Определение № 680 от 05.11.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 680 гр. Плевен, 05.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600808 по описа за 2026 година

Производството е по чл.341, ал.2 във вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по повод частен протест на прокурор при Районна прокуратура

– Плевен срещу определение рег.№ 2060/8.10.2026 г., постановено по НОХД № 1042/2026 г. по описа на РС-Плевен, с което съдът в разпоредително заседание е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

В частния протест се възразява срещу изводите на съда в атакуваното определение и се моли същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а делото да се върне на съда за продължаване на производството. Прокурорът излага становище, че констатираните от съда нарушения не ограничават правата на пострадалия, а друга част от констатираните нарушения представляват очевидни фактически грешки, които се отстраняват по друг процесуален ред.

След като се запозна с подадения частен протест, атакуваното с него определение, доказателствата по делото и като съобрази закона, Плевенски Окръжен съд съд намери следното:

Частният протест е подаден в срока и по реда на чл.249, ал.3 от НПК, поради което разглеждането му е допустимо.

По същество същият е неоснователен.

С обвинителния акт на съд са предадени Е. Р. Д. и И. Я. А. – и двамата от с.*** обл.Плевен, за престъпления по чл.195, ал.1, т.5 във вр. чл.194, ал.1 от НК.

1

В разпоредително заседание от 8.10.2026 г., съдията-докладчик по първоинстанционното дело е констатирал допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на пострадалия. Описано е, че не е ясно кой е пострадал от престъпните деяния. Съдът се позовава на твърдения в обстоятелствената част от ОА, според които собственик на вещите, предмет на престъпленията, е „Радости 09“ ЕООД – гр.Плевен, а същите са отнети от владението в конкретен търговски обект от веригата ***, находящ се в гр.Плевен, ул.***.

Първоинстанционният съд е констатирал, че в диспозитивната част от ОА е посочено, че инкриминираните вещи са отнети от владението на собственика на търговска верига ***. Според решаващия съд, в хода на досъдебното производство пострадалото лице не е индивидуализирано по безспорен начин, респ. не е уведомено за правата му в досъдебното производство по изискуемия процесуален ред, което този съд приема за нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на пострадалия от престъпленията.

Настоящият въззивен състав намира, че изводите в подлежащия на въззивна проверка съдебен акт са правилни.

В обстоятелствената част на ОА трябва да се съдържа конкретика относно всички релевантни факти към престъпното деяние и всяка неточност по фактите води до невъзможност на обвиняемото/подсъдимото лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво да организира защитата си.

Неизясняване на въпроса за собствеността на вещите – предмет на престъплението, води до некоректност на обвинението и ограничаване правата на обвиняемото/подсъдимото лице, а също и до нарушаване правата на пострадалия, който също може да получи съответна защита на тези свои права в наказателния процес. Според ОА, търговският обект, от който са отнети вещите, принадлежи към търговска верига *** – собственост на „Радости 09“ ЕООД – гр.Плевен. Правилно в диспозитивната част е посочено, че вещите са отнети от владението на собственика на търговска верига *** – гр.Плевен. Собственикът на тази верига от магазини в гр.Плевен е юридическо лице – търговско дружество „Радости 09“ ЕООД – гр.Плевен.

Представителят на това дружество е в качеството на пострадал /в случая ЮЛ/, който има процесуални права в наказателния процес. Пострадал, както неправилно приема прокурора, не е физическото лице Л. П. К. – Управител на конкретния търговски обект, от който са отнети вещите – магазин от веригата ***, находящ се в гр.Плевен, ул.***.

В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че пострадалият не е установен в досъдебното производство, не е информиран за него и са нарушени правата му.

Въззивният съд не възприема оплакванията на прокурора, изложени в частния протест, затова че в хода на ДП не е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, както и че пострадалият от престъплението може да реализира ефективно и в пълен обем правата си в съдебна фаза, когато може да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител.

2

Тук въззивният съд счита за необходимо да подчертае, че систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК във връзка с разпоредбата на чл.249, ал.2 от НПК налага несъмнен извод, че когато е констатирано някое от изброените в последната разпоредба нарушения, делото задължително следва да се върне на прокурора, за да бъдат отстранени същите, т.е. съгласно действащият процесуален регламент, за да възникне основание за връщане на делото на прокурора е достатъчно нарушението да е съществено и отстранимо, като не е предвидено изискването същото да не е отстранено към момента на връщане на делото, нито пък да не може да се отстрани в съдебните стадии на производството.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че определението на районния съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора, е правилно и следва да се потвърди. Действително е допуснато процесуално нарушение, което е съществено, ограничаващо правата на пострадалия да участва в производството, и това процесуално нарушение е отстранимо в хода на досъдебното производство. Атакуваният съдебен акт е обоснован, законосъобразен и правилен, и следва да бъде потвърден.

Констатираните от първоинстанционния съд други нарушения, съгласно ОА, свързани с несъответствие с годината на извършване на престъпленията, както и несъответствие между левова и еврова равностойност на отнетите вещи, са от категорията на очевидни фактически грешки. Независимо, че в закона е предвиден друг процесуален ред за отстраняването им, то в конкретния случай, при връщане на делото на прокурора, следва да се отстранят и тези нарушения.

Водим от горното и на основание чл.345 във вр. чл.249, ал.3 от НПК, Плевенски Окръжен Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 2060/8.10.2026 г., постановено по НОХД № 1042/202 6 г. по описа на РС- Плевен, с което е прекратено, на основание чл.248, ал.5, т.1 във вр. ал.1, т.3 от НПК, съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3