Определение № 212 от 09.09.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. Габрово, 02.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Д. Василева

Пламен Попов като разгледа докладваното от Д. Василева Въззивно частно наказателно дело № 20244200600244 по описа за 2024 година

Производството е по чл.249 ал.3 от НПК.

С протоколно определение от 22.07.2024г., постановено по НОХД №343 по описа за 2024г. на Габровски районен съд е прекратено съдебното производство на основание чл.249, ал.1 от НПК и делото е върнато на прокурора.

Срещу горното определение е подаден частен протест от Районна прокуратура- Габрово, с който се навежда довод за необоснованост на протестираното определение. Сочи се, че престъплението по чл.325, ал.1 от НК от обективна страна засяга установените обществени отношения и правов ред, като отразяват негативното отношение на дееца към тях, който не ги зачита. Вследствие на тези негови неправомерни действия настъпилите имуществени или неимуществени вреди се явяват несъставомерни, поради което не са включени в диспозитива на предявеното обвинение. Отделно от това се сочи, че в чл.249, ал.4 т.2 от НПК императивно са изброени нарушените права на пострадалия или неговите наследници, като към тях не следвало да се добавят нови.

Направено е искане за отмяна на определението като необосновано и неправилно.

Подсъдимата и защитника й, въпреки дадената възможност, не вземат становище по подадения протест.

Въззивният съд, в настоящият си състав, след като провери 1 протестираното определение, изложените в протеста доводи и с оглед данните по делото, намери за установено следното:

Протеста е подаден от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок. Определението на РС- Габрово е атакувано по отношение произнасянето на съда по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК и съобразно разпоредбата на чл.249 ал.3 НПК протеста е допустим. Разгледан по същество, съдът намира протеста за основателен, по следните съображения:

Делото пред Габровски районен съд е образувано по внесен ОА с който на подсъдимата Й. И. Н. от гр.Габрово е повдигнато обвинение по чл.325, ал.1 от НК за това, че на 27.01.2023г. в гр.Габрово, на паркинг на пл.“Десети юли“ до №4, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като дръпнала за якето, блъскала в тялото, скубала косата и ритнала в левия крак Д. А., както и деформирала в основата му дясно външно огледало на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ........., собственост на А..

За да прекрати съдебното производство съдът е приел, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.2 от НПК, а именно нарушени права на пострадалата. Съдът сочи, че прокурора е бил приел, че от изпълнителното деяние по чл.325, ал.1 от НК са настъпили имуществени вреди за притежавания от пострадалата лек автомобил, чиято парична равностойност възлиза на 114,30лв. С оглед на това е намерил, че тази парична равностойност и начина на причиняването й следвало да фигурират в предявеното на подсъдимата обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като се е позовал на ППВС №2/1974г., както и че според прокурора хулиганските действия са се изразили и в нанасянето на повреди на чуждо имущество.

Съдът е приел, че липсата на тези обстоятелства в обвинението водела до невъзможност да се предяви граждански иск от пострадалата във връзка с претърпените имуществени вреди, а така също и до невъзможността й да участва в процеса като частен обвинител. С предявеното обвинение пострадалата се явявала напълно лишена от възможността да упражни процесните права, предоставени й от закона.

Настоящият съдебен състав

2 не споделя приетото от пръвоинстанционния съд.

Неоснователно съдът е приел, че стойността и начина на причиняване на имуществените вреди, в резултат на престъплението, за което е повдигнато обвинение, следва да фигурират в предявеното обвинение, като явно е имано предвид диспозитива на същото. Неправилно в този смисъл съдът се е позовал и на Постановление №2/ 1974г. на Пленума на ВС на РБ. С последното е посочен обекта на престъплението „хулиганство“, а именно редът, установен в страната и общественото спокойствие. С него е очертано, че хулиганските действия могат да се извършват в разнообразни форми, едни от които са свързани с посегателства срещу личността, а така също и действия свързани с унищожаване или повреждане на чуждо имущество. Последното обаче не дава основание да се приеме, че стойността на увреденото/ унищожено/ имущество е част от състава на престъплението, което да изисква неговото отразяване в повдигнатото обвинение.

Неправилни са доводите на съда, че като не е включена в обвинението стойността на причинените вреди, то били нарушени правата на пострадалата да предяви граждански иск, респективно да се конституира като частен обвинител.

Стойността на увреденото имущество е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като както се посочи по- горе не е налице изискване тя да бъде включена в диспозитива на същия, тъй като не е част от съставомерния резултат на престъплението по чл.325, ал.1 от НК.

Първостепенния съд не се е съобразил с мотивите към ТР №1/2013г. на ВКС, както и съдебната практика. С посоченото ТР е прието, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието в деликтната му проява и на обезщетение подлежат вредите, които са негова пряка и непосредствена последица, независимо дали са елемент от престъпния състав. Следва да се посочи, че процесуалният кодекс нито съдържа, нито препраща към норма, която да ограничава допускането на обезвреда в наказателния процес само за съставомерните от конкретното престъпление вреди, причинени от престъпления срещу личността или срещу собствеността на гражданите.

На следващо място следва да се посочи, че Й. Н. е била уведомена за наказателното производство именно в качеството на пострадало лице от престъплението по чл.325 от НК, като е била запозната и с правата си в процеса. Преди разпоредителното заседание пострадалата е предявила 3 граждански иск, с който е претендирала причинени й от престъплението неимуществени и имуществени вреди, като е направила искане да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото.

С протоколно определение от 22.07.2024 година съдът не е приел за съвместно разглеждане предявените граждански искове, както и е отказал конституирането на пострадалата в качеството на частен обвинител. Това определение е влязло в сила и ме може да е предмет на разглеждане в настоящото производство.

С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права на пострадалата, които са изчерпателно изброени в нормата на чл.249, ал.4, т.2 от НПК, което да е основание за прекратяване на съдебното производство.

По изложените съображения въззивният състав приема, че протестираното определение се явява необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на Габровски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.07.2024г. постановено по нохд № 343 по описа за 2024г. на Габровски районен съд, с което е прекратено съдебното производство на основание чл.249, ал.2 от НПК и делото е върнато на прокурора.

Връща делото на Габровски районен съд за продължаване на съдопроизводството.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4