Решение № 385 от 10.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Варна, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100500426 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.272 от ГПК и е образувано по жалба от Р. З. Й., действащ чрез своята майка Н. К. Й. и баща З. С. Й. – законни представители против Решение № 4274 от 27.11.2024 година, постановено по гр.дело № 667/2024 година, на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен предявения от него иск против Община Варна за горницата от присъдената сума в размер на 1 500 лева до претендираната сума от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от претърпените телесни повреди - счупване на долния край на хумеруса на лявата ръка, оток в окосмената част на главата, както психически и емоционален стрес, безсъние, ограничен жизнен капацитет и нарушен жизнен ритъм, претърпени в резултат на препъване на 26.09.2023г. в не обезопасена и необозначена неравност в следствие на нарушено/липсващо тротоарно покритие в района на спирка „Янко Михайлов", находяща се на ул. „О.П." в посока от бул. „С." към бул. „Цар Освободител" в гр. Варна, ведно със 1 законната лихва върху от главницата от 1 500.00 лв. за периода от 26.09.2023г.

(деня на увреждането) до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.

В жалбата е отразено, че решението на съда е необосновано и не отчита наличните по делото доказателства. Излага се, че обективния критерий за обезвреда е бил нарушен, като присъденото обезщетение се явява несъразмерно на претърпените неимуществени вреди. Сочи се, че се касае за дете на 5 години, с неукрепнала психика, което в резултат на инцидента е променило драстично начина си на живот. Сочи се още, че травмата е била продължителна във времето и самия възстановителен процес е протекъл с усложнения. В заключение се настоява съдът да отмени решението в отхвърлителната му част и да присъди и останалата част от търсената сума.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата Община – Варна е депозирала отговор, според които решението се явява правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се явява, не се представлява; постъпило е писмено становище на адв. Й., с което той моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и че поддържа жалба, като моли съдът да присъди и останалата част от търсеното обезщетение.

Въззиваемата страна – Община Варна, редовно призована, се представлява от ю.к. Гоцева, която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решжението.

След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

Решаващия съд е бил сезиран с предявени искове намиращи правното си основание в чл. 49 вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД против Община – град Варна.

По делото са били представени множество писмени документи, приети от съда и неоспорени от страните - Удостоверение № 0020181733/18.09.2018 г., издадено въз основа на акт за раждане № 1733/18.09.2018 г.; лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 013158/26.09.2023 г.; амбулаторен лист № 23275909АС55/02.10.2023 г.; амбулаторен лист № 232827070СЕ5/09.10.2023 г.; амбулаторен лист № 232981085605/25.10.2023 г.; талон за медицинска експертиза

№

2327520A1D9A; медицинско направление

№

23292А085464/19.10.2023 г.; направление за медико-диагностична дейност № 2

23292207DC90/19.10.2023 г.; служебна бележка от ФК „Динамо Варна“;събраните гласни доказателства -показанията на законния представител на ищеца и негова майка – свидетелката Н. Й., както и неоспореното от страните заключение по допусната и приобщена по делото Съдебно – медицинска експертиза , възложена на д-р Д. Д..

От тях става ясно от фактическа страна, че на 26.09.2023година е настъпило травматично увреждане на малолетния Р. довело до търсене на лекарска помощ.

По делото са събрани и гласни доказателства - Н. К. Й. - майка на пострадалия, от които става ясно, че на 26.09.2023 г. следобед тя и синът й Р. са били заедно в гр.Варна на спирка „Янко Михайлов“, на ул. „О.П.“ , посока от бул. „С.“ към бул. „Цар Освободител“ и чакали автобус. Според свидетелката детето се спънало на изровената и неравна настилка и паднало на лявата си ръка, ударил си малко и главата, разплакал се и трудно се успокоил. Свидетелката извикала таксиметров л.а. и посетили „Окръжна болница“.В Спешно отделение се наложило да изчакат, като през цялото време детето плачело, а ръката му започнала да се подува. В резултат на лекарските манипулации станало ясно, че лакътят се оказал счупен и го гипсирали. Свидетелката сочи, че му закупили специален ортопедичен ръкав, но той бил малък и го дърпал, въобще беше много трудно в началото да свикне за него с това ново състояние, но най-неприятно било вечерта, тогава се събуждал явно от кошмари, с плач, а сигурно и с болка от това, че ръката му го боляла в крайна сметка и сънят му много се развалил тогава, много плачел. На 5-6 ден след падането Р. се събудил с много голям плач пак и отишли отново в Спешното, защото лекарката била казала, че може да няма кръв към пръстите . В Спешен център й разяснили, че няма усложнения, но следва да дава на сина си обезболяващи медикаменти.

Р. стоял с гипса приблизително 21 дни, като били посъветвани той да не посещава детската градина. В изпълнение на препоръката на лекаря Р. спрял да ходи на детска градина, но и на футбол и изведнъж се оказал само с мама вкъщи, която си взела болничен . Р. , твърди св.Й. че много обича много футбол, а пък 2 месеца не можел да ходи - първо заради гипса и после заради физиотерапията, лекарят казал, че било опасно. Така, на 23-тия ден махнали 3 гипса, а след това ортопедът казал, че трябвало да отиде детето на физиотерапия, защото то не можело да 5 разпъва цялата си ръка всъщност, а при въртене изпитвало голяма болка и заради това отишли на физиотерапия, правили я до стадион „Спартак“, зад „Спартак" имало такъв център, там ходили, направили един курс, там се ходело с направление, ортопедът написал направление и били с направление там. Ортопед прегледал детето в Спешното и го гипсирал и после вече, за да решат кога да махнат гиспа и как да процедират, майката на детето го завела вече по Здравна каса пак в кабинет с час на ортопед, в малката сграда на „Окръжна болница", тази, която е на ъгъла на „Генерал Колев“ и на „Цар Освободител“. Очаквало се рехабилитацията да свърши за седмица, обяснява още свидетелката, но Р. не бил добре и лекарката там вече преценила, че още един курс трябвало да мине и така реално рехабилитацията била 14 дни. След първия път определено според св.Й. синът й все още не можел да разтваря ръката, след втория път почти я разтварял, но имал болка при въртене, но според лекарката това щяло да отмине от само себе си и затова всъщност направили два курса с рехабилитация. По време на втория курс рехабилитация сочи св.Й., че синът й вече ходел на градина, не ходел на футбол през това време. След рехабилитацията почти се възстановила ръката му, но не напълно, все още изпитвал болка при въртене и не можел съвсем до края да я изпъне. Два месеца Р. не ходел на футбол, което определя свидетелката като „голяма драма“. Месец и нещо, докато не можел малолетния Р. да ходи на градина, той и майка му си били вкъщи. Инцидентът твърди майката на детето , че му се отразил, а именно – Р. много по-изнервен станал, майката на детето не можела да замени учителките , имал някакъв страх и някой път си спомнял за случилото се . Точно онзи ден Р. казал на майка си : „Мамо, помниш ли как бях с гипс, дано да не се ударя пак така „ , и майка му го успокоила , че това няма да се случи. Всъщност, в края на показанията си св.Й. е обяснила пред съда , че синът й е левичар и счупил точно водещата за него лява ръка не можел да рисува, да си драска. Сега вече си бил добре, просто от време на време се сещал за инцидента и го било страх да не му стане пак, не искал повече гипс през живота си. Сега ходел на футбол и на градина, бил записан на предучилищната тъкмо и сега му било интересно.

Пред ВРС е била изслушана и Съдебно медицинска експертиза, съобразно която на детето е поставена диагноза „счупване на долния край на 4 хумеруса / фрактура на лява лакътна става /, с поставена на 26.09.2023 година гипсова имобилизация за 21 дни , имобилизацията била продължена за 10 дни на 09.10.2023 г., а на 25.10.2023 г. на детето била предписана терапия: Активно мускулно – скелетни упражнения ЛФК 10 бр.,лечение с ултразвук.

Заключението на д-р Д. е, че описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет , респективно при падане и удар на левия горен крайник в подлежащата повърхност , т.е. би могло да бъде получено по начина посочен в исковата молба. Счупването на лявата разменна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца .

При тези данни ВРС е преценил, че обезщетение в размер на 1 500 лева.

Виждането на въззивния съд е следното:

Константната практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността чл.49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно - обезпечителна, но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са настъпили. Тази отговорност също така е за чужди противоправни действия и възниква, когато има вреди. Тоест отговорността по чл.49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа или винаги, когато ищеца основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Също ищцовата страна е тази, която с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото Д.ие, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. С оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно това в 5 какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената работа.

На база на приложените доказателства – писмени документи, Съдебно медицинска и от разпита на свидетелката Й., съдът прави извод, че именно в резултат на съприкосновение между повърхността на тротоара и ляв горен крайник на детето, е получено нараняването / фрактурата/ на лява лакътна става, посочена от вещото лице. Според експертизата тази фрактура е била отстранена посредством наложена гипсова имобилизационна превръзка. От данните изложените в експертното заключение и защитени в съдебно заседание става ясно още, че при тази интевренция възстановяване движението на левия горен крайник е в рамките на четири месеца, като известно ограничение в движението на ръката е продължило още два- два и половина месеца, съобразно наличната мед. документация. След възстановяването на костта се наложила и терапия – Активно мускулно скелетни упражнения и ултразвук.

Не на последно място, разпитаната пред ВРС свидетелка сочи множество и различни обстоятелства, които също потвърждават ищцовата теза. Свид. Й. – майка на пострадалия е очевидец на случилото се след непосредственото падане на детето; именно тя е оказала и първа помощ, транспортирайки същия до Спешен медицински център; оказвала е ежеминутни грижи, и също непосредствени наблюдения от медицинското му, и психическо състояние. Тези показания кореспондират с останалия наличен доказателствен материал – заключения на в.л.