Определение № 89 от 27.01.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Шумен, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500594 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД гр. София, ЕИК 131134023, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.П.С срещу разпореждане № 2440/30.11.2024г. по ч.гр.д. № 20243620101471 на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника С. М. И. от с. Мировци за сумата в размер на 91.05 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 05.04.2024г. до 12.11.2024г..

Жалбоподателят счита разпореждането в тази му част за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 91.05 лева – обезщетение за забава. Сочи, че съгласно чл. 9.4 и чл. 15.1 от договора за потребителски кредит, при просрочие потребителят дължи и „ лихва за просрочие “ в размер на законната лихва върху размера на просрочената сума – анюитентна вноска (включваща двата компонента – главница и договорна лихва, дължима към датата на съответния падеж). Излага, че за срока на забава на потребителя, банката е начислила допълнително възнаграждение в размера на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено плащане (лихва за просрочие) в размер на законната лихва върху просроченото задължение, което представено като лихвен процент било 50.92 % (40.92 % договорна лихва + 10% законна лихва), а сумарно представено в извлечението от счетоводните книги на Банката в общ размер на 91.05 лева.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна поради следното:

1

Ч.гр.д. № 20243620101471 на РС – Нови пазар е образувано по, депозирано от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД гр. София, ЕИК 131134023, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Й.Т.Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника С.

М. И. с ЕГН **********, от с. Мировци, ул. ...... № 2 за заплащане на следните суми: 1308.45 лева - главница; 265.89 лева – договорна лихва за периода от 05.04.2024г. до 16.10.2024г.;

91.05лева – обезщетение за забава от 05.04.2024г. до 12.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 33.31лева - държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 7053532516 от 01.12.2023 г. и извлечение от счетоводните книги на банката към 12.11.2024г.

С разпореждане № 2405/25.11.2024г. заповеднит съд е оставил заявлението без движение и е предоставил на заявителя тридневен срок, в който да уточни чистата стойност на отпуснатата в кредит сума, да посочи твърдия цифров израз на уговорения възнаградителен лихвен процент и датата на сключване на процесния договор, да наведе твърдения за формирането на ГПР, за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, да посочи лихвения процент при формиране на обезщетението за забава върху главницата, да уточни претендираната възнаградителна лихва от 265.89 лева как е изчислена и върху кои суми, както и да уточни претендираното обезщетение за забава върху какъв размер е изчислено - върху размера на отпусната сума или и върху други вземания.

С молба с вх. № 8711/29.11.2024г. заявителят е уточнил, че претендираното обезщетение за забава в размер на 91.05 лева е начислено върху главницата, както следва: за срока на забава на заявителя банката е начислила допълнително възнаграждение / извън индикативния погасителен план / в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено плащане / лихва за просрочие / в размер на законната лихва върху просроченото задължение, което представено като лихвен процент е 50.92 % / 40.92 % договорна лихва + 10 % законна лихва /, посочени сумарно в извлечението по чл.417, т.2 от ГПК в общ размер на 91.05 лева.

С разпореждане № 2440/30.11.2024г. първоинстанционният съд е отхвърлил частично заявлението за сумата от 91.05 лева, претендирана като обезщетение за забава. В останалата част го е уважил, като в полза на заявителя са издадени заповед № 790 от 30.11.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част, заповедният съд е приел, че съгласно уточнителната молба, върху процесното задължение за главница е начислена лихва в размер на 50.92%, която представлявала сбор от уговорената възнаградителна лихва от 40.92% + 10% законна лихва въпреки, че през процесния период размерът на последната е не по-малък от 13.22%. Посочил е, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено да постигне неоснователно обогатяване за 2 икономически по-силната страна в правната връзка. Приел е, че уговарянето на подобна компесаторна неустойка противоречи на закона, тъй като съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава в плащанията се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение, което надхвърля почти трикратно законоустановената горна граница на законната лихва.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България.

При проверка редовността на процесното заявление, въззивният съд констатира, че според посоченото в него заявителят е претендирал сумата от 91.05 лева като обезщетение за забава за периода от 05.04. до 12.11.2024 г., твърдейки, че кредитът е предсрочно изискуем.

В депозираната от него уточняваща молба същият е посочил, че съобщението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е било връчено на длъжника на 16.10.2024 г., както и, че за срока на забава банката е начислила допълнително възнаграждение / извън индикативния погасителен план / в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено плащане / лихва за просрочие / в размер на законната лихва върху просроченото задължение, което представено като лихвен процент е 50.92 % / 40.92 % договорна лихва + 10 % законна лихва /, като допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане са представени сумарно в извлечението по чл.417, т.2 от ГПК в общ размер на 91.05 лева и са начислени върху главницата. В същата молба, заявителят е опосочил като правно основание за претенцията си чл.9 и чл.16 от сключения между страните договор за кредит.

Видно от приложения към заявлението договор за потребителски кредит от 01.12.2023 г., в чл.9.1 е било уговорено, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е 40.92%. В чл.9.4 е било уговорено, че при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, която към момента на сключване на договора е в размер на ОЛП + 10 пункта надбавка. В чл.15.1 е било уговорено, че в случай, че потребителят е допуснал посрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочие – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. Законната лихва се формира както е посоечно в чл.9. В чл.16.2 е било уговорено, че, в случай, че потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при плащането на три месечни вноски, цялото му непогасено 3 задължение съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни месечни вноски.

Считано от тази дата, върху цялото непогасено към него момент задължение за главница на потребитля започва да се начислява законната лихва по чл.9.4 до оконтачетлното погасяване на задължението. В този случай предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани, предизвестия или други.

Като съобрази горното, настоящата инстанция намира, че, въпреки дадените му с разпореждане № 2405/25.11.2024 г. указания по т.5, заявителят не е конкретизирал на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, респ., ако това е станало на 05.06.2024 г. / когато е бил падежа на третата просрочена вноска според посоченото в уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника / или на 16.10.2024 г. / когато се твърди уведомлението да е било получено от адресата /, поради каква причина обезщетението за забава е начислено считано от 05.04.2024 г., а не от някоя от посочените по-горе дати, и върху какво задължение. Същевременно, видно от представените към заявлението доказателства, твърдението на заявителя за съществуване в негова полза на право при предсрочна изискуемост на кредита да начислява обезщетение за забава върху главницата равняващо се на 50.92% и представляващо сбор от уговорената възнаградителна лихва от 40.92% + 10% законна лихва не кероспондира с уговереното в сключения между страните договор, нито пък такова право може да бъде извлечено от съдържанието на приложеното извлечение по чл.417, т.2 от ГПК, в което е посочено, че сумата от 91.05 лева представлява лихва / обезщетение за забава / върху просрочена главница. Поради изложеното, достига до извод, че относно претендираното вземане от 91.05 лева разглежданото заявление не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК, с оглед на което и, тъй като визираните нередности не са били отстранени от заявителя в предоставения му срок по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, в посочената част същото следва да бъде отхвърлено. .

Предвид изнесените мотиви и поради съвпадане на крайния му извод с този на заповедния съд, заключава, че в обжалваната му част разпореждането на НПРС е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2440/30.11.2024 г. по ч.гр.д. № 20243620101471 на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. София, ЕИК 131134023, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Й.Т.Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за заплащане на сумата в размер на 91.05 лева – представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.04.2024 г. до 12.11.2024 г..

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5