Решение № 890 от 07.08.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. П., 07.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220100865 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ЕАД с ЕИК 131289899 със седалище и адрес на управление град София, бул.“Христофор Колумб“№43, ет.8, представлявано от изпълнителния

И. Е. П. срещу Т. И. Г. с ЕГН

********** от град П., ул.“М.“№1, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№179/2022г. по описа на РС-П..

Извадена е заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 6250.24лв. неплатени задължения по договор за финансов лизинг №05016561/00001 от 02.09.2016г. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника. Заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен лист. Твърди се ,че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Твърди се, че на 02.09.2016г. между ищецът като лизингодател и ответника като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг №05016561/00001, по силата на който ищецът е предоставил на ответника на лизинг лек автомобил марка и модел: FORD EcoSport, шаси *******, двигател GR64679, изключителна собственост на "ЕВРОЛИЙЗ АУТО1’ ЕАД.По силата на този договор ищцовото дружество е предоставило на Т. И. Г., с ЕГН ********** лизинговия обект за възмездно ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в договора за финансов лизинг и приложените към него Общи условия, Тарифа за таксите, събирани от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД по

1 договори за финансов лизинг и погасителен план. По силата на лизинговия договор лизингополучателят се е задължил да заплаща ползването на гореописания автомобил разсрочено на 60 /шестдесет/ лизингови вноски,съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в който са посочени стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях.Съгласно т.2. от договора лизингополучателят заплаща на лизингодателя периодични лизингови вноски, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

Всяка лизингова вноска включва главница и лихва. Твърди се, че незаплатените лизингови вноски съгласно погасителния план са общ в размер на 4134.17 лева, а именно:1/ тридесет и девета вноска с падеж 01.12.2019г в размер на 515.97лв., 2/ четиридесета лизингова вноска с падеж 01.01.2020г в размер на 516.13лв., 3/ четиридесет и първа лизингова вноска с падеж 01.02.2020г в размер на 516.43лв., 4/ четиридесет и втора лизингова вноска с падеж 01.03.2020г в размер на 516.76лв., 5/ четиридесет и трета лизингова вноска с падеж 01.04.2020г в размер на 516.74лв., 6/ четиридесет и четвърта лизингова вноска с падеж 01.05.2020г в размер на 517.05лв., 7/ четиридесет и пета лизингова вноска с падеж 01.06.2020г. в размер на 517.37лв. и 8/ четиридесет и шеста лизингова вноска с падеж 01.07.2022г. в размер на 517.72лв.

Съгласно т.2, т.11 от договора в случай на забава на плащането на лизинговата вноска с повече от пет дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума,дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема. Неустойката за забава е в общ размер на 44.43 лева, включваща:1/ неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж01.09.2019г., която е погасена на 23.12.2019г., т.е. с 112 дни забава - 13.94 лв.;2/неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж 01.10.2019г, която е погасена на 30.01.2020г., т.е. с 120 дни забава - 16.24лв., 3/ неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж 01.11.2019г., която е погасена на 17.02.2020г.. т.е. с 107 дни забава - 14.25лв. Съгласно т.2.21. от лизинговия договор лизингодателят, в качеството си на собственик, задължително застрахова имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна компания. В изпълнение на това задължение ищцовото дружество е сключило застрахователни договори за „Каско на МПС“ /Пълно автокаско/ и „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В т.13.1. от Общите условия е предвидено, че до датата на прехвърляне на правото на собственост върху имуществото лизингополучателят се задължава да заплаща на Лизингодателя всички дължими разходи по застрахователните договори, в т.ч. застрахователните премии по сключените застраховки през целия срок на договора съгласно предпоставките и изискванията на Общите условия.

Твърди се, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 288.92лв., представляващи застрахователна премия по полица №03060493266/Каско на МПС/ както следва :1/ застрахователна премия по полицата, вноска 2 с падеж 08.11.2019г в размер на 155.07лв., 2/ застрахователна премия по полицата ,вноска 3 с падеж 08.02.2020г в размер на 320.41лв., 3/ застрахователна премия по полицата, вноска 4 с падеж 08.05.2020г в размер на 320.41лв. 4/ застрахователна премия по полицата , вноска 1 с падеж 08.08.2020г в размер на 256.34лв. и 2

5/ застрахователна премия вноска 1 с падеж 18.08.2020г в размер на 236.69лв.

Твърди се ,че съгласно т.13.1 от Общите условия на ищцовото дружество по договорите за финансов лизинг лизингодателят в качеството на собственик застрахова имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна компания. Застрахователните договори се сключват за срок от една или повече години и се подновяват от лизингодателя като датата на прехвърляне на правото на собственост върху имуществото на лизингополучателя същото следва да има валидни застраховки при избрания застраховател.До датата на прехвърляне на правото на собственост върху имуществото лизингополучателят се задължава да заплаща на лизингодателя всички дължими разходи по застрахователните договори в т.ч. застрахователни премии по сключените застраховки през целия период на договора

Съгласно т. 12.2 буква „г“, от Общите условия приложими към договора през срока на договора лизингополучателят заплаща всички разходи произтичащи от нормативни и правоприложни юридически актове, касаещи ползването на имуществото в страната и собствеността върху него, като в това число се включва и данък МПС. Твърди се, че лизингополучателят дължи на лизингодателя местен данък в размер на 86.72лв.Съгласно т.9.8. от Общите условия по договора при неизпълнение от страна на лизингополучателя на договора и/или на Общите условия,лизингодателят има право да предприеме всички законни действия, за да преустанови временно ползването на имуществото от Лизингополучателя.

В този случай всички разходи, свързани с изземването и транспортирането на имуществото до посочения от лизингодателя адрес, където същото ще бъде съхранявано, са за сметка на лизингополучателя, като лизингодателят префактурира на лизингополучателя сумата, дължима от лизингодателя на специализираната в тези дейности фирма, на която са възложени действията по временното преустановяване ползването и изземване на имуществото,респ. неговото транспортиране. В тази връзка лизингополучателят дължи 696.00 лева /префактурирани/ относно изземването и преустановяване ползването на актива по договора.Твърди се, че до момента претендираните суми не са платени от лизингополучателя, поради което за „ЕВРОЛИЙЗ ДУТО“ ЕАД възникваправен интерес за предявяване на тази претенция по съдебен ред.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : сумата от 4 134.17лв. неплатени лизингови вноски , сумата от 1288.92лв. неплатени суми по застраховки за лизинговия договор, сумата от 44.43лв. неустойки за забавено плащане , сумата от 86.72лв. данък на ПС за 2020г и сумата от 696лв. представляваща сума за връщане на актива, който актив не е върнат в срок, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който частично се оспорват исковите претенции. Оспорва се дължимостта на лизинговите вноски от 01.06.2020г до 01.07.2020г в общ размер на 1035.09лв., както и 3 платените застрахователни премии за дати 08.08.2020г и 18.08.2020г. в общ размер от 493.03лв., както и за сумата от 696лв., представляваща сума за връщане на актива , който не е върнат в срок. Ответницата признава факта, че е спряла плащането на лизинговите вноски от месец декември 2019г. поради влошаване на финансовата обстановка в България и ковид пандемията. Твърди, че на 26.05.2020г върнала лизинговия автомобил на лизингодателя. В договора за лизинг е уговорен срок на лизинга 60 месеца. Изтичането на този 60 месечен срок, в който срок до месец декември 2019г лизинговите вноски са платени/ твърдения в обратния смисъл няма/, не води до прекратяване на договора за лизинг. Договорът предвижда ,че може да бъде прекратен при изтичане на всички срокове на финансовообвързания лизинг по всички поръчки за доставка, представляващи неразделна част от договора. Редакцията на тази клауза означава ,че изтичането на 60 месечния срок не води автоматично до прекратяване на договора, а до възможност той да бъде прекратен.

За прекратяването на договора за лизинг се изисква изрично изявление в този смисъл от някоя от страните. Изявление на лизингодателя за прекратяване на договора за лизинг съгласно чл.16.3 от общите условия няма.Ето защо се твърди, че договорът не е прекратен.

Според общите условия към договора прекратяването на договора при неизправност на едната страна става с писмено уведомление, отправено от изправната страна до неизправната , изпратено на посочения адрес за кореспонденция. Това означава, че за да се породи прекратителния ефект на бездействието на лизингополучателя и свързаното с това задължение за връщане на автомобила, следва лизингодателят да е отправил до него писмено уведомление за прекратяване на договора . Доказателства за такова уведомление от лизингодателя до лизингополучателя не са представени. Точно обратното, лизингодателят е продължил да извършва застрахователни и данъчни плащания за автомобила за сметка на лизингополучателя, което означава, че той не е третирал договора като прекратен, а лизингополучателят е върнал автомобила на 26.05.2020г , за което е съставен приемопредавателен протокол. Твърди се, че договорът за лизинг е бил действащ до връщане на автомобила на 26.05.2020г. Всички плащания по него са били за сметка на ответника. До тази дата претенцията на ищеца е основателна , но след тази дата, претенцията е неоснователна. Договорът за лизинг не е прекратен. Не са представени доказателства, че за периода след декември 2019г до предаване на автомобила лизингодателят се е противопоставял на ползването на автомобила от лизингополучателя или че е искал връщането на вещта. Тъй като договорът не е прекратен съгласно общите условия / чл.16.3/ и ответницата е върнала лизинговия автомобил по нейна инициатива, не следва да дължи сумата от 696лв. , представляваща сума за връщане на актива, който не е върнат в срок.

Моли се в оспорената част исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпила молба, с която е изразено становище по възраженията на ответника и по реда на по чл.214 от ГПК е направено изменение на установителните претенции чрез тяхното намаляване както следва: неплатени лизингови вноски в общ размер от 3099.08лв., тоест претендират се шест неплатени вноски от 39-та до 44- та. Претенцията за незаплатени суми 4 за застраховки се намалява на 795.89лв. и се поддържа за вноска 2 в размер на 155.07лв. с падеж 08.11.2019г, трета вноска с падеж 08.02.2020г. в размер на 320.41лв. и четвърта вноска в размер на 320.41лв. с падеж 08.05.2020г. Претенцията представляваща данък ПС за 2020г се намалява на 38.40лв. С протоколно определение от 12.07.2022г съдът е допуснал исканото изменение. Ищецът изразява становище, че на 26.05.2020г е връчил лично на ответника уведомление, че по договора за лизинг има непогасени просрочени задължения като е предоставен срок за доброволно плащане до 14.07.2020г , както и че ако дългът не бъде платен до тази дата договорът се счита прекратен поради виновно неизпълнение на ответника. В рамките на срока задълженията не са погасени и договорът за финансов лизинг е прекратен. Поддържа се, ч автомобилът не е върнат доброволно от ответника , а тъкмо обратното. С помощта на „Глобул Груп София“ООД са успели да открият лизинговото имущество и същото е иззето от ответника в град П., както е видно от приложения към исковата молба приемо-предавателен протокол. Съгласно договора и общите условия при неизпълнение и неплащане на лизинговите вноски лизингополучателятответника трябва да върне МПС на лизингодателя на неговия адрес на управление. Тъй като ответникът не е направил това , ищецът е ползвал услугите на трето лице за откриване и изземване на лизинговата вещ , за което е заплатил сумата от 696лв. Поддържа се, че сумата от 696лв. се дължи на основание т.9.8 от Общите условия на договора.