Решение № 33 от 04.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пазарджик, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Александър Люб. Александров

Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255200600554 по описа за 2025 година

С присъда № 26 от 10.04.25 г., постановена по НЧХД № 1271/24 г. на РС – Пазарджик е признат подсъдимият В. Н. Я. за невиновен в това, че на 30.03.2024г., в ресторант „*****“, в с.*****, обл.Пазарджик, публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на П. Х. П. от с.*****, обл.Пазарджик в негово присъствие, като обидата е нанесена по расистки или ксенофобски подбуди и подсъдимият е оправдан по обвнението за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.5, вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Отхвърлен е като неоснователен предявеният граждански иск от П. Х. П. срещу В. Н.

Я. за обезщетение за причинени от престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 и т.5, вр. с чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди /лв., както и искът за обезщетение за забавено парично плащане в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието, 30.03.2024г., до окончателното и изплащане.

Осъден е П. Х. П. да заплати държавна такса в размер на 1000 /хиляда/ лв. с оглед размера на отхвърления граждански иск, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от тъжителя П. П., чрез неговия повереник. Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.5, вр. с чл.146, ал.1 от НК. Алтернативно се поддържа оплакване за допуснати 1 съществени процесуални нарушения и искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В съдебно заседание повереникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания.

Защитникът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, прави искане за потвърждаване на присъдата.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

Фактите по делото.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят П. Х. П. и подсъдимият В. Н. Я. живеят в село ***** и се познават от много години. Към 2024 г. и към момента на разглеждане на делото подсъдимият е ******.

В началото на 2024 г. подсъдимият Я. закупил **** в село *****.

На 30.03.2024 г. надвечер тъжителят П. П. отишъл в ****та на Я., като започнал да се разправя със служителя там А.В. и да му държи сметка защо работи за Я.. Стигнало до там, че П. заплашвал В.. Последният се заключил в ****та, а тъжителят си тръгнал.

П. отишъл в намиращия се наблизо ресторант „*****“ около 19,00 часа. Седнал на крайна маса на пейка с гръб към улицата. На масата срещу него се намирал свидетелят Г.А., който употребявал алкохол. П. също употребявал алкохол.

По същото време подсъдимият В. Я., заедно със свидетеля Г.К., отишли в ****та на Я.. Там служителят А.В. им обяснил, че П. ходил да го заплашва, а предния ден бил заплашвал и другия служител в ****та.

Я. и К. се качили в автомобила на подсъдимия и смятали да се отправят към дома на последния, тъй като неговият син имал рожден ден. Тръгвайки с автомобила, подсъдимият Я. видял, че отсреща в заведението седи тъжителят и решил да спре, за да говори с него да не притеснява служителите му.

Я. спрял автомобила в близост до заведението и слязъл, за да говори с П.. К. слязъл малко след него.

Я. повикал П. настрани да говорят и му казал да не ходи в ****та му и да не се занимава със служителите му. П. започнал да обижда Я. на „****“ и да го ****. Държал му сметка откъде има пари да купи ****та. Я. му отвръщал да остави на мира служителите му.

П. му казвал, че ще ходи, където си иска. Я. му казвал, че там не трябва да ходи.

Двамата се развикали и се карали на висок тон, като привлекли вниманието на собственика на заведението - свидетелят И.С. и на свидетелката Д. С.а - **** в заведението.

С. тръгнал към тях, за да ги усмири, а С.а влязла в кухнята и казала на свидетелката В.А.Т. – С.а, съпруга на собственика И.С., да се обади на съпругата на П. - свидетелката Т. П.а, за да дойде да го прибере и да не стават разправии, защото тъжителят бил „****“.

В.Т. - С.а позвънила на Т. П.а и на свидетелката Х. П.а, дъщеря на тъжителя.

Т. П.а се качила на велосипед и се отправила към заведението. На свой ред Х. П.а, 2 която се намирала в село К., се отправила към заведението с автомобила си заедно със свидетелката А.Д..

По същото време тъжителят и подсъдимият продължавали да се разправят и дори се сбутали. Свидетелят И.С. застанал между тях и хванал В. Я., като му казал да си ходи, за да не стават разправии и защото „нямало смисъл“. Я. казал, че няма проблем и ще си тръгва, но тъжителят на свой ред отново тръгвал към подсъдимия и двамата си крещели пак. П. викал към Я., че ще го „приключи“ тази вечер, че ще отиде в дома му.

Я. се качил в автомобила си, а П. седнал отново на масата при А.. В автомобила си Я. позвънил на своя син.

Малко след това на място пристигнали сина му, неговия вуйчо и други роднини. В този момент пристигнала и съпругата на П..

Я. и П. отново започнали да се разправят, като се ****ли взаимно. П. казвал на Я., че е „фактор“, а Я. го нарекъл „***“. В това време се намесил и сина на Я., който нанесъл удар на П. по главата. Последният паднал назад на пейката. С това разправията приключила.

Била повикана Бърза помощ и П. бил откаран с линейка в болницата.

Тази фактическа обстановка районният съд приел за установена на база съвкупния анализ на гласните и писмени доказателста.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на тъжителя за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд. Последният е подложил на обективен и критичен анализ всички свидетелски показания. Така съдът се е спрял поотделно на показанията на всеки от свидетелите Г.Д. А., С. А.а Г., А.В.Д, Х. П. П.а, Т. Р. П.а, Г.П. К., И.Л. С., Д. С. С.а и В.А.Т. – С.а. При това в съответствие със съдържанието на показанията на всеки от тях контролираната инстанция правилно е достигнала до извода, че твърдените в жалбата обидни изрази не са установени.

Тези изводи по фактите кореспондират изцяло с показанията на очевидците на инкриминирания инцидент.

При това съдът прецизно е индивидуализирал предмета на доказване по делото, предвид изложените в тъжбата факти и установените от доказателствата събития.

Инцидентът се е развил в две части. Първата е от момента на слизането на автомобила на подсъдимия до качването му обратно в превозното средство и телефонен разговор със сина на Я.. Втората – от пристигането на близки на подсъдимия на мястото на инцидента до нанасянето на телесни увреждания на тъжителя П..

Районният съд в съответствие със събраните гласни доказателства е достигнал до обосновани фактически изводи, че по време на инкриминираната с тъжбата първа част от инцидента не е доказано по категоричен начин подсъдимият да е използвал по отношение на тъжителя конкретно описаните в тъжбата обидни изрази.

При тези данни, районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, която повелява, че осъдителна присъда може да се постанови, единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Доколкото настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд за недоказаност на обвинението, няма да бъдат обсъждани изложените в мотивите на обжалвания съдебен акт доводи за евентуалното наличие на реторсия с оглед установените обиди, нанесени от страна на тъжителя спрямо подсъдимия.

3

Повереникът на съдебните прения не конкретизира изложените общо в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, които биха представлявали основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимия и неотстраними от въззивния съд, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция.

С оглед изхода от делото и в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК правилно тъжителят е осъден от първоинстанционния съд да заплати държавна такса в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на.

В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Доколкото от страна на защитата или подсъдимия не е направено искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, такива не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26 от 10.04.25 г., постановена по НЧХД № 1271/24 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4