Решение № 3220 от 16.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3220 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100506809 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №3577/19.04.2022г., постановено по гр.дело №52363/2021г. по описа на СРС, ГО, 180 с-в, е признато за установено по предявения от „Н.“ЕООД с ЕИК:**** срещу „Б.Т.К.“ ЕАД с ЕИК:**** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът „Н.“ЕООД не дължи на „БТК“ЕАД сумата от 2250лв.- част от задължение, за което ответникът е издал кредитно известие №0027702202/22.08.2021г. и която сума е начислена като дължима неустойка за прекратяване на договори за електросъобщителни услуги №АСА****/03.11.2020г. за номер *** и №М00РС00000120669****/10.11.2020г. за номер ***, формирана от оставащите месечни вноски по двата договора за периода от прекратяване на договорите 10.06.2021г. до крайния срок на всеки един от двата договора, по 17 месечни вноски. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 490лв.разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „БТК“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че размерът на неустойката не надхвърля присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и е индивидуално договорена с потребителя на услугите. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявенят иск- отхвърлен изцяло. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът „Н.“ЕООД е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения и указан 1 от първоинстанционния съд срок, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилност на мотивите на първостепенния съд в обжалваното решение. Твърди, че същите са в унисон с практиката на съдилищата. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основани чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира за необходимо да добави следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на представените по делото доказателства и не е необходимо да бъде възпроизвеждана и в настоящото решение.

Спорният въпрос между страните е валидността на уговорената неустоечна клауза с оглед присъщата обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция на неустойката съгласно закона.

В случая не се спори, че сключените на 03.11.2020г. и на 10.11.2020г. договори са прекратени предсрочно от ищеца на 10.06.2021г. И в двата договора съществува клауза, съгласно която при прекратяването им преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, същият дължи на ответника неустойка в размер на всички оставащи месечни абонаментни цени, включително за допълнителни услуги за срочен абонамент.

Доколкото договорите са за срок от 24 месеца, касае се за неустойки в размер на по 17 месечни вноски по всеки от тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване 2 изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.

Настоящият съдебен състав намира, че предвид начина, по който е уговорена методиката за изчисляване на размера на неустойката- всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, клаузата създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, чийто размер към момента на сключване на договора може да бъде и до 24 месечни абонаментни такси, а в случая е 17 месечни такси. По този начин операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора, но без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване, което води до неоснователното му обогатяване за сметка на потребителя. Така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както правилно е преценил първостепенният съд.

Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора на въззиваемия ищец се дължат разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. Своевременно направеното възражение за прекомерност е основателно, тъй като спорът е с ниска фактическа и правна сложност, подаден е отговор на въззивната жалба и процесуалният представител на въззиваемия не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Поради това следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лева- минималното съгласно НМРАВ на ВАдвС.

С оглед цената на предявения иск и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№3577/19.04.2022г.,

№52363/2021г. по описа на СРС, ГО, 180 с-в. постановено по гр.дело

ОСЪЖДА „Б.Т.К.“ ЕАД с ЕИК:**** да заплати на „Н.“ЕООД с ЕИК:****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. (четиристотин лева)- разноски за въззивната 3 инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4