Решение № 459 от 27.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20211110207385 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдия Йорданова НАХД № 7385 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „З.Д. /ЗД/ „Б.И.” АД, с ЕИК – /ххх/, със седалище и адрес на управление /адрес/, чрез адв. М. И. Г. срещу Наказателно постановление № Р – 10 – 295 от 20.04.2021 г. на заместник - председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя на основание чл. 647, ал.

2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с §1, т. 51 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Кодекса за застраховането /КЗ/, във вр. с чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а алтернативно моли НП да бъде изменено, като санкционната норма бъде преквалифицирана от чл. 644, ал. 2 от КЗ на чл. 644, 1 ал. 1, т. 1 от КЗ и да бъде наложена минималната законова санкция. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. Според жалбоподателя твърдяното нарушение не е извършено в условията на повторност, тъй като в процесното НП се релевират твърдения за предходно нарушение по смисъла на чл. 107 от КЗ /отм./, извършено преди влизане в сила на новия КЗ. Твърди се, че дружеството е санкционирано за квалифициран състав на административно нарушение, чийто елементи не са описани в съставения акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка се сочи, че на дружеството е наложено административно наказание за нарушение, което не е било предявено с АУАН. На следващо място се излагат доводи за неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, тъй като според жалбоподателя нормите на чл. 108 от КЗ имат характер на общ закон по отношение на Глава 39 /”Имуществено застраховане”/ и Глава 47 /”Задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите”/ от КЗ и доколкото в конкретния случай се касае за претенция по застраховка „ГО”, то приложими са разпоредбите на чл. 496 и сл. от КЗ. Настоява се още за неправилна индивидуализация на административно-наказателната отговорност с налагане на санкция, която не съответства на целите по чл.12 от ЗАНН. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на настъпили общественоопасни последици, както и поради факта, че към момента на съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно обезщетение.

Въззиваемата страна – Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р – 2

06 – 287 от 08.04.2021 г. на С. В. А., на длъжност „старши експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” към КФН е установено, че на 17.03.2021 г. в КФН, управление „Застрахователен надзор“, е постъпила жалба с вх. № 91-02353/17.03.2021 г. от Г.Т.Г.. Съгласно изложеното в жалбата, пред „ЗД Б.И.” АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с № 2010033311. Жалбоподателят изразява оплакване от забавеното изплащане на обезщетение по предявената претенция. По повод на посочената жалба, с писма на КФН, изх. № 91-02-353 от 19.03.2021 г. и от 30.03.2021 г., от „ЗД Б.И.” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по претенцията. Отговорът на застрахователното дружество е постъпил в КФН с писма, вх. № 91- 02-353 от 29.03.2021 г. и 07.04.2021 г.

След извършване на анализ на документите и на проверка по преписката е установено следното: На 08.11.2020 г. пред „ЗД Б.И.” АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на подадено от Г. Г. уведомление за щета. Преписката е образувана по повод на настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/, в резултат на което са причинени увреждания на лек автомобил „ф.ф.”, рег. № СА6786НМ, собственост на г-н Г.. Завеждането на претенцията е удостоверено с № 2010033311 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120000025888. На датата на завеждане на претенцията (08.11.2020 г.) пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието размера ѝ, а на увредения автомобил е извършен оглед. На 10.11.2020 г. е представено удостоверение за банкова сметка. На 13.11.2020 г. е извършен втори оглед на увреденото моторно превозно средство /МПС/ и след тази дата застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства или изискуеми по силата на закон документи.

На 26.03.2021 г. „ЗД Б.И.” АД се произнася по претенция № 2010033311 чрез изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 791,53 лв. по банкова сметка на Г.Т.Г..

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е 3 длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.

Предвид гореизложеното, за „ЗД Б.И.” АД съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ е възникнало задължение в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ – 13.11.2020 г., но не по-късно от 04.12.2020 г. включително , окончателно да се произнесе по претенцията, като: определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. „ЗД Б.И.” АД се е произнесло чрез изплащане на застрахователно обезщетение по претенция № 2010033311 на 26.03.2021 г. – извън рамките на законоустановения срок. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Нарушението е извършено на 05.12.2020 г. в гр. София. Срещу АУАН № Р – 06 – 287 от 08.04.2021 г. в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не са постъпили писмени възражения от „ЗД Б.И.” АД.

След преценка на всички представени доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, наказващият орган приел за установено от фактическа и правна страна, че „ЗД Б.И.” АД не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 да се произнесе по застрахователна претенция № 2010033311 по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120000025888, предявена пред застрахователното дружество от Г.Т.Г.

(ползвател на застрахователни услуги – увредено лице), по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането. Нарушена е разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Нарушението е извършено на 05.12.2020 г. в гр. София.

Нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е обявено за административно нарушение с чл. 644, ал. 1 от КЗ. В случая субект на нарушението е 4 юридическо лице, поради което въпросът за вината, като елемент от субективната страна на нарушението, не подлежи на обсъждане. Наказващият орган приел, че констатираното с АУАН № Р-06-287 от 08.04.2021 г. нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Забавеното уреждане на застрахователна претенция винаги засяга правата на ползвателите на застрахователни услуги, които не могат да получат своевременно обезщетение, с което да възстановят претърпените вследствие на застрахователното събитие вреди или съответно да потърсят защита на правата си по съдебен ред в случай на отказ от страна на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение или при несъгласие с неговия размер. В случая следва да се има предвид и че нарушението на чл.

108, ал. 1 от КЗ е формално и наличието на причинена вреда не е задължителен елемент от състава на неговото извършване.

При определяне размера на имуществената санкция АНО отчел, че установеното с АУАН № Р-06-287 от 08.04.2021 г. нарушение е „повторно” по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, тъй като същото е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление № Р-10714/23.07.2019 г. /влязло в сила на 31.12.2019 г./, с което на „ЗД Б.И.” АД е наложена „имуществена санкция” за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Поради това административнонаказващият орган преценил, че размерът на имуществената санкция следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 644, ал. 2 от КЗ. С оглед на срока на закъснението от около три месеца и двадесет и един дни, с който „ЗД Б.И.” АД се е произнесло по застрахователната претенция, и на размера на изплатеното обезщетение /791,53 лв./ АНО счел, че имуществената санкция за нарушението, извършено при условията на повторност, следва да бъде определена в размер над минимално предвидения от закона /2 000 лв./, а именно 3 000 /три хиляди/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. В. А., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от 5 правна страна следното:

Жалбата е подадена от наказаното лице, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ предвижда, че застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането. Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни субекти.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил вмененото му законово задължение в срок 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ – 13.11.2020 г., но не по-късно от 04.12.2020 г. включително , да се произнесе по претенция № 2010033311 по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането.

При прегледа на представените в КФН документи по претенция № 2010033311 е установено, че „ЗД Б.И.” АД се е произнесло по заведената претенция извън законоустановения срок. Ето защо съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.