Решение № 953 от 27.04.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100509837 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20050977/23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 11624/19 г. по описа на СРС, 45 състав, е признато за установено в отношенията между страните по предявените от Г. К. Б., Б.Т. Т. – Б.а, П.К. – Г. и ОЛГ. М. Г. срещу ИВ. П. П. и М.П. Н. – П.а искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Г. К. Б. и Б.Т. Т. – Б.а, при условията на СИО и при квоти от по ½ ид. ч., и П.К. – Г. и ОЛГ. М. Г., при условията на СИО и при квоти от по ½ ид. ч., са собственици на гараж № 3 /три/, находящ се в гр. София, Столична община, район Лозенец, ул. *******, разположен на сутеренния етаж, на кота – 3,00 метра, със застроена площ от 22,80 кв м., при граници: гараж № 4, подземна /маневрена/ улица, гараж № 2, и външна калканна стена на сградата, заедно с 1,498 % ид. ч. от общите части на сградата, и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ XXV – 231 от кв. № 103 по плана на гр. София, местност „Лозенец II част“, с площ от 404 кв. м., при граници: ул. „*******“, УПИ XXIV – 232, УПИ XXIII – 233, У П И V – 230 и УПИ IV – 229, който гараж, съгласно влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № PД – 18 – 739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда; брой нива на обекта: 1, с площ от 22,80 кв. м., прилежащи части: 1,498 % ид. ч. от общите части на сградата, ниво – 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия 1 етаж: *** и ***; под обекта: няма; над обекта – няма; стар идентификатор: няма, като ИВ. П. П. и М.П. – Н. – П.а са осъдени да предадат на Г. К. Б., Б.Т. Т. – Б.а, П.К. – Г. и ОЛГ. М. Г., владението върху гараж № 3, находящ се в гр. София, Столична община, район Лозенец, ул. *******, разположен на сутеренния етаж, на кота – 3,00 метра, със застроена площ от 22,80 кв м., при граници: гараж № 4, подземна /маневрена/ улица, гараж № 2, и външна калканна стена на сградата, заедно с 1,498 % ид. ч. от общите части на сградата, и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ XXV – 231 от кв. № 103 по плана на гр. София, местност „Лозенец II част“, с площ от 404 кв. м., при граници: ул. „*******“, УПИ XXIV – 232, УПИ XXIII – 233, УПИ V – 230 и УПИ IV – 229, който гараж, съгласно влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № PД – 18 – 739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда; брой нива на обекта: 1, с площ от 22,80 кв. м., прилежащи части: 1,498 % ид. ч. от общите части на сградата, ниво – 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***; под обекта: няма; над обекта – няма; стар идентификатор: няма. С решението ИВ. П. П. и М.П. – Н. – П.а са осъдени да заплатят на Г.

К. Б. и Б.Т. Т. – Б.а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 807,58 лв. – деловодни разноски, както и на П.К. – Г. и ОЛГ. М. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 807,58 лв. – деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ИВ. П. П. и М.П. Н. – П.а срещу решение № 20050977/23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 11624/19 г. по описа на СРС, 45 състав.

Твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищците са собственици на процесния гараж № 3. тъй като същите не се легитимират като собственици на гараж № 3 по силата на учреденото им право на строеж с нотариален акт № 167, том III, дело № 590/96 г. по описа на Софийска нотариална служба. Посочват, че реализацията на правото на строеж не е осъществена от ищците съобразно параметрите на учреденото, поради което част от правото на собственост върху новопостроената сграда, изградена в отклонение от одобрения архитектурен проект от 25.07.1995 т., не може да се приеме, че е възникнала в патримониума им. Твърдят, че когато титулярът на правото на строеж е изградил нещо в повече или нещо различно, вън от обема му и при несъобразяване с уговореното, построеното се явява приращение към терена и остава притежание на собствениците на земята. Поддържат, че индиция за това е и обстоятелството, че в договора за доброволна делба от 19.05.1996 г., с който ищците поделят обектите, придобити от тях по силата на учредената и реализирана суперфиция, процесният гараж № 3 не фигурира. На следващо място, твърдят, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че ответниците са титуляри на правото на собственост върху гараж № 3. Посочват, че от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 25, том I, рег. № 741, дело № 21 2 от 26.02.2014 г. на нотариус с рег. № 207, се установява, че праводателката на ответниците Б.С.П. е прехвърлила на ответниците правото на собственост върху процесния гараж № 3, придобит от нея по давност, съгласно нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 9, том II, рег. № 3465, дело № 178/13 г. по описа на нотариус С.П..

Поддържат, че от неоспорените от ищците документи, нахоящи се в преписката по нотариално дело № 21/26.02.2014 г. по описа на нотариус с рег. № 207, се установява наличието на компенсаторна уговорка между строителите – ищци и Б.С.П., а именно, че поради допусната техническа грешка и изграждането на гараж № 4 с площ, която е значително по – малка от посочената в одобрените архитектурни проекти, Б.С.П. е следвало да получи процесния гараж № 3, вместо първоначално полагащия й се гараж № 4, както и че последният е останал като обща част за общо ползване и маневриране от останалите живущи в блока. Твърдят, че постановлението от 09.12.2013 г. по нотариално дело № 178/13 г. по описа на нотатиус С.П., с което Б.С.П. е призната за собственик на процесния гараж № 3, представлява официален свидетелстващ документ, издаден от нотариуса в кръга на правомощията му, който констатира обективирането и съдържанието на изявленията, направени пред нотариуса, и по същество представлява нотариално удостоверяване на определени факти, което е извършено в кръга на правомощията му. Поддържат, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че е налице извънсъдебно признание на неизгодни за ищеца П. К. Г. факти, обективирано под формата на негово изявление пред нотариус С.П. по повод на извършвана от нея обстоятелствена проверка, а именно – че гараж № 3 не е продаван на трети лица и че е бил предоставен на молителката, вместо нейния гараж № 4, който се е използвал за обща част – маневриране/обръщало, както и че владението й е продължило повече от законоустановения давностен срок. Посочват, че горните обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и Б.. Твърдят, че необосновано първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните по почин на ищците свидетeли в частта им относно посочените обстоятелства, в т. ч. и без да вземе предвид обстоятелството, че св. Т. е в родствена връзка с ищците, а св.

Спасов е в близки приятелски отношения с ищците. Поддържат, че по делото се установява по безспорен начин, че праводателката на ищците Б.С.П., в качеството й на собственик на процесния гараж № 3, валидно е прехвърлила правото на собственост върху него в полза на ответниците, съответно същите се легитимират като собственици на имота на основание – транслативна сукцесия. На следващо място, твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че възражението на ответниците за придобиване от тяхна страна на процесния гараж № 3 по давност, присъединявайки към своето владение и владението на праводателката си, е неоснователно. Поддържат, че ищците никога не са установявали и не са упражнявали фактическа власт върху процесния гараж № 3, както и че не са имали претенции към правото на собственост върху гараж № 3. Твърдят, че доказателство за субективното отношение към процесния недвижим имот е заявеното от ищеца П. К. Г. като свидетел в процедурата по съставяне на постановление от 09.12.2013 г. на нотариус С.П., както и факта, че гараж № 3 не фигурира сред обектите, поделени между ищците с договора за доброволна делба. В подкрепа на горния извод било и обстоятелството, че по отношение 3 на процесния гараж № 3 не е била подавана декларация по чл. 14 ЗМДТ от ищците като негови собственици. Поддържат, че именно праводателката на ответниците Б.С.П. е владяла явно, необезпокоявано и непрекъснато процесния гараж № 3 в периода от въвеждането на сградата в експлоатация с разрешение за ползване № 2445/07.12.1998 г. до отчуждаването на имота на 26.02.2014 г., от която дата владелци на гараж № 3 са ответниците ИВ. П. П. и М.П. Н. – П.а. Твърдят, че в полза на последните е изтекъл 10 – годишния давностен срок, поради което същите се легитимират като собственици на процесния гараж № 3 на оригинерно правно основание, присъединявайки съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗС владението на праводателката си към своето владение. Иска се от съда да отмени първоинстанцинното решение като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират разноски.

Въззиваемите страни - Г. К. Б., Б.Т. Т. – Б.а, П. К. Г. и ОЛГ. М. Г. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържат становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърдят, че първоинстанционният съд правилно е приел въз основа на първоначално изслушаната експертиза, че процесният гараж № 3 е идентичен с одобрения инвестиционен проект от 25.07.1995 г. и проект за узаконяване от 15.10.1998 г., както и че от изслушаното допълнително заключение се установява, че при съпоставяне на архитектурните проекти от 1995 г. и проекта за узаконяване от 15.10.1998 г., че няма несъответствия относно сутерена на сградата и в частност по отношение на гараж № 4. Твърдят, че правилно първоинстанционният съд е приел въз основа на първоначалната и допълнителната СТЕ, че разликата в двата проекта от 1995 г. и този за узаконяване от 1998 г. се състои само в преместване на стената на сутерена по контура А – Б – А – В по източната граница, като това изместване на една от стените в сутерена не е довело до създаване на нов самостоятелен обект, нито е довело до намаляване на площта на процесния гараж № 3 и гараж № 4. Поддържат, че правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на разрешение за строеж № 441/17.11.1995 г. сградата е изградена съгласно горепосочения инвестиционен проект, като от акт за узаконяване № 71/15.10.1998 г. се установявало, че първоначалният инвестиционен проект е претърпял несъществени изменения в резултат на промени в строителството, за което е одобрен проект за узаконяване от 15.10.1998 г. и е издаден констативен протокол по чл. 157, ал. 5 ЗТСУ от 17.09.1998 г., като сградата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № 2445/07.12.1998 г. Твърдят, че първоинстанционният съд е установил въз основа на заключението на СТЕ, че с проекта за узаконяване от 1998 г. се редуцира нефтеното стопанство, без да се засяга площта на гараж № 3, че при оглед на място вещото лице е констатирало, че на гараж № 4 има поставена голяма врата, която обхваща и част от нефтеното стопанство, както и че има изменение в площта на гараж № 4, но че същият е използваем, без да се възпрепятства достъпа до останалите гаражи. Освен това вещото лице е констатирало, че по одобрените проекти няма предвидени гаражни врати, а също така и че не е налице несъответствие с одобрените проекти относно сутерена на сградата и в частност по отношение на гараж № 4. Поддържат, 4 че предназначението на гараж № 4 не е било променено в обща част – маневрено пространство – от схема № 15 – 927301 – 08.10.2020 г., издадена от СГКК – гр. София, е видно, че гараж № 4 е бил заснет с това си предназначение в КККР и че не са извършвани изменения, засягащи този самостоятелен обект. В тази връзка поддържат, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства може да се направи извод, че възражението на ответниците, че учреденото право на строеж не е било реализирано от ищците в параметрите, посочени в акта за учредяването му, поради което част от правото на собственост върху новопростроената сграда в отклонение от одобрения архитектурен проект от 15.07.1995 г. не е било възникнало в техния патримониум, не е доказано.