Решение № 104 от 28.09.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Царево, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20262180100440 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Г. Е. К. против „Фератум България“ ЕООД при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.

9, т. 10 и т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК – за установяване недействителността на Договор №1466945/19.05.2025г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, и по чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, евентуално чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗП – за установяване нищожността на посочената от ищеца клауза на чл. 5 от договора, въз основа на която е сключен договор за гаранция/поръчителство.

Ищецът твърди, че е страна по Договор №1466945/19.05.2025г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „Фератум България“ ЕООД, по силата на който е получил сумата от 800лв., при уговорена лихва от 40,96лв. и срок на кредита от 45 дни, като общата сума, която следва да върне, е 840,96лв. Твърди, че съгласно посочената от него клауза на чл. 5 от договора е следвало да сключи договор за гаранция с Multitude Bank с цел обезпечаване на кредита, по който дължи сумата от 367,04лв., посочена и в Стандартния европейски формуляр като такса за гаранция. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК. На първо място твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен лихвен процент, без да са посочени условията за неговото прилагане и без да е уточнено дали същият е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Твърди още, че от договора и погасителния план не може да се установи общият размер на дължимата договорна лихва, съотношението й с главницата и таксата за гаранция, поради което не може да се провери дали посоченият лихвен процент съответства на действително прилагания от кредитора. На следващо място твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като поддържа, че погасителният план не съдържа изискуемата информация относно размера, броя, 1 периодичността и датите на плащанията и не индивидуализира отделните компоненти на задължението – главница, договорна лихва и такса за гаранция, поради което потребителят не може да установи какво включват дължимите от него плащания. Поддържа и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, без да е разписан начинът на неговото формиране, компонентите, включени в него, и допусканията, използвани при изчисляването му. Твърди, че по този начин за потребителя остава неясно какво е включено в ГПР и как е формирано годишното оскъпяване на кредита.

Наред с това твърди нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поддържа, че възнаграждението по договора за гаранция в размер на 367,04лв. представлява разход, пряко свързан с договора за кредит, известен на кредитора и дължим от потребителя, поради което следва да бъде включен в ГПР. Според ищеца невключването на този разход води до посочване на ГПР, който не съответства на действително прилагания, и до заобикаляне на ограничението по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че посочването в договора на ГПР, който не съответства на действително прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, която не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

При условията на евентуалност ищецът поддържа, че посочената от него клауза на чл.

5 от договора, въз основа на която е сключен договорът за гаранция/поръчителство, е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че сключването на договор за поръчителство е условие за отпускане на кредита и че уговореното възнаграждение за поръчителството води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Поддържа също, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Твърди, че клаузата не е индивидуално уговорена, а представлява част от предварително изготвени стандартни условия на договора, върху чието съдържание кредитополучателят не е имал възможност да влияе. Иска да бъде установена недействителността на процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност – нищожността на посочената от него клауза на чл. 5 от договора.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Фератум България“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. По отношение на твърдението, че потребителят не е разполагал с избор относно начина на обезпечаване на кредита, ответникът поддържа, че поръчителството от Multitude Bank не е било задължително условие за сключването на договора, като кредитополучателят е имал възможност да избере свой поръчител или предложения от кредитора. Твърди, че ищецът сам е избрал Multitude Bank като поръчител в електронния формуляр, след като е бил информиран за дължимите такси, получил е преддоговорна информация и документите по договора за гаранция и е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Поддържа, че договорът за гаранция представлява самостоятелно облигационно правоотношение между ищеца и Multitude Bank, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна. В тази връзка счита, че доколкото ищецът претендира нищожност или унищожаване на договора за гаранция, исковете са насочени срещу ненадлежна страна и са недопустими. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика, като твърди, че ищецът е бил информиран както за възможността за избор на поръчител, така и за дължимите при избора на Multitude Bank суми и икономическите последици от този избор. Оспорва и твърдението за неравноправност на клаузата на чл. 5 от договора, като поддържа, че същата ясно посочва избраната от ищеца възможност за обезпечение, а в Стандартния европейски формуляр и договора за гаранция са посочени 2 възможностите за обезпечение и дължимите към Multitude Bank суми, които ищецът е приел доброволно.

По отношение на твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответникът поддържа, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да бъде включено в ГПР, тъй като представлява цена на възмездна услуга, предоставяна от трето лице, която не е задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че на ищеца е предоставена необходимата информация относно ГПР и условията по кредита, както и възможност да избере обезпечението и да упражни правото си на отказ от договора в 14-дневен срок, от която не се е възползвал. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и претендира разноски

С насрещната искова молба „Фератум България“ ЕООД е предявил против Г. Е. К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК – за заплащане на сумата от 409,02 евро, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №1466945/19.05.2025г. Твърди, че сумата е предоставена на кредитополучателя и към момента не са извършени плащания по договора, поради което моли за присъждането й, ведно с разноските по делото.

Ответникът по насрещния иск Г. Е. К. оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан. Поддържа възраженията си за недействителност на договора за кредит поради неправилно определен ГПР и невключване в него на всички разходи по кредита, като се позовава на последиците по чл. 22 и чл. 23 ЗПК. При евентуално уважаване на насрещния иск моли на основание чл. 241 ГПК присъденото задължение да бъде разсрочено на 10 вноски поради затрудненото му материално положение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор №1466945/19.05.2025г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние се установява, че между „Фератум България“ ЕООД, в качеството на заемодател, и Г. Е. К., в качеството на заемател, е сключен договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 1 от договора заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 800,00лв., която последният се е задължил да върне в срок от 45 дни, с падеж на 03.07.2025г. Съгласно чл. 3 от договора на падежната дата заемателят следва да върне на заемодателя общо сумата от 840,96лв., представляваща сбор от отпуснатата заемна сума в размер на 800,00лв. и лихва в размер на 40,96лв., определена при лихвен процент от 5,12%.

В чл. 4 от договора е посочено, че общият разход по заема възлиза на 40,96лв. и включва единствено посочената в чл. 3 от договора лихва. ГПР по заема е определен в размер на 49,93%, като е посочено, че същият е изчислен по реда на чл. 8.5 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по заема, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения заем. В чл. 6 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на „Фератум България“ ЕООД, като договорът за поръчителство следва да бъде сключен не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Посочено е още, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да бъде отменена нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

В т. 5 от приложимите към договора Общи условия са уредени условията за предоставяне на заема и възможността за повишаване на кредитоспособността чрез предоставяне на обезпечение. Предвидено е, че преди сключването на договора Дружеството извършва оценка на кредитоспособността на кандидат-заемателя въз основа на 3 достатъчно информация, включително предоставена от самия него, като при необходимост може да извършва справки в Централния кредитен регистър и други бази данни, както и проверки в НОИ, държавни регистри, кредитни учреждения, при телефонни оператори и др.

Съгласно т. 5.2 при оценката на кредитоспособността на кандидат-заемателя Дружеството взема предвид и предложеното от него обезпечение по заема. В т. 5.3 е предвидено, че с цел да повиши кредитоспособността си и съответно вероятността заемът да бъде одобрен, кандидат-заемателят може да предложи един от два вида обезпечение – обезпечение, предоставено от Гарант под формата на договор за поръчителство и одобрено от Дружеството, или обезпечение по договор за поръчителство, предоставено от предложено от кандидат-заемателя и одобрено от Дружеството физическо лице. В т. 5.4 е посочено, че кандидат-заемателят самостоятелно и свободно, по свое усмотрение, избира вида на предпочитаното обезпечение и го посочва в молбата за заем. Съгласно т. 5.5 предложеното обезпечение не задължава Дружеството нито да го одобри, нито да предостави поискания заем, като оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин независимо дали е одобрен Поръчител или Гарант. Съгласно т. 5.6, в случай че Дружеството одобри предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката в негова полза става неотменима както от заемателя, така и от лицето, предоставило обезпечението. Същевременно в т. 5.7 изрично е предвидено, че след преценка на кредитоспособността на кандидат-заемателя Дружеството може да одобри заема и без да е необходимо заемателят да предоставя каквото и да е обезпечение. Съгласно т. 5.8 Поръчителят/Гарантът отговаря солидарно със заемателя, като при неизпълнение на задълженията на последния Дружеството има право да насочи претенциите си непосредствено срещу Поръчителя/Гаранта.