Решение № 3196 от 27.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3196 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100508914 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20089826/05.05.2023г., постановено по гр.д. №61105/2020г. на СРС, 68 състав, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от Р. В. Ч. против А. П. А. и Н. Л. Т. иск по чл.34, ал.1 от ЗС за съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент №20 (предишен №2) с идентификатор ***, находящ се в гр. София, бул. ****, със застроена площ от 194 кв.м., състоящ се от пет стаи, две антрета, хол с балкон, кухня с балкон, слугинска стая, тоалетна, баня-тоалетна, при съседи по документ за собственост: С.К., бул.

„Евлоги Г.“, бул. „Руски“, Н.Ш., вътрешен двор, а съгласно схема от АГКК: на същия етаж - ***; под обекта - ***,

***, над обекта - ***, находящ се в сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; стар идентификатор – няма, заедно с избено помещение №21 с площ от 4 кв.м., при съседи по документ за собственост: С. и Т.Ш., К.Х.К., от три страни – коридор, заедно с таванско помещение №25, с площ от 6 кв.м., при съседи по документ за собственост: от две страни – Б.Ж.К., коридор и вътрешен 1 двор, заедно с 40,88/17 800 идеални части от общите части на сградата и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 745 кв.м., с административен адрес: гр. София, район „Средец“, ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 метра); стар идентификатор – няма; номер по предходен план:

1, квартал 548, при съседи, съгласно схема от АГКК:***; ***;

***; ***; ***; ***, който поземлен имот съгласно акта за собственост е описан като дворно място, цялото с площ от 842,61 кв.м. в квартал 548 по плана на гр. София, местността „Център“, при съседи: Д.Г., ул. „Сан Стефанов“, бул. „Руски“, бул. „Евлоги Г.“. Отхвърлени са изцяло като неоснователни предявените по реда на чл.341, ал.2 от ГПК от Н. Л. Т. против Р. В.

Ч. искове по чл.34, ал.1 от ЗС за съдебна делба на недвижими имоти, представляващи магазин, находящ се в гр. София, ***, ет.1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 48 кв.м., при съседи, съгласно схема от АГКК: на същия етаж - ***; под обекта – няма; над обекта - ***, заедно с избено помещение (без посочен номер) с площ от около 10,57 кв.м., и магазин, находящ се в гр. София, ***, ет.0, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 44 кв.м., при съседи, съгласно схема от АГКК: на същия етаж – ***; под обекта – няма; над обекта – ***, заедно с избено помещение (без посочен номер) с площ от 24 кв.м., заедно с 6,20% идеални части от общите части на сградата.

Подадена е въззивна жалба от съделителя Р. В. Ч., чрез пълномощника адв.

Д. Г.а – М., срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на апартамент №20 с идентификатор ***, като се излагат оплаквания, че в тази част решението е постановено при допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Поддържа, че по делото е установено, че общият наследодател В.Д. Ч. е придобил процесния недвижим имот, който не бил отчуждаван или завземан от държавата.

Първоинстанционният съд допуснал нарушение при изготвяне на доклада по делото, като не указал на ищеца, че има факти и обстоятелства, за които не сочи доказателства. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено решение, с което да бъде допусната 2 делбата на апартамента.

Подаден е писмен отговор на жалбата от насрещната страна А. П. А., чрез пълномощника адв. М.П., с който се изразява становище, че същата е основателна и следва да бъде уважена. По делото били събрани косвени доказателства за липсата на одържавяване, респективно на реституция на апартамента. В кадастралния регистър като собственик на имота бил вписан наследодателят на страните В.Д. Ч., което било индиция за липсата на одържавяване, респективно за реституция на имота.

Подадена е въззивна жалба и от съделителката Н. Л. Т., чрез пълномощника адв. Г. М., срещу решението в цялост, като се поддържат оплаквания, че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не посочил по силата на кой конкретен законодателен акт счита, че имотът е бил одържавен и неправилно се позовал на съдебна практика, която е неотносима към процесния случай, тъй като собствеността върху имота не била възстановявана по силата на реституционните закони. По делото не били направени от страните нито твърдения, нито били представяни документи за евентуално одържавяване на апартамента, тъй като такова не било извършвано. Счита, че неправилно първоинстанционният съд се е произнесъл и по направеното възражение по чл.76 от ЗН, като възприетото в мотивите било в противоречие с установената съдебна практика, както и с тълкувателната практика на ВКС. Поради изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено решение, с което да бъде уважено направеното възражение по чл.76 от ЗН и да бъде допусната делбата на процесните имоти при равни квоти между съделителите Р. В. Ч. и Н. Л. Т..

Подаден е писмен отговор на жалбата от Р. В. Ч., чрез пълномощника адв. Д.

Г.а – М., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в частта относно възражението по чл.76 от ЗН, както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на двата магазина. Счита, че възражението по чл.76 от ЗН е упражнено избирателно и представлява злоупотреба с права, тъй като Н. Т. желаела да запази действието на придобитите от нея права, с които също се изменя кръгът на наследяване, но желае да обяви за недействителна сделка на друг съделител.

Подаден е писмен отговор на жалбата и лично от Р. В. Ч., като този отговор е оттеглен от Р. Ч. с молба от 04.08.2023г.

3

Подаден е отговор на жалбата и от А. П. А., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението, с което е отхвърлено възражението по чл.76 от ЗН, както и искът за делба на двата магазина.

Подадена е въззивна жалба и от А. П. А., чрез пълномощника адв. М. К., срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на апартамента.

Липсвали по делото твърдения и доказателства за одържавяване и реституция на процесния имот, тъй като такива по отношение на него не били настъпили. Това представлявал отрицателен факт, който не подлежи на доказване, и не бил твърдян от никоя от страните по делото, съответно не бил част от спорния предмет и съответно не подлежал на установяване. Първоинстанционният съд допуснал процесуално нарушение, тъй като с доклада по делото не указал на страните, че не сочат доказателства относно наличието или липсата на производства по одържавяване и реституция на имота. Счита, че по делото нямало никаква индиция за наличие на права на трето лице, извън страните по делото. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено решение, с което да бъде допусната делба на апартамента.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба на съсобствени недвижими имоти.

Видно от представения НА за право на собственост върху недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост №105, том XIV, рег. №2950, дело №1669/1937г. на нотариус при Софийски областен съд, общият наследодател на страните В.Д. Ч. е признат за собственик на процесния недвижим имот: апартамент №2 с площ от 194 кв.м., намиращ се на бул. „Цар Освободител“.

4

От представените по делото удостоверения за наследници се установява следното: В.Д. Ч. е починал на 05.06.1961г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Е.В. Ч.а и децата си Б.В. Ч.а, Р. В. Ч. и К. В. Ч.; Е.В. Ч.а е починала на 16.12.1993г., като е оставила за свои наследници по закон децата си Р. В. Ч., Б.В.

Ч.а и К. В. Ч., а К. В. Ч. е починал на 28.09.1995г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Н. Л. Т. и децата си А.К. Ч. и Е.К. Ч.а, последната починала на 17.11.1996г.

Представени са удостоверения, издадени от СРС, от които е видно, че в специалната книга на съда са вписани откази на Б.В. Ч.а от наследството, оставено от родителите Е.В. Ч.а и В.Д. Ч..

От представената схема, издадена от СГКК – гр. София и удостоверение от геодезист се установява, че процесният апартамент е нанесен в кадастралната карта с идентификатор ***.

Видно от НА за дарение на недвижими имоти №24, том I, рег. №788, дело №23/2017г. по описа на нотариус М.П. с район на действие СРС, А.К. Ч. е дарил на майка си Н. Л. Т. собствените си 2/6 идеални части от процесния апартамент.

Видно от НА за дарение на недвижим имот №8, том II, рег. №3680, дело №167/2019г. на нотариус М.П. с район на действие СРС, Р. В. Ч. е дарил на съпругата си А. П. А. 1/3 от собствената си ½ идеална част или общо 1/6 идеална част от апартамента.

Мотивите на първоинстанционния съд във връзка с отчуждаване и реституция на процесния апартамент са неотносими нито към поддържаните от страните твърдения в хода на процеса, нито към събраните по делото доказателства. По делото липсват доказателства процесният апартамент да е бил отчужден, а във въззивното производство е прието и удостоверение, издадено от СО – район Средец, в което е посочено, че за процесния апартамент няма съставени АДС и АОС.

Видно от представения протокол от 29.12.1939г. за извършена съдебна делба общата наследодателка на страните Е.В.Ч. е придобила правото на собственост върху магазин №3 и магазин №4 на ***, а от протокол от

21.10.1937г. за извършена съдебна делба се установява, че общият наследодател на страните В.Д. Ч. е придобил правото на собственост върху магазин №3 на ул.

„Кракра“ №22. Представени са и доказателства, че процесните магазини са отписани от актовите книги за държавни и общински имоти и са предадени на правоимащите.

5

Видно от НА за дарение на недвижим имот №9, том II, рег. №3683, дело №168/2019г. и НА за дарение на недвижим имот №10, том II, рег. №3686, дело №169/2019г. по описа на нотариус М.П. с район на действие СРС, Р. В. Ч. е дарил на съпругата си А. П. А. собствените си ½ ид. части от процесните два магазина.

Ответницата Н. Л. Т. е направила възражение, че сделките, с които съделителят Р. В. Ч. се е разпоредил с идеални части от процесните недвижими имоти – апартамент и магазини в полза на съпругата си А. П. А. са относително недействителни на основание чл.76 от ЗН. Поради това счита, че делбата на апартамента и магазините следва да бъде извършена при равни квоти между Н. Т. и Р. Ч..

Произнасянето по възражението по чл.76 от ЗН е обуславящо за въпросите между кои лица и за кои имоти следва да се допусне делбата.

Настоящият състав намира, че възражението по чл.76 от ЗН по отношение на сключените от съделителя Р. Ч. сделки, с които се е разпоредил в полза на съпругата си с идеални части от съсобствените имоти е направено своевременно.