Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1034 от 06.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 716/2024
Вид
Определение № 1034
Подписан
06.12.2024
В сила
06.12.2024
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.23 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.418,ал.4 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1034 гр. Ловеч, 06.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500716 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК *******,със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Д. Х.“№**-**, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане №709/26.07.2024г., пост.по ч.гр.д.№436/2024г. по описа на РС-Л.. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е превишил правомощията си в заповедното производство. Възразява,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс включва и предоставената сума като кредит в размер на 6673.64лв., индивидуализирана като „общ размер на кредита“ и включва 5000лв.-предоставена на кредитополучателя сума и 1313.99лв.-предоставени в кредит за заплащане на задължение за застрахователна премия „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 359.65лв.-за застраховка „Bank пакет 3 сметка“, които суми са преведени на кредитополучателя.

Възразява,че кредитополучателят сам е пожелал да сключи застраховка и изявлението му е обективuрано в Заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Твърди,че разходът за застраховки следва да се включва в общите разходи само когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита. Твърди,че в случая няма задължителни застраховки,като клиентът може да ги сключи по своя преценка.

Незадължителният характер на застраховките е причината разходите за тези премии да не се включват в разходите по кредита. Развива,че застраховките осигуряват спокойствие при евентуално настъпване на застрахователно събитие.Те са рационален начин за компенсиране на финансови затруднения,поради което заключава, че не противоречат на добрите нрави. Независимо дали кредитополучателят е заявил желание за отпускане на парична сума,за да заплати стойността на стока или за да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова изрична воля и формират стойността на отпуснатия кредит. Възразява, че ГПР е посочен в договора съгласно изискванията на ЗПК. Възнаградителната лихва е начислявана върху общо предоставения финансов ресурс, включващ отпуснатата главница и сумата,отпусната за заплащане на застраховките. Не смята, че това противоречи на някоя от разпоредбите, регламентиращи 1 потребителския кредит.

Моли да се отмени разпореждането и да се уважи заявлението изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 07.08.2024г., а жалбата е подадена на 09.08.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№436/2024г.по описа на РС-Л. писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 25.07.2024г. пред РС-Л. е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№436/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу А. А. Н. от с.Д.,Лов.обл., за следните вземания - главница от 4816.01лв., възнаградителна лихва от 903.2 1лв. за периода от 25.01.2024г. до 25.06.2024г., обезщетение за забава от 161.49лв. за периода от 25.01.2024г. до 11.07.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането.

Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 19.09.2022г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски-държавна такса 117.61лв.,и юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит № ********** от 19.09.2022г., Декларация от 19.09.2022г.,Информация по застрахователна програма,Сертификат №1**********2022 по застрахователна програма,Общи условия по застраховка, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения,Фактура №0704066836/18.10.2024г.,Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчване на 26.06.2024г., пълномощни.

С обжалваното Разпореждане 709/26.07.2024г. РС-Л. е приел,че заявлението е редовно от външна страна,но в договора за потребителски кредит са налице неравноправни клаузи-тези за сключените застраховки. Приел е,че противоречат на чл.143-148 от ЗЗП. Невключването им в ГПР също е прието за съществен порок,водещ до нищожност на клаузата,поради което съдът е приложил правилото на чл.23 от ЗЗП. Отчел е ,че е извършено плащане по кредита,вкл.и по неравноправните клаузи,поради което не може да се установи какъв е точният размер на погасеното,съотв.на дължимата главница, поради което е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова 2 услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Л. по отношение претенцията за застраховка,съотв. отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна на основание чл. 143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

На следващо място се установява, че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 5 –кратния размер на законната лихва, съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК. Договорено в този вид задължението е неясно, не се знаят вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Нарушено е изискването ГПР да е посочен ясно с всичките му компонентите- съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК- какво включва и с какви размери, по който начин потребителят е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му.При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-7 14/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална При данните за извършени плащания на 15 вноски(при съобразяване на посочената първа просрочена вноска 25.01.2024г.),става ясно,че потребителят е погасявал и вземането по неравноправните клаузи. Липсва уточнение как е отнесено плащането към отделните задължения,поради което съдът не може да установи реалният размер на непогасена главница и да я присъди.

От значение е също, че от представените документи не става ясно за какво са сключени застраховките - озаглавени са идентично и не са конкретизирани покритите рискове по конкретната застраховка с потребителя.

По изложените съображения въззивният състав приема,че обжалваното Разпореждане № 709/26.07.2024г.,пост.по ч.гр.д.№436/2024г.на РС-Л., следва да се потвърди като правилно и 3 законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 709/26.07.2024г., пост.по ч.гр.д. №436/2024г. на РС-Л., с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК *******,със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Д. Х.“№**-**, представлявана от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,чрез юрисконсулт Йордан Тошков Тодоров, заявление по чл.417 от ГПК срещу А. А. Н. от с.Д., Лов.област, за вземане, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 19.09.2022г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4