Определение № 579 от 28.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. Плевен, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500395 по описа за 2026 година Депозирана е частна жалба от М. И. Д., чрез пълномощник, срещу решение с рег.№ 133/23.09.2025 г. по гр.д.№ 357/2024 г. по описа на НРС ( с характер на определение), с което съдът е прекратил производството по предявения от нея иск, за признаване на придобивна давност върху недвижим имот УПИ № XIII-***, в кв.57, намиращ се в с.***, на основание чл.124, ал.1 ГПК, като е приел, че не е активно легитимирана.Прави се искане да се постанови съдебен акт, с който да се отмени изцяло решение с рег.№ 133 от 23.09.2025 г. по гр.д.№ 357/2024 г. по описа на НРС, с характер на определение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

За ответника по частната жалба – „В.о 20“ООД със седалище с.***, обл.Плевен, чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и не противоречи на материалните и процесуалните закони.Прави се искане да се отхвърли въззивната жалба против решение от 23.09.2025 г. по гр.д.№ 357/2024 г. по описа на НРС, с което е прекратено производството по гр.д.№ 357/2024 г. по описа на НРС, водено от М. И. Д., чрез пълномощник, срещу „В.о 20“ООД със седалище с.***, обл.Плевен.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно 1 легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е решението от 23.09.2025 г. на първоинстанционния съд (с характер на определение), с което е прекратено производството по гр.д.

№ 357/2024 г. по описа на НРС, водено от М. И. Д., чрез пълномощник, срещу „В.о 20“ЕООД със седалище с.***, чрез пълномощник; осъдена е М. И. Д. да заплати на „В.о 20“ООД разноски в размер на 1 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат в това производство; осъдена е М. И. Д. да заплати по сметка на НРС сумата от 75 лв., представляваща разликата от внесения депозит за ВЛ и претендираната сума от ВЛ за изготвената и приетата от съда експертиза.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран от ищеца М. Д., чрез пълномощник, с иск да бъде признато за установено по отношение на ответника „В.о 20“ООД на основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС, че ищцата е придобила по давност урегулиран поземлен имот № I-***, *** в кв.57 по регулационния план на с.***, общ.***, утвърден със заповед № **** от 02.09.1986 г. с реална площ от 1 290 кв.м. от общо 2 136 кв.м. с адрес на имота в с.***, общ.***, ***.

В частната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел в решението си, че като е отчуждила сградата с акт на дарение през 2013 г. на *** си, няма как да се позове на придобивна давност върху недвижими имот, представляващ УПИ XIII-***, кв.57 с площ от 1 290 кв.м. по плана на с.***, който извод на съда е неправилен и е в противоречие с установената съдебна практика и правната теория.Дарението на сградата не води до отпадане на правния интерес, като е приел първоинстанционният съд, който извод е неправилен.

В частната жалба са изложени и доводи, че владението може да бъде упражнявано и от бивш собственик на сградата, ако той продължава да живее там със съгласието на новия собственик или на собствено основание.В процесния случай тя продължава да живее и да владее имота, поради което има активна легитимация да иска признаване на придобивна давност върху УПИ.

Частната жалбоподателка счита, че съдът неправилно е приел, че няма 2 правен интерес от предявяване на съответния иск, което е в противоречие със събраните по делото доказателства.Дори и да се приеме, че дарението поставя въпрос за това дали ще успее да докаже владение и намерение за своене, това е въпрос по същество и следва да бъде решен след събиране и анализ на доказателствата, а не чрез прекратяване на делото, както и приел съдът.

От приложения нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя (суперфиция) от 15 юни 1977 г. е видно, че в полза на М. Д. и Й.Д. е отстъпено правото на строеж на една жилищна сграда от 120 кв.м. върху собственото дворно място на Г.Ч. в източната част съгласно утвърден архитектурен план, находящо се в строителните граници на с.***, Плевенско, представляващо по плана на селото парцела I-498 в кв.57, цялото от 1 000 кв.м.

Приложен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 03.11.2000 г., от който е видно, че И.Ч. е прехвърлила при равни права правото на собственост на Й.В. и П.В. върху процесния притежаван от нея недвижим имот, който включва и дворното място от 1 290 кв.м.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.10.2003 г.

П.М.В., който действа лично и в качеството си на пълномощник на Й. И. В. са продали на В. С.З. посоченият съсобствен недвижим имот- дворно място, находящо се в с.***, обл.Плевен, цялото от 1 290 кв.м., съставляващо УПИ XIII-***, в стр.кв.57 по плана на селото, ведно с построените в това дворно място масивна жилищна сграда, навес и три стопански постройки, без двуетажната жилищна сграда откъм съседа И.И., която е собственост на М. Д. и Й.Д..

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 04.02.2013 г. Й.Д. и М. Д. са дарили на *** си А.-М. Д., чрез законния й представител *** й Л.Д., жилищна сграда със застроена площ от 240 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 45 кв.м., построени в УПИ XIII-***, в стр.кв.57 по регулационния план на с.***.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.11.2022 г. В.

З. и Д.З. са продали на търговското дружество техния съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ XIII-*** от 1 340 кв.м., в кв.57 по плана на с.***, а с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.11.2022 г. са продали УПИ I-*** от 800 кв.м. в кв.57 по плана на с.***.

3

По делото са събрани и други писмени и гласни доказателства.

Неоснователно е прието от първоинстанционния съд, преценявайки легитимацията на ищцата да предяви иск срещу ответника, че тя не е легитимирана, нито има интерес от водене на настоящето дело.

Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд не е следвало да прекрати производството по делото, а е следвало да разгледа спора по същество и да се произнесе с решение.

За да е допустимо производството по делото е достатъчно ищецът да твърди, че е собственик на процесното дворно място (процесуална легитимация).

Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение (определение № 3240/23.06.2025 г. на ВКС по гр.д.№ 2552/2024 г., II г.о.).

Дали той действително е собственик на процесното дворно място, въпреки дарението на сградата през 2013 г., е въпрос на материално право, т.е. това касае материалноправната му легитимация.

Ако съдът установи, че ищецът не е собственик на процесното дворно място, той следва да отхвърли иска с решение.

Ако прецени, че е собственик на процесното дворно място, предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 от ЗС за собственост, основан на придобивна давност, се явява основателен.

Относно правния интерес на ищeца да предяви процесният иск с оглед на чл.124, ал.1 ГПК, то такъв съществува винаги когато ответникът оспорва правата на ищеца.Щом има спор за собственост върху самото дворно място, ищецът има интерес съдът да потвърди неговото право.

Ищецът има правен интерес от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото, каквото оспорване е налице, обективирано още в отговора на исковата молба.

С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че първоинстанционият съд следва да извърши проверка на собствеността върху дворното място и да приключи производството по делото с решение по същество.

4

С оглед на гореизложеното следва да се отмени обжалваното решение от 23.09.2025 г. (с характер на определение) и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение рег.№ 133/23.09.2025 г. по гр.д.№ 20244420100357 по описа за 2024 година на Районен съд - Никопол (с характер на определение).

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5