Решение № 52 от 30.09.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Бургас, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20212001000143 по описа за 2021 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 82 от 11.03.2021 г., постановено по т.д. 173/ 2020 г., Окръжен съд Бургас е отхвърлил иска на „Ю.Б” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. район „В.”, ул. „О.П., № 260, представлявано от П.Н.Да, ДД.Б.Ш., .В.Я. – съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, с адрес за връчване: гр.

С., ул. „Н.Ф. № * - адв. С.З., за установяване на вземания против ответниците „М.И. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „Г.” № 28, представлявано от Н. Г. Р. – управител, „М.К. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „Ф.“ № ***, вх. *, ет. *, представлявано от Н. Г. Р. – управител, и Н. Г. Р. , ЕГН **********, с адрес: г р . Б. ул. „Ф.“ № ***, вх. *, ет. *, по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 683 от 11.02.2019 г. по ч. гр. дело № 1235/2019 г. на Районен съд Бургас, за солидарно заплащане на следните суми, дължими по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - Плюс” № *** от 15.12.2006 г., изменен с допълнителни анекси, 1 поради настъпила предсрочна изискуемост:

- 87 907,59 лв. - главница ведно със законната лихва, считано от 08.02.2019 г. до окончателното изплащане;

- 10 607,08 лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 09.01.2019 г. вкл.;

- 1277,18 лв. - мораторна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 03.02.2019 г. вкл.;

- 159,90 лв. - такси по договора за периода от 03.01.2019 г. до 03.02.2019 г.

- 115,95 лв. – разходи за имуществени застраховки за периода от 13.02.2018 г. до 03.02.2019 г.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „Ю.Б” АД, с адрес за връчване: гр.

С., ул. „Н.Ф. №* - адв. С.З., в която решението се сочи за незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въвежда се искане за неговата отмяна и постановяване на ново такова, по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

Излагат се съображения, че мотивите на първоинстанционния съд са неясни и непълни, и от тях не може да бъде установена решаващата воля на съда. Твърди се, че своите изводи първоинстанционният съд е направил без обсъждане на всички приети по делото доказателства, в това число изготвената съдебно-счетоводна експертиза, доказваща по размер предявените искови претенции.

В жалбата се инвокират доводи, че окончателен доклад по делото не е бил съставен или одобряван, а в проекто-доклада липсва квалификация на предявените от ищеца искове, както и квалификация на направените от ответната страна възражения, нито са дадени указания на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.

2

Възразява се относно извода на съда, че банката-ищец не е доказала обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията си по процесния договор за банков кредит, като се изтъква, че в българското законодателство липсва разпоредба, изискваща уведомленията за предсрочна изискуемост по договорите за банков кредит да съдържат информация относно конкретно неплатените вноски по съответния кредит. Акцентира се на обстоятелството, че банката е упражнила правото си за обявяване предсрочната изискуемост, чрез три нотариално връчени уведомления по процесния договор, получени от кредитополучателя и солидарните длъжници, видно от приетите по делото три констативни протокола. Подчертава се, че сочената от банката дата за настъпване на предсрочната изискуемост е 9.01.2019 г. – датата, на която са връчени уведомленията до задължените по договора лица. На следващо място се заявява, че първоинстанционният съд е пренебрегнал изрични уговорки между страните по договора, уреждащи начина на извършване и връчване на уведомления и изявления по същия – чл.29 от съглашението.

Неправилно, по мнение на въззивника, и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е приел, че между страните липсват двустранно подписани погасителни планове, с посочване на конкретно дължимите месечни вноски по кредита.

Навеждат се аргументи, че в договора за банков кредит и анексите към него се съдържат изрични уговорки за начина на периодичното издължаване на кредита, с които се установява определяемост на дължимите погасителни вноски и плана за издължаване на дълга на кредитополучателя. Сочи се, при позоваване на Директива 2008/48/ ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз, че погасителният план не е компонент от договора за банков кредит, а неговата функция е информативна.

В жалбата се застъпва позиция, че дори да се приеме, че предсрочната изискуемост по процесния договор за банков кредит не е била обявена надлежно, в съответствие с Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е следвало да приеме дължимост, в полза на банката – ищец, на всички просрочени вноски по процесния договор за банков кредит, които са били с настъпил падеж до деня на приключване на съдебното дирене в производството пред първата инстанция.

3

Противопоставят се доводи, че от назначената по делото експертиза, при условията на пълно доказване, се установява точният размер на усвоената главница по кредита, както и неиздължените суми от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници. Неправилен е, в допълнение, изводът на първоинстанционния съд, че представеното в заповедното производство извлечение по чл.417 ГПК не е било редовно.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „М.И. ЕООД, „М.К. ЕООД и Н. Г. Р. , с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.

„Княз Борис I“ № 6, ет.2, ап.9, в който същата се оспорва, като неоснователна, моли се за оставянето й без уважение и потвърждаване изцяло на постановеното от първата инстанция съдебно решение, като правилно и обосновано.

Навеждат се доводи, че предсрочната изискуемост не е настъпила, исковата претенция е неоснователна и недоказана, процесният договор и последващите анекси към него са налагани еднолично от ищеца, без да са предлагани погасителни планове. Въззиваемата страна сочи, че банката не е предоставила ясна и точна информация за просрочените задължения, които служебно е преоформяла към дълга, без да е налице яснота по какъв начин са извършвани тези счетоводни операции; анексите са били изготвяни предварително от банката - ищец и насрещната страна не е имала възможност да влияе върху съдържанието им, което се квалифицира като противоречие с добрите търговски практики и добрите нрави, по смисъла на съдебната практика.

Посочено е, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено, в същата степен както и извлечението по сметка. Възззиваемите подчертават, че предсрочната изискуемост, в конкретния случай, не е настъпила, тъй като уведомленията до длъжниците съдържат вземания, изчислени според допълнителните споразумения, не в точния им размер.

Релевират се възражения, че Анекс № 8 към договора за кредит, не е бил представен като доказателство нито по заповедното производство, нито с подаването на исковата молба, а представянето му едва след изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза е преклудирано.

4

В допълнение, по делото не са представени, като доказателство, двустранно подписани погасителни планове, приложими след влизане в сила на анексите към договора, които да удостоверяват правилността на счетоводните операции на банката при преоформяне на дълга, дължимият размер на месечните вноски, техния брой и месечен падеж, удостоверяващи, че кредитополучателят е информиран и съгласен за сумата, с която е увеличен дългът и за срока, и размера на месечната вноска. Липсата на погасителни планове не позволява на потребителя лесно и със сигурност да установи размера на задължението си, кога ще е падежа и каква е сумата по вноските, изтъква се в отговора.

Недоказани, по мнение на въззиваемите, са останали твърденията на ищеца за заплащане на разходи за имуществени застраховки по кредита и претендираните такси за подновяване на ипотека.

Изразява се позиция, че от заключението на изпълнената съдебносчетоводна експертиза не става ясно дали правилно са начислявани лихвите, таксите и разходите за застраховки и нотариални такси, както и че изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не потвърждават счетоводните извлечения, представени от въззивника пред заповедния съд, както и справката по чл.366 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, за установяване съществуването на вземания в полза на банката - въззивник против въззиваемия, произтичащи от Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“, сключен на 15.12.2006 г., за които задължения е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 683/ 11.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1235/2019 г. на Районен съд Бургас, приложено към настоящото.

5

Със заповедта за изпълнение е разпоредено „М.И. ЕООД, „М.К.

ЕООД и Н. Г. Р., да заплатят солидарно на кредитора „Ю.Б” АД сумата от общо 100 067,70 лв. по горепосочения договор за кредит, от които 87 907,59 лв., представляващи главница по договора за банков кредит; 10 607,08 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода 21.09.2017 г. - 9.01.2019 г.;

1277,18 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 21.09.2017 г. 3.02.2019 г., 159,90 лв., представляващи такси по договора за периода от 3.01.2019 г. до 3.02.2019 г. и 115,95 лв., представляващи имуществени застраховки за периода 13.02.2018 г. до 3.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 8.02.2019 г. до окончателното изплащане, и съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемите са подали възражение против заповедта за изпълнение в срок, кредиторът е предявил установителния иск в срок.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“, датиращ към 15.12.2006 г., по силата на който банката – въззивник е предоставила на „М.И. ЕООД – кредитополучател, кредит, във формата на кредитна линия в размер на 50 000 лв., за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата, ведно с дължимите лихви, при условията на договора. Страните са се споразумели относно краен срок за ползване и погасяване на кредита 120 месеца, считано от датата на откриване на заемна сметка. Видно от съглашението, до настъпването на този краен срок за издължаване на главницата, кредитополучателят е дължал заплащане единствено на месечна възнаградителна лихва, на падеж 21 число от месеца – чл.3, ал.4.

Кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства от кредита, до максималния му разрешен от банката размер. В чл. 3 от договора е 6 определен начинът на формиране на дължимата годишна лихва за предоставения кредит, като сбор от действащия базов лихвен процент малки фирми, обявен от банката, и договорна лихвена надбавка, в размер на 0,2 пункта. Към датата на подписване на договора, обявеният от банката базов лихвен процент е в размер на 10 %. Чл. 5 регламентира дължимите от кредитополучателя такси, а в чл.24 от съглашението е залегнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, при определени условия, измежду които неизпълнение на задължение по договора от кредитополучателя – невнасяне на дължимата вноска по главница и/или лихва.