Решение № 6001 от 06.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6001 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100504685 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въззивна жалбана ответника „СК+“ ЕООД срещу решение 1274/23.01.2024 г. по гр. д. № 31653/2022 г. на Сoфийски районен съд, 61 състав, с което са уважени предявените от И. С. И. срещу въззивника искове с правно основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 НСКСЧ за сумата от 2179,41 лева и с правно основание чл.

61, ал. 1 ЗЗД за сумата от 393,76 евро (с левова равностойност от 779,49 лева), както дружеството е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 650 лв. на ищеца и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 437,16 лв. по сметка на СРС.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи за неправилна преценка от страна на първата инстанция на събраните по делото доказателства, както и че решението почива на предположения за постигната между страните устна договорка, че размерът на комнандировъчните пари ще бъде в размер по-висок от 27 евро на ден, при положение че доказателства в тази насока не били ангажирани, поради което размерът на командировъчните от 70 евро на ден бил произволно определен. Излагат се съображения, че на ищеца са били изплатени командировъчни в по-голям размер от уговореното. Прави се искане за отмяната на обжалвания съдебен 1 акт и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. С. И., с който жалбата е оспорена като неоснователна и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

За да възникне субективното потестативно право на работника за командировъчни пари, следва да са налице следните предпоставки: ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение, компетентен орган на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което той е изпълнявал длъжността, и камандированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя. В случая следва да се установи и размерът на дневните командировъчни пари, за които се твърди от ищеца, че са били уговорени в по-висок размер от този в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Изцяло в доказателствената тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно фактите и обстоятелствата, на които се позовава, за да претендира незаплатени дневни командировъчни пари.

Съгласно чл. 215, ал. 1 КТ работникът/служителят има право при командироване да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от от Министерски съвет. Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. е приета Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в раздел ІV от която изрично са регламентирани командировъчните пари за персонала на различните видове транспорти средства, между които са и шофьорите на сухопътните превозни средства, а в т. 1 на Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 конкретно са посочени сумите, които се изплащат като дневни пари за командировъчни на шофьорите и стюардесите Съгласно действащата към процесния период редакция на приложението индивидуалните ставки за шофьорите сухоземните транспортни средства са били 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари.

Според чл. 31, ал. 6 НСКСЧ (в действащата през процесния период редакция) ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от 2 експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.

Не е спорно между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил/международни превози“ при ответника, както и че същото е било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 09.04.2021 г.

Като доказателства по делото са приети следните заповеди на управителя на „СК+“ ЕООД за командироване на ищеца: 1./ заповед № 1 за командироването му от България до Франция и обратно за срок от 90 дни, считано от 03.01.2021 г., с възложена задача да извърши международен автомобилен превоз на товари до страни - членки на ЕС, при дневен размер на командировъчни пари от 27 евро; 2./ заповед № 20 за командироването му от България за Германия и обратно за срок до 30 дни, считано от 21.03.2021 г., с възложена задача да извърши международен автомобилен превоз на товари до страни - членки на ЕС, при дневен размер на командировъчни пари от 27 евро.

Доколкото липсват данни посочените заповеди да са били връчени на ищеца и същите не носят подписа му, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че е налице нарушение на реда на командироване, но това не освобождава работодателя от задължение за заплащане на командировъчни пари.

Пред районния съд е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което обезщетението за командировъчни за осъществената от ищеца командировка в страни от Европейския съюз с предмет международен превоз на товари с продължителност 63 дни, изчислено на база 70 евро на ден, е в размер на 4410 евро (с левова равностойност 8625,21 лв.) Въз основа на данни от счетоводството на „СК+“ ЕООД вещото лице констатира, че на ищеца са изплатени командировъчни в общ размер на 6446,21 лв., като разликата между претендираните от ищеца и действително изплатените му командировъчни възлиза на 2179,14 лв. Вещото лице констатира, че не са правени удръжки от работодателя от дължимите на ищеца суми за брутно трудово възнаграждение и командировъчни. При извършена проверка е установено, че съгласно транспортния дневник на курс 1 ищецът е напуснал пределите на Република България на 03.01.2021 г. и се е завърнал на 16.03.2021 г. – общо 73 дни, а съгласно транспортния дневник на курс 20 ищецът е напуснал пределите на Република България на 21.03.2021 г. и се е завърнал на 27.03.2021 г. – общо 7 дни.

Вещото лице е изчислило, че дължимите командировъчни, изчислени съгласно размера от 27 евро по НСКСЧ възлиза на 2160 евро (с левова равностойност 4224,59 лв.), а действително изплатените суми са с 2221,48 лв. повече, а именно – 6446,07 лв.

В случая ищецът твърди, че между страните е било уговорено, че за осъществените от него международни превози на товари ще му бъдат заплащани 3 дневни командировъчни в по-висок размер от предвидения в Наредбата, а именно - 70 евро, като именно в негова тежест е да установи това обстоятелство.

Въззивният съд, въз основа на приетите по делото доказателства, приема, че по делото не се установява наличие на задължение на ответника за заплащане на дневни командировъчни пари в претендирания от ищеца размер.

Представената по делото ръкописна справка, изготвена на фирмена бланка, залегнала в основата на изводите на районния съд за основателност на претенцията, не е достатъчна за провеждане на пълно и главно доказване, че между страните е била постигната уговорка за заплащане на дневни командировъчни в размер именно на 70 евро. Същата представлява частен документ, в който са посочени името на ищеца „И.

И.“ и следната калкулация „63 х 70 EUR = 4410 €“. Макар справката да е изготвена на бланка на ответното дружество, същата не е подписана и по делото не са ангажирани доказателства за нейното авторство, както и че посочената калкулация касае именно командировъчни пари, дължими на ищеца. Освен това в нея няма и отразен период, за който да се отнасят посочените суми.

Макар от заключението на приетата по делото ССЕ, което въззивният съд приема за обективо и компетентно изготвено, да се установява, че ответникът е заплатил на ищеца командировъчни в размер на 6446,07 лв. за командировки, които представляват с 2221,48 лв. в повече от дължимото, изчислено на база предвидения в наредбата размер от 27 евро, единствено въз основа на горепосочената справка не може да се направи еднозначен извод, че страните са постигнали съгласие за заплащане на командировъчни в по-висок размер.

Въпреки това следва да бъде посочено, че получените суми над дължимите по НСКСЧ не подлежат на връщане на основание чл. 271, ал. 1 КТ.

Поради това, доколкото ищецът не е провел пълно и главно доказване, включително и пред въззивния съд, предявеният иск с правно основание чл. 215 КТ за заплащане на дневни командировъчни пари следва да се отхвърли като неоснователен.

По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 НСКСЧ, като вместо това тази претенция подлежи на отхвърляне.

Предвид бланкетния характер на жалбата в частта й относно претенцията по чл.

61, ал. 1 ЗЗД, не са налице предпоставки за ревизиране на изводите на районния съд и в частта по този иск. Единствено за пълнота следва да се посочи, че при разглеждането на тази претенция СРС е извършил съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, като е основал решението си на приетите от него за установени обстоятелства и на приложимия материален закон, приемайки за осъществен фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 61 ЗЗД от страна на ищеца, който е залатил сумата от общо 393,76 евро за ремонт на служебния 4 автомобил.

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника-отвенник следва да се присъдят разноски за въззивното производство за държавна такса в размер на 43,45 лева.

Въззиваемият претендира разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лева. С оглед липсата на разграничение каква част от хонорара е заплатена за защита по подадената жалба по всеки от исковете, следва да се приеме, че същото следва да се раздели поравно за защита по всеки иск, поради което на въззиваемияищец се следват разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 250 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, което възнаграждение за защита по иска по чл. 61 ЗЗД не се явява прекомерно.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която въззивникът-ответник е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 437,16 лв.

С оглед на изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца за разликата над сумата от 208,06 лв. до сумата от 650 лв. – разноски за първоинстанционното производство. Освен това в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 405,11 лева, с оглед на отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от въззивника разноски за въззивното производство, съобразно частичната основателност на въззивната жалба, а именно 43,46 лв. от претендираните разноски в общ размер на 59 лв.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 1274/23.01.2024 г. по гр. д. № 31653/2022 г. на Сoфийски районен съд, 61 състав, в частта, в която „СК+“ ЕООД, ЕИК 831810953, е осъдено да заплати на И. С. И., ЕГН **********, на основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), сумата от 2179,41 лв., представляващи неизплатени командировъчни разходи за командировки с продължителност от 63 дни с маршрут България - Франция - Италия - Германия, за периода от 03.01.2021 г. до 27.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частите, в които „СК+“ ЕООД, ЕИК 831810953, е осъдено да заплати на основание 5 чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата в размер на 437,16 лв., както и да заплати на на ищеца разноски за разликата над 208,06 лв. до присъдените 650 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: