да се включи и неустойката по договора 4256,70 лева. Това е така, тъй като неустойките излизат извън предвидените им функции и представляват допълнително възнаграждение за кредитора по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената договорна лихва, и на практика водят до скрито оскъпяване на кредита. По този начин се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като към размера на дълга се включва и допълнително парично задължение, надвишаващо 100% от задължението по главницата, което обаче не е включено в ГПР.

Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като е не е посочил съществена част от „общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът „.....................“ ООД заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК.

Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая нищожните клаузи относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, а договорът не би могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са част от задължителното му съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за действителността му – аргумент от чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Ищцата е платила сумата 2663,19 лева при дължима сума от 2100 лева, поради което сумата от 563,19 лева се явява недължимо платена като престирана при начална липса на основание.

Ето защо и като последица от основателността на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, то предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на иска, 4 считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за платена държавна такса в общ размер от 338 лева.