Решение № 3703 от 08.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3703 гр. Варна, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина П. при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №

20263110102256 по описа за 2026 година

Предявен е иск от С. А. А. срещу Д. К. Д. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за:

ПРЕДОСТАВЯНЕ родителските права върху децата А. Д. К. с ЕГН ********** и М.

Д. К. с ЕГН **********;

ОПРЕДЕЛЯНЕ местоживеенето на децата при тяхната майка - С. А. А. на адрес с.

****;

ОПРЕДЕЛЯНЕ режим на лични отношения на децата с бащата;

ОСЪЖДАНЕ бащата Д. К. Д.

- да заплаща месечна издръжка в размер на 200 евро на детето А. Д. К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на предявяване на исковата молба 26.03.2026г., ведно с лихвата за забава, за всяка закъсняла месечна вноска, до навършване пълнолетие на дъщеря ни, съответно до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката;

- да заплаща месечна издръжка в размер на 270 евро на детето М. Д. К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на предявяване на исковата молба 26.03.2026г., ведно с лихвата за забава, за всяка закъсняла месечна вноска, до навършване пълнолетие на сина ни, съответно до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Предявени са искове с правно основание чл.149 от СК от децата А. Д. К. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител и М. Д. К. с ЕГН **********, със съгласието на своята майка и законен представител С. А. А. за ОСЪЖДАНЕ бащата Д. К. Д.:

- да заплати сумата от 2 400 евро – размера на исканата издръжка за детето А. Д. К. с ЕГН **********, за минало време, за период една година назад, считано от 26.03.2025 г. до 1

26.03.2026 г. /датата на предявяване на исковата молба/, ведно със законната лихва за забава, от датата на исковата молба до окончателното изплащане на цитираната сума;

- да заплати сумата от 3 240 евро - размера на исканата издръжка за детето М. Д. К. с ЕГН **********, за минало време, за период една година назад, считано от 26.03.2025 г. до 26.03.2026 г. /датата на предявяване на исковата молба/, ведно със законната лихва за забава, от датата на исковата молба до окончателното изплащане на цитираната сума.

Ищцата С. А. твърди, че е майка на децата А. Д. К. с ЕГН ********** и М. Д. К. с ЕГН **********. С бащата Д. Д. са разделени от 11.12.2024г., когато той напуснал дома, съгласно Заповед за незабавна защита издадена по гр.д. № 15500/24г. на ВРС.

Твърди се, че от тогава преките и непосредствени грижи за децата, полага единствено майката.

Ответникът многократно я е молил да се върне да живее с тях, винаги в пияно състояние, с последващи заплахи и обиди, след като му откаже и го предупреди за пореден път, че ще се обади в полицията. През летния период, майката сочи, че продава зеленчуци на пазара, през студените месеци работи като продавач консултант при същия работодател в негов магазин в кв. Виница. Детето М. К. учи Професионална гимназия по електротехника гр. Варна, тази година е в осми клас, а А. К. е в първи клас в Основно училище „Св.св.

Кирил и Методий“. Ученическата карта за пътуване с. Езерово - гр.Варна на М. струва е досега по 65 евро на месец, като от месец април тази година, стойността й вече е 75 евро.

Ищцата излага, че ответникът я наричал глупава, когато не желаела да го пусне в дома си, понеже надникът му бил 200 евро на ден. Доколкото знае, той се занимава монтажна дейност и сега работи на обект в гр. Шумен. Не се интересува от децата си.

Моли за ограничен режим на лични отношения между бащата и децата, поради това че бащата Д. употребява системно алкохол и не би рискувала здравето и живота им, ако трябва той да ги взима и връща в дните, в които ще има право да ги вижда.

Ответникът не изразява становище по исковете.

ДСП - Варна представя социален доклад по случая.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

Видно от представено по делото в копие удостоверение за раждане изд. въз основа на акт № **** г. детето А. Д. К. е родено на ****. от майка С. А. А. и баща Д. К. Д..

Видно от представено по делото в копие удостоверение за раждане изд. въз основа на акт № **** г. детето М. Д. К. е родено на ****. от майка С. А. А. и баща Д. К. Д..

Видно от Служебна бележка № ****г. А. К. е ученичка в първи клас през учебната 2025/26г. в ОУ Св.св.Кирил и Методий с. Езерово.

Служебна бележка № ****г., М. К. е ученик в ПГ по електротехника - Варна за учебната 2025-26г. в 8 клас.

По делото са представени Удостоверение за настоящ адрес изх. № ****г. от Община Белослав; Удостоверение по ЗМДТ от 18.02.2026г. от Община Белослав; Договор за покупкопродажба на недвижим имот № ****г.

Видно от Трудов договор № 5/07.01.2026г. С. А. заема длъжността продавачконсултант при работодателя **** ООД с ОМТВ 625 евро.

С решение по гр.д. № 15500/24г. по описа на ВРС е уважил молбата на С. А. А. от с.

Езерово, общ. Белослав, действаща лично и като родител и законен представител на децата А. Д. К. и М. Д. К., както и като родител на Т. Д. К., с ЕГН ********** на осн. чл.8, ал.1 т.2 от ЗЗДН, и постановени мерки за защита.

От показанията на разпитания по делото като свидетел по искане на ищцата А. А. А., 2 нейна сестра, се установява, че родителите са разделени от м.декември 2024г. Ответникът пие редовно. Къщата, в която живее майката с децата е бащина. Майката се грижи за децата след 2024г., като роднините й помагат. Бащата не е търсил децата. Не е давал пари. Бащата работи като монтажник. След раздялата рядко е виждал децата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието "най-добър интерес на детето" е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съдът е длъжен служебно на основание чл. 127, ал. 2 СК, да определи конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него, в каквато насока има отправеното искане.Така е и в разглеждания случай.

Между страните не се спори, че живеят разделени, както и че децата се отглеждат от майката С. А.. Така на практика с предявения иск по чл.127, ал.2 от СК майката търси да закрепи юридически едно вече съществуващо фактическо положение, доколкото по безспорен начин се установява, че родителските права спрямо детето се упражняват и непосредствените грижи за него се полагат само от майката. Предмет на настоящото производство е само проверката дА. това положение съответства на най–добрия интерес на детето. В настоящия казус по безспорен начин са установени битовата осигуреност, добрата и спокойна среда, в която живеят децата. Съдът се съобразява както с изложеното от ДСП гр. Варна и родителите, така и с императивата на чл.59, ал.4 от СК и приема, че възпитателските качества на бащата, полагани до момента от него и неговите родителски грижи, както и заявеното от бащата желание да се грижи за детето налагат уважаването на иска и определяне местоживеенето на децата при майката, като последица от това е и упражняването родителските права от майката.

В съответствие с изложеното, на основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.4 от СК, съдът следва да определи и режим на лични отношения на бащата с децата.

В интерес на децата е да имат пълноценно общуване с другия родител.

Съобразявайки възрастта на А. К., навършила 8г. и М. К., навършил 15г., то същите са в състояние да преценяват адекватността на поведението на бащата и не е необходимо режимът да се осъществява в присъствие на социален работник. Достатъчно е да е без приспиване и бащата взима и връща децата от дом им. Ето защо следва да се определи режим на лични отношения, както следва:

-всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09. 00ч. до 18. 00ч. в събота и от 09. 00ч. до 18. 00ч. в неделя без преспиване, като бащата да взима и връща децата в домът на майката,

-да взима и връща децата в домът на майката: всяка четна година на Коледа 25 декември от 10ч. до 18 ч, Великден от 10ч. до18 ч., и всяка нечетна година на 26 декември от 10ч. до 18ч. , на Велики понеделник от 10ч. до 18 ч. и Нова година от 10ч. до 18ч., както и общо 15 последователни дни през лятото без приспиване от 10ч. до 18ч. когато майката не ползва платен годишен отпуск.

3

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК за присъждане на издръжка в полза на малолетното дете която дължи бащата, след като родителите не живеят заедно. Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дА. са трудоспособни и дА. могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно нА.чието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент минималната работна заплата за страната е в размер на 1 213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. съответно минималната издръжка от 155,05 евро.

Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности.

Режимът на родителското А.ментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дА. са трудоспособни и дА. могат да се издържат от имуществото си.

Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на детето А., на 8 години, с оглед неговата възраст, съдът намира, че общата негова издръжка следва да е в размер на 350 евро, от които бащата да заплаща 200 евро, а майката да осигурява 150 евро. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от обстоятелството, че майката полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

По отношение на детето М., на 15 години, бащата да заплаща издръжка от 270 евро, като майката осигурява 200 евро от общо дължимата от 470 евро.

В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на децата и с определяне на издръжка в посочения размер за тях ще се осигурят такива условия на живот каквито биха имА., ако родителите им живееха заедно. Заплащането на месечна издръжка в определения размер не биха затруднили ответника, съобразявайки, че не се установи бащата да има задължения и към други низходящи или да е нетрудоспособен.

Следва да бъде уважен и иска за заплащане на издръжка за минало време за периода о т 26.03.2025 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. Относно размера на месечната издръжка за минал период, съдът счита, че дължимата от бащата издръжка следва да е от 200 евро месечно за детето А. и 270 евро за детето М., тъй като бащата не ангажира доказателства да е заплащал такава за този период. Същата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.