Решение № 7879 от 23.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7879 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20241100507581 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7608 от 25.04.2024 г. по гр.д. № 56331/2023 г. на Софийски районен съд Й. К. И. е осъден да заплати на „Херес” ЕООД на основание чл. 203, ал. 2 от КТ сумата 3920 лв. /левова равностойност на 2000 евро/ - пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено възнаграждение по договор за превоз от 11.07.2023 г., сключен между „Херес” ЕООД и „Ваилин” ЕООД, поради умишлени действия, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлени са предявените от „Херес” ЕООД срещу Й. К. Й.ов искове с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ за осъждане да му заплати сумата 780,34 лв. – пътни такси, сумата 1286,16 лв. – стойност на употребено гориво, и сумата 1568 лв. – командировъчни пари, представляващи причинени вреди, поради умишлени действия.

Ответникът Й. К. Й.ов е обжалвал решението в частта, с която е осъден да заплати на ищеца „Херес” ЕООД сумата 3920 лв. - пропуснати ползи от неполучено възнаграждение по договор за превоз от 11.07.2023 г., сключен между „Херес” ЕООД и „Ваилин” ЕООД, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят навежда довод, че по делото не са събрани доказателства за нито една от предпоставките на чл. 203, ал.1 от КТ. Излага възражение за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че поради виновното, 1 умишлено поведение на ответника, ищецът е пропуснал да реализира възнаграждението си по договор за превоз, сключен с „Ваилин” ЕООД за сумата от 2000 евро. Изтъква, че по делото е доказано, че служители на „Херес” ЕООД звънели на фирмата, която възложила курса, с искане за референтен номер на същия, без който референтен номер шофьорът не може да освободи и натовари пратката, както и да попълни съпътстващите я пътни листа и митнически документи. Установено било, че служители на „Херес” ЕООД са се обадили на ответника, че няма референция. Тогава той напуснал товарния адрес. Воденият от ищеца свидетел потвърдил, че ответникът е стигнал до гр. Баунатал, но след това тръгнал за България, без да натовари камиона. Свидетелят имал всички необходими координати и информация за заявката, но без референтен номер на същата, което било основен елемент при договора за превоз на товари. Изтъква се в тази връзка, че неправилно съдът е приел, че референтен номер не се изисква, за да се осъществи самият превоз.Този извод на съда бил в разрез с нормативните актове за международен превоз на товари. Неправилен бил и изводът на съда, че ответникът е разбирал, че като не извърши превоза, ще осуети възможността на ищеца да получи възнаграждението по договора в размер на 2000 евро или пряко е целял този резултат, но е бил безразличен към настъпването му.

С писмения си отговор насрещната страна „Херес” ЕООД оспорва жалбата.

Поддържа, че от представените по делото писмени доказателства се установявало, че „Херес” ЕООД е получило заявка-договор за автомобилен транспорт № 68/11.07.2023 г. за курс от гр. Баунатал, Германия, 34225, до гр. Асеновград, като в заявката било отразено мястото, от което следва да се натовари, както и цената за превоза в размер на 2000 евро.

Счита за несъстоятелно второто оплакване във въззивната жалба – за липса на умисъл при неизпълнение на трудовите задължения на въззивника. Сочи в тази връзка, че от свидетелските показания било установено, че ответникът е бил информиран по телефона, че трябва да отиде до гр. Баунатал да натовари камиона за обратния курс до България, както и че същият е тръгнал натам, но след неясно забавяне с цели 5-6 часа той не е натоварил, а си е тръгнал празен за България. Според въззИ.емия, цялостният анализ на свидетелските показания и писмените доказателства показвали, че ответникът умишлено се е отлъчил от възложената му задача и си е тръгнал за България без да изпълни възложения му курс, като това негово неизпълнение представлява грубо неполагане на дължимата грижа, което би било неприсъщо дори за най-немърливия и недобросъвестен служител.

За да се произнесе, съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът „Херес” ЕООД твърди в исковата молба, че с ответника Й. К. Й.ов на 20.06.2023 г. са сключили трудов договор за длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”, като ответникът постъпил на работа на 21.06.2023 г. Първият възложен на ответника курс от с. Радиново до гр. Вунсторф, Германия, за което му била издадена заповед за командировка № 28, бил успешно изпълнен от него. След това на ответника бил възложен втори курс, за което била издадена командировъчна заповед № 33/03.07.2023 г. Ответникът натоварил от София до Пловдив, където разтоварил стоката, и след това натоварил отново за 2 курс от с. Радиново, България до Вунсторф, Германия. Същият пристигнал в Германия и разтоварил във Вунсторф на 10.07.2023 г., след което останал да почИ. там и същевременно да изчака обаждане и координати за новия товар, който трябва да натовари от Германия до България. Ищецът твърди, че на 11- ти получил от „Ваилин” ЕООД, гр. Асеновград, заявка за превоз на товар от гр. Баунатал, Германия, намиращ се на около 180 кв. от гр. Вунсторф, до България. Веднага изпратили на шофьора новия адрес в гр. Баунатал, за да тръгва да товари. Съгласно заявката-договор за автомобилен транспорт № 68/11.07.2023 г. ответникът следвало да натовари от посочения адрес в Баунатал и да се достави на посочен адрес в гр.

Асеновград. Обадили се на ответника по телефона и му казали да отиде да натовари в гр.

Баунатал и след това да се прибира в България. След около 3 часа направили проверка по GPS докъде е стигнал Й.ов и видели, че той не е изминал дори 50 км. Звъннали му по телефона и го попитали защо се бави, на което той отговорил, че е спирал два пъти да помпа гуми и е търсил гумаджия. Около 16:00 ч. ответникът пристигнал в гр. Баунатал. След това ответникът позвънил в офиса на дружеството да поиска референция за товара и служителката на дружеството М.С. му обяснила, че до този момент нямали получена референция, както и че не е проблем утре сутринта да натовари. По време на този разговор ответникът, ядосан от чутото, започнал да псува и затворил телефона. След това ответникът се свързал със служителя С. К., отговарящ за координиране и ръководство на превозите, и му казал, че повече няма да работи с М.С.. К. му отговорил, че не той е човекът, който определя правилата, и тъй като се притеснявал да не потроши новия камион, казал на ответника да си натовари камиона и да си дойде. Казали му, че като си дойде ще му платят всичко дължимо и ще се разделят. След този разговор ответникът спрял да си вдига телефона, а на GPS видели, че той не е натоварил камиона. На 11 –ти вечерта ответникът тръгнал празен от Германия. К. се обадил в полицейското управление и се оплакал, че се притеснява Й.ов да не потроши камиона, след което подал жалба в Районното управление в Сливница. В четвъртък ответникът се прибрал в България, а в петък сутринта видели, че той кара камиона към София, при което изпратили К. на паркинга на магистрала „Люлин”, за да го изчака и да вземе камиона, но ответникът тръгнал към кв. „Дружба” и спрял камиона в близост до 8 –мо РУ. Звъннали на тел. 112 и казали, че камионът е откраднат. След това К. отишъл в „Дружба”, за да прибере камиона, и там полицаите му казали, че Й.ов е в полицейското управление. К. отворил камиона с резервния ключ и видял, че липсват документите. Същите били върнати на 14.07.2023 г. от полицаите, на които преди това Й.ов ги бил предал. При многократни опити да се свържат с ответника с цел прекратяване на трудовото правоотношение и да им върне документите за курса, той бил неоткрИ.ем. Едва на 10.09.2023 г. чрез куриер на ответника била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71, ал.1 от КТ.

Ищецът твърди, че умишленото и неправомерно поведение на ответника му е нанесло вреди в размер на 2000 евро от пропусната полза – цената на заявката-договор за автомобилен транспорт № 68/11.07.2023 г. от фирма „Ваилин” ЕООД. Сочи, че поради умишленото неизпълнение на курса от гр. Баунатал до България от страна на ответника, който не натоварил камиона и се прибрал празен в България, ищецът пропуснал да 3 реализира курса и да получи сумата 2000 евро, с левова равностойност 3920 лв. С оглед на тези твърдения ищецът отправя искане да се осъди ответника да му заплати сумата 3920 лв., представляваща вреди, причинени умишлено, вследствие на неизпълнение на курс от Баунатал до гр. Асеновград, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е подал „възражение” в срока по чл. 131 от ГПК, в което е изложил твърдения, че ищецът не му е заплатил уговорените възнаграждения и нарушава законите, за което ответникът е сезирал компетентните органи. Твърди, че от първия курс имал да получава още 400 лв., а от втория курс не бил получил нито лев, защото се скарали с лицето С. К. по телефона за това, че не може да намери товар за България и на 10.07.2023 г. му бил отказан товар. Твърди, че на другия ден К. намерил нов товар за България и ответникът тръгнал към адреса, но усетил, че има мека гума и спрял на бензиностанция на магистралата и напомпал гумите. След това тръгнал към адреса, на който трябвало да товари, но на входа имало забрана за камиони, и той звъннал на М.С. да му даде нови координати за товарен адрес, тъй като дадените му били грешни. След това стигнал до товарен адрес и на входа на регистрацията му казали да попълни бланка за транспорт. Попълнил в бланката данните за камиона и имената си, и стигнал до референтния номер на заявката за транспорт. Обадил се на С. К. и го попитал за референтния номер за транспорт, като последният му казал първоначално, че няма референтен номер и ще се обади на фирмата, която е заявила транспорта в България. След около 10 мин. С. К. върнал обаждане и му казал да напише като референтен номер „STB mashina”.Ответинкът показал този номер на регистратурата, но му казали, че това не е референтен номер за товара, като номерът трябвало да започва с 1401…., който номер трябвало да се напише в горния ляв ъгъл на регистрацията за транспорт. Ответникът твърди, че такъв референтен номер така и не получил от „Херес” ЕООД. Твърди, че му отказали натоварят камиона без референтен номер и това било реалната причина камионът да не бъде натоварен, за което той не бил виновен.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 203, ал. 2, предл. 1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3920 лв., представляваща обезщетение за умишлено причинени от ответника вреди в резултат на неизпълнение на възложена му работа по трудовото правоотношение между страните – изпълнение на курс за превоз на стоки от гр. Баунатал, Германия до гр. Асеновград, с товарен автомобил „Волво ФН-500” с рег. № ********, изразяващи се в пропуснати ползи - неполученото от работодателя възнаграждение по заявка-договор за автомобилен транспорт от 11.07.2023 г. с „Ваилин” ЕООД.

Претенцията на ищеца за обезщетяване на причинените му от ответника имуществени вреди, изразяващи се в неполученото възнаграждение, се основава на твърдението, че тези разходи са направени в резултат на умишленото неизпълнение на трудовите задължения на ответника, свързани с възложената му транспортна задача, като 4 последният е съзнавал и предвиждал вредоносния резултат и е допускал настъпването му.

Следователно, претенцията на ищеца е за пълна имуществена отговорност на ответника по чл. 203, ал. 2, предл. 1 от КТ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, за вреда, която е причинена умишлено от работника при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. В хипотезата на чл. 203, ал.2 от КТ – при причиняване на вреди, причинени умишлено, не при или по повод на изпълнение на трудови задължения, отговорността не е ограничена от разпоредбата на чл.205, ал.1 КТ, т.е. дължимото обезщетение обхваща и пропуснатите ползи.