Решение № 739 от 12.10.2018, Районен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 12.10.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 1129 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация – Враца“ ЕАД – гр. Враца, ЕИК *********, чрез юрисконсулт В.Н., срещу И.Ц.Х., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ответникът като собственик на топлоснабден имот, а именно апартамент **, находящ се в гр. Враца, *******, е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Сочи се, че на 17.10.2002 г. за сградата в режим на етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо“ ЕАД. Заявява, че след влизане в сила на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, договорните отношения между потребителите и предприятията, извършващи дялово разпределение, се считат прекратени, а считано от отоплителен сезон 2006/2007 г. се сключва договор между топлопреносното предприятие и лицата, извършващи дялово разпределение, като се забранява на последните да събират такси за услугата. Договорите се сключват между топлопреносното предприятие и търговеца, извършващ дялово разпределение, при общи условия и цената на извършената услуга се заплаща от топлопреносното предприятие. Твърди се, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.03.2017 г. в сградата на посочения адрес е потребявана топлинна енергия, чието разпределение се извършва по системата за дялово разпределение при сключен договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, като за процесния период ответникът дължи на ищеца стойността на услугата дялово разпределение, както следва: за отоплителен период 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 18,40 лева, за отоплителен период 01.05.2015 г.

- 30.04.2016 г. - 18,40 лева, за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 18,40 лева. Сочи се, че по депозирано от ищеца „Топлофикация – Враца“ ЕАД – гр. Враца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И.Ц.Х. е издадена Заповед № 204/30.01.2018 г. по ч. гр. д. № 337/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът И.Ц.Х. *** сумата от 55,20 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за отоплителен период 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 18,40 лева, за отоплителен период 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г.

- 18,40 лева, за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 18,40 лева, за които суми е издадена Заповед № 204/30.01.2018 г. по ч. гр. д. № 337/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира присъждане на разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От Нотариален акт № 121, том X, рег. № 12474, дело № 1476/2006 г. на нотариус Венцислав Василев, е видно, че на 23.11.2006 г. ответникът И.Ц.Х. и съпругата му Перка Иванова Канчева са придобили правото на собственост върху апартамент **, находящ се в гр. Враца, *******.

От приложеното към исковата молба заверено копие от Договор от 07.10.2002 г. се установява, че между етажната собственост с адрес: гр. Враца, *******, в качеството на възложител, и „Нелбо Инженеринг“ ООД, в качеството на изпълнител, е сключен договор, по силата на който изпълнителят се задължава да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и отчитане и разпределение на топлинната енергия по тях, както и да извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление на всеки потребител /показанията на индивидуалните топлинни разпределители, монтирани на всеки радиатор/ и водомерите за топла вода, а възложителят се задължава да заплаща за извършената от изпълнителя дейност. Съгласно договора, същият се сключва за срок от 1 година, като действието му се подновява автоматично, ако няма предупреждение от една от страните за развалянето му.

Ищецът е приложил като доказателство и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, от чиито заключителни разпоредби е видно, че са действали в процесния период. В чл. 13, ал. 1, т. 1 на същите е посочено, че купувачът има задължение да заплаща дължимите суми за консумирана топлинна енергия и цена за услугата дялово разпределение.

Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от И.Ц.Х., в която е отразено, че към 19.01.2018 г. дължи такси за топлинно счетоводство в общ размер от 55,20 лева.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период етажните собственици от сградата на посочения адрес са ползвали топлинна енергия съгласно отчетените показания на индивидуалните измерители и е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Вещото лице е посочило, че таксата за отчитане на индивидуалните разпределители е начислена съгласно сключения договор и в съответствие с нормативната уредба за разпределение на енергията за битови потребители, като общият й размер е 55,20 лева /за период от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. 18,40 лева, за период от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. 18,40 лева и за период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. 18,40 лева/.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че считано от отоплителен сезон 2006/2007 г. е налице сключен договор между „Топлофикация Враца“ ЕАД и „Нелбо“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение. След справка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че ищецът е заплатил на търговеца, извършващ дяловото разпределение, цена за извършената услуга за жилището на ответника в общ размер от 55,20 лева, както следва: за отоплителен период от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. 18,40 лева, за отоплителен период от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. 18,40 лева и за отоплителен период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. 18,40 лева, като към момента на изготвяне на заключението сумите не са възстановени от ответника на ищеца.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На първо място следва да се посочи, че не може да бъде уважено искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, тъй като с оглед депозираното срещу заповедта възражение вх. № 2299/16.02.2018 г. по ч. гр. д. № 337/2018 г., в което е въведено възражение за изтекла погасителна давност, не са налице предпоставките по чл. 238 ГПК. С оглед изложеното, съдът следва да се произнесе по съществото на спора, като изложи мотиви по дължимостта и изискуемостта на вземането.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът И.Ц.Х. *** сумата от 55,20 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за отоплителен период 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 18,40 лева, за отоплителен период 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 18,40 лева, за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 18,40 лева, за които суми е издадена Заповед № 204/30.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 337/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:

1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;

2. че между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия и че ответникът има качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди;

3. че е налице договор между ищеца и търговеца, извършващ услугата дялово разпределение, сключен при общи условия; 4. размерът на цената на услугата дялово разпределение, нейното реално осъществяване през процесния период, както и заплащането й от ищеца на търговеца, извършващ услугата дялово разпределение.

Относно облигационното отношение между страните през процесния период приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.

Съгласно разпоредбите на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. При действащия до 2006 г. режим - ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 147 ЗЕ /отм./, потребителите в сграда етажна собственост сключват договор с топлинен счетоводител, с когото договарят и на когото заплащат директно цената на услугата, предлагана от този счетоводител. Такъв договор е бил сключен с „Нелбо инженеринг“ ООД, от етажната собственост в гр. Враца, *******, в която се намира и жилището на ответника. След измененията на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 74 от 2006 г./ дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър към Министерството на икономиката и енергетиката и туризма /МИЕТ/ - чл. 139, ал. 2 и чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия закон в публичния регистър към МИЕТ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите. Такъв договор е сключен между „Топлофикация-Враца“ ЕАД и „Нелбо инженеринг“ ООД. С факта на сключването му, договорните отношения между потребителите и търговците, извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост по чл. 147 ЗЕ се считат прекратени по силата на § 5 от ПЗР на Наредба № 16-334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването. Съобразно § 6 от ПЗР на Наредбата, топлопреносното предприятие е имало право да сключи договор с лицето по чл. 139б, с което сградата-етажна собственост /СЕС/ е била в договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007 г., а потребителите в СЕС могат да сменят лицето, което до влизане в сила на Наредбата е извършвало дяловото разпределение, при спазване разпоредбите на чл. 139б и чл. 140, ал. 2 ЗЕ. По делото няма данни ЕС на адрес: гр. Враца, *******, да е избрало друг топлинен счетоводител по посочения ред.

С преминаването от преки договорни отношения между потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел, при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл. 61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.

Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9925588-0025-44f8-b1fe-da64c914ebd2