Решение № 188 от 10.10.2023, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Радомир, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100098 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 109 ЗС.

В исковата молба ищците твърдят, че въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № . том ., peг. № ., дело № . от 2008 г., нотариален акт № 120, том ., peг. № ., дело № . от 2022 г. и нотариален акт № . том., pег. №., дело № . от 2021 г., всичките по описа на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Р., ищецът И. И. бил собственик, а ищцата А.

П. – вещен ползвател на урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на гр. Р., с площ на целия УПИ по документи за собственост от 286 кв. м, а по скица - 318 кв. м, който УПИ съставлява парцел . (четиринадесети за имот с планоснимачен номер деветдесет и девети) по действащия регулационен план на гр. Р., при граници: улица, парцел ., парцел I.и парцел ., ведно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда, със застроена площ от 94,50 кв. м.

Ответницата А. М. била собственик на съседния недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на гр. Р., който УПИ съставлява парцел I. (трети за имот с планоснимачен номер деветдесет и трети), кв. . по плана на гр. Р., при граници: УПИ ., УПИ ., УПИ ., УПИ ., улица, УПИ . и УПИ ..

Ищците твърдят, че в имота на ответницата били посадени и се намирали 2 бр. орехови дървета, които били на недопустимо разстояние от техния имот - едното на 0,50 м, а второто - на 1 м от разделящата ги ограда, т. е. в нарушение на чл. 52 ЗС. Двете дървета били с височина над 13 метра, короните им навлизали в имота на ищците, при което короната на едното от дърветата била надвиснала повече от половината над къщата на 1 ищците. На покрива на къщата постоянно се натрупвали листа, плодове и цели клони, които се напластявали и задържали сняг и вода, които от своя страна увреждали покрива и цялата сграда.

Отделно от това, кореновите системи на двете дървета навлизали в двора на ищците, повреждайки построената от тях бетонна ограда. Последната разделяла имотите от десетилетия, а тъй като нивото на имота на ищците било по-високо от това на ответницата, изпълнявала и подпорни функции. С течение на годините и растежа на орехите корените им постепенно разрушили участък от около 5 м от оградата. Ищците възстановили разрушената от корените ограда през 2019 г., но към днешна дата новоизградената част също била повредена и подлежала на ново изграждане.

Наред с това, поради разликата в нивата на терените и спецификата на ореховата коренова система, корените на дърветата вече били достигнали до основите на къщата и ги разрушавали.

Ищците направили опит да се разберат с ответницата да премахне доброволно орехите, но неуспешно, което ги принудило да се обърнат към кмета на община Р. и във връзка с жалба на ищеца И. И. били уведомени с писмо № ./21.06.2019 г., че на ответницата е предписано премахване на двете дървета в едномесечен срок, което тя не направила. При ново запитване получили от Община Р. писмо № ./13.07.2022 г., от което ставало ясно, че въпреки усилията си, общинските власти са изчерпали законовите си правомощия и не могат да принудят ответницата да премахне дърветата.

Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищците да ползват недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в населената част на гр. Р., представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на гр. Р., с площ на целия УПИ по документи за собственост от . кв. м, а по скица -. кв. м, който УПИ съставлява парцел .

(четиринадесети за имот с планоснимачен номер деветдесет и девети) по действащия регулационен план на гр. Р., при граници: улица, парцел ., парцел . и парцел., ведно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда, със застроена площ от . кв. м, като премахне 2 бр. орехови дървета, засадени в имота на ответницата, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на гр. Р., който УПИ съставлява парцел . (трети за имот с планоснимачен номер деветдесет и трети), кв. . по плана на гр. Р., при граници: УПИ ., УПИ ., УПИ ., УПИ., улица, УПИ . и УПИ ..

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който посочва, че действително е собственик на съседния на ищците имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на гр. Р., който УПИ съставлява парцел . (трети за имот с планоснимачен номер деветдесет и трети), кв. . по плана на гр. Р., при граници: УПИ ., УПИ ., УПИ ., УПИ., улица, УПИ. и УПИ ., както и че в така посочения имот има засадени 2 бр. орехови дървета, за които е издадено предписание от Община Р. за премахването им.

Твърди, че не пребивава постоянно в Република България и по тази причина не е 2 била в състояние да организира чрез фирма премахването на дърветата, за което е необходимо да бъде издадено разрешение от отдел „Е. на Община Р.

В съдебно заседание ищците, чрез упълномощен представител поддържат предявения иск и молят за уважаването му.

Ответницата, редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и оспорва предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том . рег. № ., дело № ./2008 г. на нотариус Б. К., с район на действие – района на РС – Р., както и нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №. том ., рег. № ., дело № ./2021 г. на нотариус Б. К., с район на действие – района на РС – Р., се установява, че ищецът И. Б. И. е придобил собствеността върху урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на гр. Р., с площ на целия УПИ по документи за собственост от 286 кв. м, а по скица - 318 кв. м, който УПИ съставлява парцел . (четиринадесети за имот с планоснимачен номер деветдесет и девети) по действащия регулационен план на гр. Р., при граници: улица, парцел ., парцел . и парцел ., ведно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда, със застроена площ от 94,50 кв. м, като ищцата А. П. е запазила вещното право да ползва имота безвъзмездно и до края на живота си.

По делото е представено и писмо с изх. № .(1)/21.06.2019 г. от кмета на община Р. до ответницата А. М., от което се установява, че на ответницата е дадено предписание в срок от един месец да премахне двете орехови дървета, находящи се в собствения ú недвижим имот в гр. Р..

По повод жалба от ищеца И. И. с вх. № ./13.07.2022 г. до кмета на община Р., последният е бил уведомен с писмо с изх. № .)/13.07.2022 г., че в ЗС и в Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Р. не са предвидени санкции за неизпълнение на предписания за премахване на дървета.

По делото е представено разрешение № ./20.04.2023 г. на кмета на община Р., по силата на което на ответницата А. И. М. е разрешено да окастри клоните, които преминават в съседния двор на 2 бр. орехи, намиращи се в собствения ú имот в гр. Р., ул. „Ц. Б.“ № ..

Представено е и писмо с изх. № ./28.04.2023 г. от Община Р., в което е посочено, че кметът на общината не е издавал разрешение за премахване на 2 бр. орехови дървета в парцел III-93, кв. 4 по плана на гр. Р..

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. П. и Д. С..

От показанията на свидетеля И.П. се установява, че преди около 2 – 3 години е извършван ремонт на оградата, разделяща имота на ищците с този на ответницата, като при извършването на ремонта свидетелят констатирал, че корените на едно от ореховите дървета 3 са подкопали изградената от бетон и камъни ограда. Сочи, че при ремонта е била възстановена само част от оградата. Свидетелят е премахнал по-малките корени на дървото, но имало голям корен, който минавал под оградата към къщата на ищците и който не могъл да премахне. Твърди, че наскоро отново констатирал, че оградата е започнала отново да поддава.

От показанията на свидетеля Д. С. се установява, че оградата между двата имота е изградена от камъни и суха зидария.

От заключението по назначената по делото съдебно – агрономическа експертиза се установява, че процесните 2 бр. дървета са от вида обикновен орех, като стъблата на двете дървета са с височина около 5 метра и размер на разклоненията – до 1 м, съответно до 1,2 м.

Разположението на дърветата е в северозападната част на имота на ответницата. Едното дърво е на разстояние от 0,75 м от оградата между двата имота и на 4,05 м от къщата на ищците, а другото дърво е на разстояние от 2,6 м от оградата и 5,9 м от къщата на ищците.

Според вещото лице при листопада в късната есен листата попадат навсякъде, вкл. и в двора на ищците, но клоните от орехите няма как да попаднат в съседния двор, освен в случаите на бури и принудително счупени клони. В настоящия момент след окастрянето на клоните дърветата представляват стъбло с височина приблизително 5 м с три малки клона и стъбло с височина приблизително 5 м със 7 бр. клони с различна дебелина. При извършения оглед вещото лице е констатирало, че няма клони, които да пречат на ищците.

По делото е прието и заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че при направения оглед на място оградата между двата имота е частично от суха каменна зидария в северната част и стоманобетонна част в посока юг.

Двете орехови дървета са в имота на ответницата и са значително по-ниско (корените) от котата на терена на ищците. Оградата от стоманобетон е правена скоро от ищците, но за нея няма представени строителни книжа и трасиране от геодезическа фирма на място. Вещото лице не може да посочи причината за скорошното изграждане на оградата. Сега изпълнената ограда е в добро състояние, но според вещото лице тя не е добре фундирана, а е излята върху част от старата каменна суха зидария и това в бъдеще би довело до поддаване към имота на ответницата, тъй като самата бетонна част играе роля на подпорна стена поради голямата денивелация. Северната част, където е сухата зидария, е в сравнително добро състояние за времето, в което е изпълнявана. Такава каменна зидария има свойството да се премества в зависимост от земния натиск и е нормално да има отклонения. Вещото лице не намира пряка зависимост между кореновата система на двата ореха и състоянието на оградата.

Според вещото лице поради голямата денивелация от 1,6 – 2,1 м и отстояние на орехите на около 4 м от сградата на ищците, кореновата система не би следвало да засегне основите на сградата и да има конструктивни проблеми за къщата на ищците, ако сградата е изпълнена по действащите правила и норми на строителство към момента на изграждането ú.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото 4 писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи, като неоспорени от страните и дадени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е вещен иск, с който собственикът или носителят на ограничено вещно право защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни (противоправни) преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.

За уважаването на този иск, на първо място ищецът следва да докаже, че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно право върху него на твърдяното от ищеца основание за придобИ.е на правото на собственост и ограниченото вещно право. Не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторен иск по чл. 109 ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика или титуляр я на ограничено вещно право и се създават пречки правото на собственост или ограниченото вещно право да бъде упражнявано в пълен обем. Следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността или ограниченото вещно право. Съгласно т. 3 от ТР № ./2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот поголеми от обикновените (чл. 50 ЗС).