Акт от 03.11.2022, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- 155/2022
- Подписан
- 03.11.2022
- В сила
- 03.11.2022
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.13 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.3-т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.3-т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.148 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.152 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.10 · Закон за закрила на детето
- чл.26 · Закон за закрила на детето
- чл.10 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.10 ал.1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.10 ал.3 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 10 ал.4 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.10 ал.5 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.10 ал.6 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.10 ал.7 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.2 ал.2 и 3 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.2 ал.2 и 3 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.3 т.5 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.7 ал.1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.1а ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.1а ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.20 · Закон за убежището и бежанците
- чл.32 ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8 ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.26 ал.2 · Конституция на Република България
- чл.47 ал.1 · Конституция на Република България
- чл.2 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за защита на земеделските производители
- чл.4 · Правилник за прилагане на Закона за семейни помощи за деца
- чл.9 · Правилник за прилагане на Закона за семейни помощи за деца
Р Е Ш Е Н И Е №100 гр.Силистра, 03.11.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с участието на прокурор..................,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм.дело №155 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Р.Ш.М.Ф.,с.гражданка със статут на бежанец (Решение №309/31.01.2018г. на
Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБ), живуща ***,срещу Заповед №ЗСПД Д-СС 2900 от 12.09.2022г.,издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр.Силистра,с която е отказано отпускането на месечна помощ за две деца до завършване на средно образование,но не повече от 20-годишна възраст,на основание чл.3 т.5 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).Жалбоподателката,в нарушение на регламента от чл.152 АПК,е сезирала направо съда, позовавайки се на предходни съдебни решения (с искане за служебното им прилагане),с които са уважени нейни жалби срещу актове за отказ от предоставяне на други социални помощи,свързани с двете ѝ малолетни деца,вкл. предходно такова по чл.7 ал.1 ЗСПД- всички гравитиращи около един и същи фактически и правен аргумент,което упорито поведение на ответния орган твърди, че имало силно разубеждаващо и демотивиращо за нея действие, да оспори процесния акт пред по-горестоящ административен орган.Нещо повече,счита,че е жертва на дискриминация,изрично забранена с чл.20 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), което сочело,че оспорената заповед е в явно противоречие с целта на закона,като релевира и основанията от чл.146 т.3-т.4 АПК.С жалбата си твърди,че за втори пореден път ѝ е отказана исканата месечна помощ за всяко от двете ѝ деца,което се установява от приложеното адм.дело №130/21г. по описа на АС-Силистра,приключило с отмяна на Заповед № ЗСПД/Д-СС/1564/14.06.2021г. на ответния орган,с която е отказана месечна помощ за две деца по чл.7 ал.1 ЗСПД,т.е. с идентичен предмет, тъй като съгласно чл.10 ал.3 ЗСПД,след изтичане на 12 месеца от отпускането на месечните помощи по чл.7, 8 и 8е, се подава ново заявление-декларация.В материално - правен аспект оспорва извода на ответния орган, че съгласно чл.3 т.5 ЗСПД нямала право на семейни помощи за деца, като чужда гражданка, макар пребиваваща и отглеждаща ги в страната, защото такива не били предвидени в друг национален закон или в международен договор,по който Република България е страна.Счита,че приложената разпоредба съдържа празнота, тъй като не урежда хипотеза като нейната - чужда гражданка, но с предоставен статут на международна закрила като бежанец,с изрично уреден кръг от права в чл.32 ал.2 ЗУБ.В обобщение моли за отмяна на атакувания индивидуален административен акт и вменяване на задължение на административния орган за отпускане на месечни помощи за всяко едно от двете ѝ деца.
Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Силистра, чрез упълномощен представител юрисконсулт И.З.(л.37-л.38),в писмено становище (л.30-л.31) и допълнителна молба (л.35), поддържа аргументи за неоснователност на оспорването.Твърди,че в обхвата на специалния ЗСПД не били включени изрично чужденците, на които е предоставена особена закрила по ЗУБ, вкл. статут на бежанец,поради което за семействата на тези лица нямало нормативно основание за предоставяне на процесната месечна помощ за деца. В този контекст поддържа,че за семействата на чужди граждани,ползващи се с особена закрила,които имат постоянно пребиваване в Република България, следвало получаването на семейни помощи за деца да е предвидено в международен договор със съответната държава, по който България да е страна.Позовава се на указателно писмо №30-3763 96/27.04.2021г. на заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане гр.София (42-гръб-л.43 адм.д.№130/21г. на АС-Силистра).Настоява жалбата да бъде оставена без уважение,а оспореният административен акт, като съответен на фактите и закона, да бъде потвърден.
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.10 ал.4-ал.6 от
Закона за семейните помощи за деца.Съдът,съобразявайки становищата на страните, твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши преценка на събраните в производството доказателства и прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима,като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт; при спазване на срока по чл.149 ал.1 АПК и е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,съгласно чл.10 ал.6 ЗСПД. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ЗСПД Д-СС
2900 от 12.09.2022г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Силистра, с която е отказано на Р.Ш. М. Ф. отпускането на месечна помощ за две деца. Същата е издадена във връзка с подадено от жалбоподателката заявление-Декларация (л.16-л.17) на 30.08.2022г.,съгласно чл.2 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСПД (ППЗСПД) и чл.10 ал.1 ЗСПД,с искане по чл.7 ал.1 от с.з.- за отпускане на месечни помощи за всяко едно от двете ѝ деца - М., роден на ***г.(л.5) и Д., родена на ***г. (л.6).Сезираният орган е приел, че съгласно чл.3 т.5 ЗСПД същата няма право на семейни помощи за деца,защото такива не са предвидени в друг национален закон или в международен договор, по който Република България да е страна.
Страните не спорят по фактите,спорът е за правото и е съсредоточен върху обстоятелството - налице ли е в правната сфера на оспорващата претендираното право или не. Р.Ш.
М. Ф. е гражданка на С.а.република и е с предоставен статут на бежанец в България,съгласно регламентацията от чл.8 ЗУБ и Решение №309/31.01.2018г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС на РБ (л.4).Има сключен брак (и.) с А.Х.О.(л.11-л.12 адм.д.№131/21г. на АС-Силистра),от който са родени двете деца.Семейството се е установило и живее трайно в гр.Силистра на ул.******.
С подаденото заявление-декларация по реда на чл.10 ЗСПД и чл.2-чл.9 ППЗС ПД,издаден по законовата делегация от §8 ПЗР ЗСПД,за отпускане на месечни помощи за отглеждане на двете деца, жалбоподателката е извършила съответните декларативни изявления и е представила изискуемите документи,приети от социален работник без забележки на 30.08.2022г.Длъжностно лице,на което е била възложена проверка (арг.чл.4 ППЗСПД),на 12.09.2022г. е установило, че искането е за две деца, в размер на 110 лева по чл.7 ал.1 ЗСПД, като в случая на основание чл.3 т.5 от с.з. е предложило да бъде постановен отказ, какъвто е обективиран в оспорената заповед. Съгласно горното правно основание:“Право на семейни помощи за деца имат:1.[…] 5.бременните жени-чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор,по който Република България е страна.“ Органът е установил, че такъв договор със С.няма, а процесната месечна помощ не била предвидена в друг закон,поради което формирал извод за оспорения резултат,независимо от изричното му установяване,че заявителката е не просто „чужда гражданка“, а е със статут на „бежанец“ съгласно ЗУБ.
От приложените приключили съдебни производства (съдържащи съдебни актове,постановени и по други дела между същите страни),които са и служебно известни на настоящия състав, е видно, че със Заповед №ЗСПД/Д-СС/1564 от 14.06. 2021г. на директора на ДСП-Силистра е отказано отпускане на същите по вид месечни помощи, за двете деца, на същото правно основание, която заповед е отменена с Решение №104/15.10.2021г., постановено по адм.дело №130/21г. на АС-Силистра,поради противоречието ѝ с материалния закон и несъответствие с целта му, а преписката е върната за ново произнасяне по заявлението.
Видно от посоченото по-горе Решение на
ДАБ е, че на жалбоподателката е предоставена международна закрила в България, в хипотезата на чл.1а ал.2 ЗУБ, статут „бежанец“,съгласно чл.8 ал.1 ЗУБ. Същата е удостоверила надлежно социалния си статус,вкл. представяйки удостоверения за раждане на двете малолетни деца,издадени от Община Силистра,видно от които е,че родители на децата са оспорващата и нейният съпруг - също с. гражданин,съгласно коментираното по-горе удостоверение за сключен брак,съдържащо и брачен договор.
Оспорването на заповедите по чл.10 ал.5 ЗСПД,каквато е и процесната,е регламентирано с чл.148 АПК,тъй като специалният ЗСПД не предвижда като процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване,атакуването на акта по административен ред. Това следва от препращащата разпоредба на чл.10 ал.7 ЗСПД, съгласно която за неуредените въпроси се прилага АПК, като с идентично съдържание е и чл.9 ППЗСПД. По посочени в жалбата причини, оспорващата не е обжалвала релевираната заповед по административен път,което не може да се отрази на законосъобразността на настоящия съдебен процес, по аргумент от чл.148 АПК.
В писменото становище на ответния орган се съдържа тълкуване на приложената материалноправна разпоредба на чл.3 т.5 ЗСПД, като е прието, че в обхвата на специалния ЗСПД не са включени изрично чужденците,на които е предоставена особена закрила по ЗУБ - убежище; статут на бежанец; хуманитарен статут или временна закрила, а отделно от това, в ЗУБ или в друг закон, не е регламентирано право на лица от горната категория да получават семейни помощи за деца, което обосновавало крайния му решаващ извод.Независимо от многобройните съдебни производства, водени между настоящите страни,поради постановени откази на същото правно основание,позовавайки се на указателно писмо №30-376396/27.04.21г. на зам.изп.директор на
АСП (л.42-л.43 адм.д.№130/21г. на АС-Силистра), ответникът е постановил поредния отказ - предмет на настоящия контрол,което налага съдът да изложи идентични на мотивите от предходните дела,цитирайки категоричната практика и на Върховния административен съд.С оглед на базовите принципи на административното производство от чл.4 и чл.13 АПК - за законност и за последователност и предвидимост, следва да бъде преустановена горната практика на ДСП-Силистра и принуждавана жалбоподателката за всяко свое социално право да търси съдебна защита което е недопустимо и е вероятно да провокира производства по ЗОДОВ.
С оглед на изложените по-горе фактически установявания,в хода на проверката по чл.168 ал.1 АПК, следва да се приеме без колебания, че оспорената Заповед № ЗСПД Д-СС 2900 от 12.09.2022г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 10 ал.4 ЗСПД. Спазена е предвидената в закона писмена форма, като в конкретния случай, отказът за отпускане на помощта е мотивиран съгласно изискването на чл.10 ал.5 ЗСПД,с посочване на фактическото и правното основание за постановяването му. Видно от приложеното адм.д.№130/21г. на АС-Силистра,по което е разрешен напълно идентичен казус между настоящите страни, но по подадено заявление по чл.7 ал.1 ЗСПД за предходните 12 месеца е, че по същото е представено становище на Агенцията за социално подпомагане гр.София за прилагането на разпоредбата на чл. 3 т.5 ЗСПД по отношение на чужди граждани с предоставена международна закрила. От него се установява, че централният орган с компетентност в областта на социалното подпомагане счита, че жалбоподателката няма право на помощта по чл.7 ал.1 ЗСПД (а също и по чл.6 ал.1 и другите видове помощ от чл.2 ал.2 и 3 ЗСПД),поради изключващия ги текст на чл.3 т.5 ЗСПД (при стриктно тълкуване),доколкото такива в друг закон не били предвидени и нямало международен договор със С.с идентичен или сходен предмет.
Спорът е съсредоточен на терена на правото, неговото тълкуване и прилагане към безспорните по делото факти. Релевираните отменителни основания от чл.146 т.4 и т.5 АПК - несъответствие на заповедта с материалния закон и неговата цел, следва да бъдат преценени в ракурса на действащите относими национални и общностни норми и с оглед твърдяната празнота в приложената разпоредба на чл.3 т.5 ЗСПД. С чл.7 ал.1 от с. з. е предвидено, че месечните помощи за дете до завършване на средно образование,но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл.4а и живеят постоянно в страната,при условие, че детето: - не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 ЗЗДет.; - редовно посещава подготвителните групи за задължително предучилищно образование, както и училище (в зависимост от възрастта му); - има направени всички задължителни имунизации и - живее постоянно в страна. Относимите към случая обстоятелства са удостоверени по делото (л.20-л.21). Редът за отпускане и получаване на месечните семейни помощи е регламентиран в глава трета от ППЗСПД (чл. 17 и сл.),който е спазен.Спорният въпрос - молителката (и семейството ѝ), като чужда гражданска с предоставена в страната международна закрила (арг.чл.1а ал.1 ЗУБ), отговаряла ли е на нормативните изисквания за отпускане на процесната помощ,т.е. носител ли е на релевираното субективно имуществено право, следва да получи положителен отговор.
Разпечатката съдържа 22 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9958b05-14ef-4e0d-8325-6adedd161365