Решение № 3719 от 27.12.2024, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 917/2024
- Вид
- Решение № 3719
- Подписан
- 27.12.2024
- В сила
- 27.12.2024
- Състав
- Йълдъз Агуш, Спас Спасов, Вилиана Върбанова
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.128 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.12, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.21, ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.21, ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.21, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.66, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т.8 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т.82 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.2, ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.79, ал.2, т.3 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 3719
Русе, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ канд № 20247200600917 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „Тир паркинг Русе“ ООД, със седалище в гр.София, срещу решение № 442/16.09.2024 г., постановено по АНД № 2322/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 730042-[рег. номер]/10.10.2023 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С наказателното постановление, за нарушение по чл.27, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 700 лева. Като касационни основания се сочат допуснато от въззивната инстанция нарушение на разпоредби от материалния закон – на чл.21, ал.2 и ал.4, т.1 от ЗДДС и чл.128 от ЗДДС, включително на разпоредби от съюзното законодателство – на чл.47 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.31а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, разбирани в смисъла, следващ от задължителното им тълкуване в цитираните в жалбата решения на Съда на ЕС, както и съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и начина на мотивиране на съдебния акт поради необсъждането на събраните доказателства и доводите на страните.
Касаторът поддържа, че предоставената от него услуга е комплексна, тъй като включва в себе си два компонента – основен, изразяващ се в предоставянето на една по естеството си информационна услуга посредством изградената от него информационна система за проследяване и контрол на поредността на преминаване на товарните автомобили през ГКПП Дунав мост 1 Русе – Гюргево (т.нар. „виртуална опашка“) с цел да бъде избегнато образуването на колони от престояващи товарни автомобили по основните пътни артерии в гр. Русе, и съпътстващ компонент, който се изразява в престой на товарните автомобили в изградения от него буферен паркинг за времето на изчакване на реда им за обработка и преминаване през ГКПП. Поддържа, че услугата по предоставяне на товарните автомобили на право на престой на паркинга не представлява класически договор за наем по смисъла на чл.31а, § 2, б.“з“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, тъй като дължимата за това такса не е обусловена от продължителността на ползването на недвижимия имот, а на получателя не се предоставя право на изключително ползване на точно определена част от имота. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното въззивно решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждането на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, взема становище за нейната неоснователност. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
По въззивното дело (на л.18 – л.26) е приложен сключеният между касатора, като суперфициар, от една страна, и Община Русе, от друга, като собственик на имота, договор № 1444/04.11.2022 г. за учредяване в полза на първия на възмездно, срочно право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост, надлежно вписан в Служба по вписванията – Русе, за изграждане на буферен паркинг с бетонова настилка, включващ и обслужващи сгради и инфраструктура. Няма спор, че строежът, за който е учредено правото, е реализиран на място и че той представлява „недвижим имот“ по смисъла на § 1, т.82 от ДР на ЗДДС вр. чл. 13б, б.“б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги. Според тази легална дефиниция недвижим имот е и всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена.
Преследваната със сключване на посочения договор цел е дефинирана в чл.1, ал.3 от същия: „Чрез сключване на настоящия договор и реализиране на учреденото право на строеж, страните целят да преустановят, или най-малкото да намалят огромните и постоянни задръствания от товарни автомобили, образуващи се в гр.Русе, по бул.“България“, в посока към Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Дунав мост“; да ограничат предпоставките за възникване на пътно-транспортни произшествия при и/или по повод на посочените задръствания на товарни автомобили, както и да облекчат условията за придвижване на всички участници в движението по бул.“България“ в гр.Русе, както и да защитят живота и здравето на участниците в движението по булеварда“. Всъщност посочената цел се преследва главно от едната от страните по договора – от Община Русе, доколкото касаторът е търговско дружество, чиято основна цел е реализирането на търговска печалба от експлоатацията на построеното съоръжение (буферен паркинг с прилежащи обслужващи сгради) чрез събиране на такси от водачите на ползващите го товарни автомобили.
В чл.6, ал.1 от същия договор касаторът е поел и задължението да създаде и поддържа информационна система за проследяване и отчетност на потока от тежкотоварни автомобили, намиращи се на територията на изградения от него паркинг, от момента на влизане до момента на напускане на тежкотоварния автомобил на територията на паркинга. Няма спор, че тази система също е изградена и е функционирала към момента на извършване на нарушението.
В посочената като нарушена разпоредба на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е регламентирано задължението на лицата по чл.3 от същата наредба да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. Текстът на чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че в група „А“ се регистрират и продажбите на стоки и услуги, за които не се начислява ДДС. От своя страна разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС гласи, че не се начислява данък и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Както самият касатор основателно поддържа в касационната си жалба, общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставката на услуга се съдържат в разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДДС като основният критерий при определянето му е свързан с лицето – получател на услугата, а именно дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбата на чл.18, § 3, б.“а“ и б.“б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 урежда доказателствата, при представянето на които, ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице: предоставено му от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността; доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Видно от издадената фактура № **********/22.08.2023 г. (л.41 от въззивното дело), в същата, като основание за неначисляване на ДДС, е посочено „чл.21, ал.2 от ЗДДС“. Само по себе си това посочване не е достатъчно пълно, защото не указва на приложимия според тази разпоредба механизъм за обратно начисляване на ДДС, т.е. начисляването му не от доставчика на услугата, а от нейния получател – данъчно задължено лице, както изисква чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС. Във фактурата, ред „ЗДДС №“ не е попълнен като е попълнен само идентификационният номер на получателя (купувач): 43321820, посочен с името KIUS HRUP и адрес в Украйна (UA). Във фактурата е отразен и регистрационният номер на товарния автомобил: [рег. номер].
Дори да се приеме тезата на касатора, че липсва достатъчно пряка връзка между предоставяната услуга с нейния информационен компонент, от една страна, и недвижимият имот (паркинга), от друга, поради което чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС няма да е приложим, то следва, че касаторът не е установил чрез допустимите доказателства обстоятелството, че получателят на услугата е данъчно задължено лице, за да не начисли, на основание чл.21, ал.2 и чл.86, ал.3 от ЗДДС, ДДС във фактурата, респ. за да регистрира доставката на тази услуга в данъчна група „А“ съгласно чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а не в данъчна група „Б“ съгласно чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл.66, ал.1 от ЗДДС – като доставка на услуга с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с 20 % ДДС. Както беше посочено, касаторът не е представил нито удостоверение за регистрацията на получателя на услугата по ДДС, нито разполага с негов данъчен идентификационен номер по ДДС.
Щом касаторът, който носи доказателствената тежест за това, не е установил, че получателят е данъчно задължено лице, то следва да се приеме, че последният няма това качество, т.е. че получателят е данъчно незадължено лице, както правилно е прието и в наказателното постановление, в който случай и съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, т.е. в Република България, където се намира и постоянният обект, от който доставчикът предоставя услугата по престой на товарните автомобили – паркинг с адрес гр. Русе, бул. „България“ № 292.
На следващо място, касационната инстанция не споделя развитите от касатора подробни съображения, според които услугата, за която е заплатена такса от 48,90 лева, е комплексна и че връзката на услугата с недвижимия имот не е достатъчно пряка, за да обуслови приложението на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, респ. чл.47 от Директива 2006/112/ЕО.
Разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС гласи, че мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот като в б.“а“ – б.“в“ са примерно изброени някои от случаите, когато такава връзка е налице. Посочената разпоредба транспонира правилото на чл.47 от Директива 2006/112/ЕО, която предвижда, че мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, включително услугите на експерти и агенти за недвижими имоти, осигуряването на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционни лагери или на обекти, развити за ползване като къмпинг, предоставянето на права за ползване на недвижими имоти и услуги за подготвянето и координирането на строителни работи като например услугите на архитекти и на предприятия, предоставящи надзор на обекта, е мястото, където се намира недвижимият имот.
Разпечатката съдържа 27 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a99229f7-3ad4-43e8-9e50-63f5a93744ce