Решение № 437 от 19.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 172/2023
- Вид
- Решение № 437
- Подписан
- 19.10.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- Галина Чавдарова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 437 гр. Варна, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20233100900172 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. А.
Х. от гр.Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, Е И К 121130788, със седалище гр.София , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.497 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на Х. А. Х. както следва: сумата от 40000лв., предявен като частичен иск от иск в общ размер на 60000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 17.10.21г., причинено от И.Н.Т. при управление на МПС – л.а. Пежо 106, рег.№....., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска – 27.03.23г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 3168,31лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска – 27.03.23г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 2955,56лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 40000лв за периода от 05.07.22г. до 26.03.2023г. вкл и сумата от 234,10лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3168,31лв за периода от 05.07.22г. до 26.03.2023г. вкл.
1
В исковата молба твърди, че на 17.10.21г., в гр.Варна, по бул.Република в посока ул.Девня, при управление на л.а.Пежо 106, рег.№ ....., водачът И.Н.Т. нарушил правилата за движение като предприел маневра изпреварване и загубил контрол над МПС, при което причинил ПТП. В резултат на последното на ищеца по непредпазливост били причинени телесни увреждания и психични разстройства – счупване на бедрена диафиза в ляво и остра стресова реакция, преминаваща в депресивен период със симптоми за посттравматично стресово разстройство. Твърди, че след ПТП ищецът е откаран в МБАЛ Св.Анна Варна АД, където му е проведено оперативно лечение чрез открита репозиция на фрактурата с вътрешна фиксация. Излага, че след изписването му е назначено медикаментозно лечение и е препоръчано използване на помощни средства. Сочи, че счупването на лявата бедрена кост е обусловило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период повече от 5 месеца. Излага, че водачът виновно е допуснал настъпването на ПТП, в причинна връзка с което са уврежданията на ищеца, като образуваното ДП№373/21г. по описа на сектор ПП към ОД на МВР-Варна било прекратено. Сочи, че към момента на ПТП л. а. Пежо 106, рег.№..... е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество. Излага, че търпял болки и страдания от ПТП, които му създавали неудобства при осъществяване на ежедневните дейности. След ПТП се наложило да се придвижва с патерици за период от 2 месеца, а в следващите три куцал, като разчитал на помощта на майка си. Твърди, че и към момента изпитва ежедневни болки при ходене и при смяна на метеорол.условия, като поставеният в бедрото му пирон следвало да бъде премахнат след 2 години. Излага, че след ПТП отказвал да се храни вследствие на изживения стрес, изпитвал страх и тревога да се качва в автомобил, като посетил клиничен психолог, който констатирал, че ищецът е с повишено ниво на социална изолация, емоционална нестабилност и проблеми с идентичността, налице били завишени нива на тревожност и депресивни епизоди. Сочи, че причинените травми обусловили развитието на остра стресова реакция, преминаваща в депресивен епизод със симптоми на посттравматично стресово разстройство. Излага, че е предявил застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените му вреди, който определил обезщетение, но до момента същото не било заплатено. Счита, че на осн. чл.497 КЗ застрахователят дължал и лихва за 2 забава, считано от датата, следваща тази на която му е изпратена банкова сметка.
В срока за отговор ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София , е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застр.правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че ПТП е възникнало по вина на неизвестен автомобил. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на постраД., който пътувал в автомобила без поставен обезопасителен кола.
Излага, че ищецът е допринесъл за несвоевременното лечение на полученото счупване като е отказал наложително оперативно лечение и не провеждал рехабилитация и физиолечение. Оспорва размера на претендираното обезщетение, който бил завишен. Оспорва извършените разходи да са в причинно-следствена връзка с получената травма. Оспорва претенцията за лихва.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява факта на настъпило на 17.10.21г. ПТП в гр.Варна, бул.Република до №19, с участието на л.а.Пежо 106, рег.№......., управляван от И.Н.Т., който факт не се оспорва от страните по делото. От приложения протокол за ПТП е видно, че при така настъпилото ПТП е пострадало лицето Х. А. Х..
По делото няма спор, а и съгласно отразеното в констативния протокол за ПТП, към 17.10.21г. /датата на ПТП/ л.а.Пежо 106, рег.№......., управляван от И.Н.Т., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, със застр.полица, валидна до 16.10.22г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.И.Т., св.В.В., св.Ж.И. и св.П.А., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
3
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, кредитирано от съда, се установява, че инцидента, последващата хоспитализация и оперативната намеса са изиграли ролята на психотравма и носят характеристиките на остра стресова реакция с последваща депресивна симптоматика, която персистира и нарушава функционирането. Сочи, че физическите болки и страдания са породили страх от инвалидизиране, неудобство от пълна зависимост от външна помощ, и са повлияли негативно самооценката и себевъзприемането. Дава заключение, че към момента се отчита актуална психотравма, емоционални преживявания от депресивния регистър, повишена раздразнителност, анхедония, непълноценно функциониране. Вещото лице сочи, че е препоръчителна специализирана психотерапевтична подкрепа за преработване на психотравменото събитие и пълноценно функциониране.
Съгласно заключението по допуснатата комплексна САТМЕ, кредитирано от съда, се установява, че в гр.Варна, при платното на бул.Република в участъка към ул.Девня, е настъпила самокатастрофа на л.а.Пежо 106, рег.№......., управляван от И.Н.Т.. Сочи, че причина за настъването на ПТП е предприето от водача изпреварване в забранена зона, при скорост по-висока от максимално позволената, в резултат на които действия и избягване на съприкосновение с изпреварвания автомобил е загубил управлението на автомобила, навлязъл е в дясната пътна лента, напуснал е пътното платно и се е ударил в метална ограда с левите си странични части. Сочи, че ограничението на скоростта е било 50 км/ч, като напускането на пътната лента в участъка на ПТП е било забранено за процесния автомобил с маневри в ляво. Излага, че ПТП би било предотвратимо при движение на автомобила с позволената скорост и спазване на пътната маркировка. Дава заключение, че тежката вертикална деформация на купето в резултат на удара в крайпътната ветална ограда, е настъпила спрямо задна лява врата и прилежащата таванна конструкция. Дават заключение, че при ПТП постраД.т е получил счупване на бедрената кост в средната й част, което обуславя трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от 5-6 месеца при правилно протичане на възстановителния период. Сочи се, че оплаквания от болка, нарушена походка и неудобства, свързани с физическо натоваране на крайника, можели да продължат до година след травмата. Дава заключение, че е проведено 4 оперативно лечение, при което костта е фиксирана с остеосинтезен материалзаключващ медуларен пирон. Излага, че след имобилизацията и в периода на последващо възстановяване /около 4 месеца/ е било необходимо използването на помощни средства за придвижване, както и нужда от помощ на друго лице при осъществяване на дейностите при придвижване и обслужване в ежедневието. Експертизата заключва, че към момента се наблюдава пълно функционално възстановяване на крайника като предстои отстраняване на металната остеосинтеза. Сочи се, че фрактурата на бедрената кост е резултат от директен удар, осъществен в средната част на бедрото и е получено от деформациите в купето и интериора от лявата страна. Експертизата сочи, че автомобилът е бил снабден с триточков обезопасителен колан за мястото на постраД., който не е бил използван към момента на ПТП, по при посочения механизъм на ПТП и деформациите по автомобила увреждането на постраД. няма отношение към това дали е бил или не използван обезопасителния колан.
Дава заключение, че всички разходооправдателни документи съдържат услуги, манипулации и медикаменти, които са в причинна връзка с травмата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
5
В настоящия случай съдът приема за безспорно установен факта на настъпило ПТП в гр.Варна, при платното на бул.Република в участъка към ул.Девня, с участието на л.а.Пежо 106, рег.№......., управляван от И.Н.Т., като към датата на инцидента - 17.10.21г. по отношение на лекия автомобил е имало валидно сключена застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника ЗК "ЛЕВ ИНС" АД.
От заключението по изслушаната експертиза се установи, че водачът на автомобила не е спазил ограничението на скоростта и е навлязъл при изпреварване в забранена пътна лента знак, при което е загубил управление над автомобила, напуснал е пътното платно и се е ударил в метална ограда. Вещото лице сочи, че скоростта на автомобила е била повисока от позволената за градска зона /50м/ч/, като макар и да има данни за втори автомобил, движещ се в същата пътна лента, липсват такива за негово противоправно поведение. С оглед на тези фактически данни, както и задължението на водачите на МПС, регламентирано в разпоредбата на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, настоящият състав намира, че водачът на автомобила е допуснал нарушение на посочените по-горе разпоредби като е бил длъжен да избере скорост, позволена при движение в населено място, и да контролира непрекъснато МПС, което е управлявал.