Определение № 379 от 11.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500261 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 35 430 от 18.12.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 21 135/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 125 820/ 05.12.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу П. Г. Г., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 320, 14 лв., съставляваща главница по предоставен потребителски кредит, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 05.12.2024 г.; сумата 9,19 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.06.2020 г. – 10.09.2020 г. и сумата 162, 59 лв. – обезщетение за забава за период 11.09.2020 г. – 05.12.2024 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор срещу длъжник П. Г. Т., ЕГН – ********** Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата 320, 14 лв., съставляваща главница по предоставен потребителски кредит, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 05.12.2024 г.; сумата 9,19 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.06.2020 г. – 10.09.2020 г. и сумата 162, 59 лв. – обезщетение за забава за период 11.09.2020 г. – 05.12.2024 г..

В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между „ Ай Тръст „ ЕООД и П. Г.

Г. договор за поръчителство от 17.05.2020 г., по силата на който „ Ай Тръст „ ЕООД е поело 1 задължение в случай на неизпълнение от заемателя Г. на паричните му задължения по Договор за потребителски кредит № 2232147 от 17.05.2020 г. със заемодател „ Кредисимо „ ЕАД да плати същите на заемодателя; че в изпълнение на така поетите задължения поръчителят „Ай Тръст „ ЕООД ги е платило в размер на претендираните суми и регресните си вземания за тях към длъжника Петкова по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД / в който смисъл и чл. 4 ал.

2 от договора за поръчителство / е прехвърлил на заявителя съгласно Приложение № 1 от 23.08.2021 г. към рамков Договор за цесия от 23.08.2021 г..

За отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК районният съд е посочил, че не се установява сключването на договора от разстояние по реда на ЗПФУР и няма доказателства за подадено заявление до първоначалния кредитор, нито за потвърждаване на искането за сключване на договора. Вън от това договорът за кредит е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК - поради невключване на възнаграждението на поръчителя в посочения в договора за кредит ГПР. Приел е също така, че не е ясно какви плащания са извършени от потребителя и за погасяване на какви вземания са отнесени, а очевидно такива са налице, предвид размера на претендираните суми. Въпреки дадените му указания, заявителят не отстранил констатираните с Разпореждане № 34 411/09.12.2024г. нередовности на заявлението си, като е изложил съображения за липсата на необходимост от тяхното отстраняване, т.к. ги счита за неотносими към заповедното производство.

Настоящата инстанция споделя гореизложените изводи на първоинстанционния съд.

В нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е уредено задължението на съда служебно да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи при искане за издаване на заповед за изпълнение на основание потребителски договор. За да бъде извършена такава преценка е необходимо заявителят да представи договора за кредит, както разпорежда нормата на чл.

410, ал.3 от ГПК. Със заявлението обаче са представяни бланкови или публикувани в интернет пространството условия, които не изпълват съдържанието на изискването за прилагане на договора, сключен с потребителя. Представените разпечатки с данните на лицето, сочено за длъжник, но не носещи неговия подпис или друга информация, от която да се установи, че именно той е сключил процесния договор. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че по отношение на представените със заявлението документи следва да намерят приложение правилата, уредени в чл.18, ал.1 от ЗПФУР и чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, понеже от приложените документи не може да се установи получаването на съгласие от потребителя според чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР, нито да е полаган електронен подпис под каквато и да е форма. Изложеното налага извода, че заявителят не е представил доказателства за сключен договор между страните и неговото съдържание - което е самостоятелно основание да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Следва да се отбележи, че е налице и друго самостоятелно основание за постановяване на отказ за всички вземания по заявлението. То е, че заявителят основава правата си за процесните вземания на сключен преди образуването на заповедното производство Договор за цесия с цедент Ай Тръст ЕООД, което частно правоприемство в случая не е установил чрез представянето на този договор към заявлението, а е задължително да го установи – вж т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Освен това, според представения към заявлението Договор за потребителски кредит с дата 17.05.2020 г. „ Кредисимо „ ЕАД е предоставило в заем на П. Г. Г. сумата 1 050 лв. за срок от 4 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 40 % за целия срок на договора и годишен процент на разходите от 48,20 %. Посочено е, че общата дължима сума на крайния падеж е 1 138, 92 лв. и включва главницата и договорената възнаградителна лихва. Приложение № 1 към договора е погасителен план, съгласно който кредитът се 2 издължава на четири месечни вноски, всяка в размер на 284, 73 лв., в който размер е включена съответната част от главницата и от възнагр. лихва. Съгласно Общите условия на „ Кредисимо „ ЕАД задължително условие за предоставянето на заемните средства е потребителят да обезпечи вземанията на кредитора по договора чрез предоставяне на едно от следните обезпечения: 1/ едно физическо лице – поръчител, което кредитодателят да одобри или 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя.

В изпълнение на това задължително условие е сключения между Г. и „ Ай Тръст „ ЕООД договор за гаранция, като справка в ТР установява че заемодателят Кредисимо ЕАД и поръчителя Ай Тръст ЕООД са свързани лице по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ – Кредисимо ЕАД / сега АД / е едноличен собственик на капитала на поръчителя Ай Тръст ЕООД от неговото учредяване и понастоящем. Поръчителят се е задължил да плати на Кредисимо ЕАД всички негови вземания, произтичащи от казания договор за заем с Г. - в случай на неизпълнението им от последния, а Г. - да заплати на поръчителя/гаранта възнаграждение в размер на 434,88 лв., което възнаграждение е платимо разсрочено, посредством 4 месечни вноски, всяка в размер на 108, 72 лв. – съгласно Приложение № 1 към договора за поръчителство.

В договора за паричен заем не е посочено какви разходи на потребителя по кредита са включени в ГПР, като същевременно е посочено че общата дължима от потребителя сума на крайния падеж от включва главницата и възнаградителната лихва по кредита. Т.е. разхода, съставляващ възнаграждението на поръчителя от 434,88 лв. не е включено в посочения в договора за заем ГПР от 49,3%.

Така е установено, че в договора за заем не е посочен действителния ГПР по кредита, т.к. съгласно ОУ на кредитодателя договора за поръчителство е задължително условие за предоставянето на кредитните средства на потребителя, следователно дължимото се от последния по този договор възнаграждение съставлява за него задължителен допълнителен разход по кредита / чл. 19 ал. 1 от ЗПК вр. § 1 т. 1 от ДР ЗПК /, подлежащ на включване в ГПР. Непосочването в договора за кредит на всички дължими се от потребителя разходи по заема, както и посочването в договора за кредит на по нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР разходи съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 1 4 5 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

С оглед изложеното договорът за кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 138 ал. 2 изр. 1 от ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение. Недействителността на договора за кредит означава, че същият не е породил действителни задължения - в т.ч. и досежно главницата, за поръчителя на основание казаната разпоредба, съответно и за неговия частен правоприемник по договора за цесия. Вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК не е в изпълнение на договора, а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение. Поради което и с оглед казаната разпоредба на чл. 138 ал. 2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по недействителната облигация – договора за кредит. Тоест не се дължи според настоящия съд и заявената главница от 320,14 лева на възведеното основание.

3

По така изложените мотиви издаването на Заповед по чл. 410 от ГПК по заявлението за процесните вземания на възведеното основание е правилно отказано с обжалваното разпореждане. Съответно, частната жалба срещу него е неоснователна.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 35 430 от 18.12.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 21 135/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 125 820/ 05.12.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу П. Г. Г., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 320, 14 лв., съставляваща главница по предоставен кредит по Договор за потребителски кредит № 2232147 от 17.05.2020 г. със заемодател „ Кредисимо „ ЕАД, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 05.12.2024 г.; сумата 9,19 лв. – договорената възнаградителна лихва по кредита за периода 10.06.2020 г. – 10.09.2020 г. и сумата 162, 59 лв. – обезщетение за забава за период 11.09.2020 г. – 05.12.2024 г..

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4