Решение № 7705 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7705 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110115678 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

27.04.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 15678 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. С. Н., с ЕГН **********, от с.

...., против „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... чрез процесуалния си представител, твърди, че след извършена справка в Централния кредитен регистър към БНБ узнал, че дължи опредена парична сума на ответника. Също така твърди, че направил искане ответникът да извърши корекция в подадената информация до БНБ относно липса на задължения към кредитни институции. Излага твърдения, че срещу ищеца и трето лице била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 428 от 04.11.2013 г. по ч.гр.д. № 4683/2013 г. по описа на РС – Добрич, а с Определение № 274 от 12.11.2014 г. по гр.д. № 2931/2014 г. по описа на РС – Добрич бил оставен без разглеждане предявения иск от ответника срещу ищеца. С Определение № 29 от 20.01.2015 г. по ч.гр.д. № 4683/2013 г. по описа на РС – Добрич била обезсилена издадената заповед по чл. 410 от ГПК и производството по делото било прекратено. Оспорва дължимостта на парични суми въз основа на обезсилената заповед за изпълнение. В резултат на отправената покана ответникът изпратил писмо, с което отказал да извърши поисканата корекция, поради липса на съдебно решение. Навежда доводи, че между ищеца и Стопанска инвестиционна банка е имало сключен договор за поръчителство от 02.10.2008 г., вземането по който договор било прехвърлено на 28.10.2012 г., за което ищецът не бил уведомен. Оспорва дължимост на сумата от 10 028,62 лв. поради погасяването й по давност. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „....” ЕООД, че А. С. Н. не дължи на ответника сумата от 10 028,62 лв. по договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, от 02.10.2008 г., сключен между „Стопанска инвестиционна банка“ АД и А.

С. Н., и договор за цесия от 28.10.2012 г., сключен между „Стопанска инвестиционна банка“ АД и на „....” ЕООД поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и направените уточнения. Моли съда да уважи предявения иск, както и да осъди ответника да изпълни задълженията си по чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „....” ЕООД, с който исковата претенция като недопустима и неоснователна. Не оспорва прехвърляне на вземането, но твърди, че същото е извършено на 28.09.2012 г. по силата на договор за цесия, сключен между „Стопанска инвестиционна банка“ АД и ответника, за което длъжниците били 2 уведомени. Твърди, че договорът за цесия е действителен, във връзка с което се позовава на съдебна практика. Оспорва направеното от ищеца възражение за ненадлежно уведомяване за извършената цесия. Оспорва наличието на правен интерес у ищеца за предявяване на иска.

Твърди, че за ответника съществува задължение да подава информация до Централния кредитен регистър към БНБ за кредитите на своите клиенти. Оспорва наличието на сила на пресъдено нещо на определението, с което е била обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Навежда доводи, че задължението на ищеца, дори и да е било погА.о по давност, се е превърнало в естествено такова. Излага твърдения, че производството по ч.гр.д. № 4683/2013 г. по описа на РС – Добрич било образувано само за част от дължимата сума в размер на 1 250 лв. Извършва признание на предявения иск.

Оспорва размера на претендираните по делото разноски, за което излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да прекрати производството по делото, а в случай че приеме иска за допустим, моли съда да уважи иска с оглед на извършеното признание, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Направено е искане по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения заверен препис от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 428 от 04.11.2013 г. по ч.гр.д. № 4683/2013 г. по описа на РС – Добрич се установява, че ... и А. С. Н., като длъжници по договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 02.10.2008 г., сключен със „Стопанска и инвестиционна банка“ АД, са осъдени да заплатят солидарно на „....“ ЕООД, в качеството му на цесионер – кредитор на вземането по силата на сключен договор за цесия от 28.09.2012 г. с посочената по-горе банка, следните суми: сумата от 1 250 ЛВ., представляваща част от общо дължимата сума от 10 028,62 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25 лв. – направени по делото разноски. Видно от представения заверен препис от Определение № 29 от 20.01.2015 г. по .гр.д. № 4683/2013 г. по описа на РС – Добрич съдът е обезсилил частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 428 от 04.11.2013 г. в частта, с която длъжникът А. С. Н. е бил осъден да заплати на „....“ ЕООД посочените в заповедта суми, като определението е влязло в сила на 16.09.2015 г. С две поредни молби от 09.01.2025 г. и от 10.02.2025 г. ищецът е поискал от ответното дружество да предприеме действия във връзка с подадената информация до Централния кредитен регистър към БНБ. Като доказателство по делото е прието и писмо на ответното дружество от 17.01.2025 г. до ищеца.

От представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение с изх. № 143 ИСК-19662/1 от 18.12.2025 г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, се установява, че на ищеца е било отказано кредитно приложение поради обстоятелството, че същият е поръчител по кредит в друга банка, като липсва документ за пълно погасяване на кредита. Видно от представената справка от 13.11.2025 г. спрямо ищеца няма образувани изпълнителни дела.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че „СИБАНК“ АД е издало уведомление за извършено прехвърляне на вземания по потребителски кредит от 02.10.2008 г., както и че ответното дружество е изпратило писмо до ищеца, с което уведомява последния за извършеното прехвърляне на вземането по процесния договор. От представения заверен препис от договор за прехвърляне на вземания от 28.09.2012 г. се установява, че същият е сключен между „СИБАНК“ АД и „....“ ЕООД, по силата на който договор „СИБАНК“ АД е прехвърлило на „....“ ЕООД вземания на длъжници по договори за кредит, като видно от Приложения № 1 към договора е прехвърлено и вземането на банката към ... в размер на 10 029 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ... и „СИБАНК“ АД е имало сключен договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 02.10.2008 г., по който ищецът е бил поръчител, както и че „СИБАНК“ АД е прехвърлило вземането към длъжника на ответното дружество на 28.09.2012 г., като е възникнало облигационно отношение – договор за предоставяне на потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 4 от ЗПК /отм./. Безспорно е установено, че по повод на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК заповед е била издадена на 04.11.2013 г. по ч.гр.д. № 4683/2013 г. по описа на РС – Добрич, като впоследствие същата е била обезсилена на 20.01.2015 г. по отношение на ищеца, определението за което е влязло в сила на 16.09.2015 г. Спори се относно дължимостта на паричната сума, посочена в издадената заповед.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска. По делото не беше представен договора за потребителски кредит, от който да се установи дали същият е бил сключен като срочен и кога е настъпил падежът на последната дължима вноска. Издадената заповед по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора е била обезсилена по отношение на ищеца и съдебният акт е влязъл в сила на 16.09.2015 г. Към момента на предявяване на исковата молба – 18.03.2025 г. е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, в рамките на който кредиторът е могъл да защити правата си по предвидения ред. Видно от събраните по делото доказателства размерът на задължението на лицето, по отношение на което ищецът е поръчителствал по договор за потребителски кредит, възлиза на 10 029 лв. Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена.

По отношение на искането за осъждане на ответника да изпълни задължението си по чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за подаване на информация за заличаване на ищеца от регистъра като длъжник, съдът намира следното:

4

Неизпълнението на задължение по закон не се защитава посредством предявяване на осъдителен иск, а посредством налагане на санкция за неизпълнение на задължението.

Началният момент за изпълнение на задължението за ответника е влизане в сила на съдебно решение, по силата на което е прието, че вземането, което длъжникът има спрямо кредитора, не се дължи на някое от предвидените в закона основания. Ето защо искането следва да бъде оставено без разглеждане.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 418,59 лв., от които: сумата от 411,15 лв. – платени държавни такси, сумата от 7,44 лв. – такси за превод и сумата от 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В конкретния случай съдът намира направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, с оглед на присъденото възнаграждение към минимума при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р

Е

Ш

И

:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А. С. Н., с ЕГН **********, от с.

Разпечатката съдържа 52 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a994d65f-7ce8-41ce-b1f1-c8c986fad832