Решение № 556 от 22.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Варна, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина П. при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №

20233110110276 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК 103195446, гр. Варна срещу К. Н. П., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида №49, за топлофициран имот с адрес гр.В., както следва: сумата в общ размер от 151,56 лева, представляваща главница, за периода от м.02.2020г. до м.04.2020г., както и сумата от 45,65 лева, представляваща законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците за период от 01.04.2020г. до 24.03.2023г., - сумата от 984,43 лева, представляваща главница, за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., както и сумата от 168,11 лева, представляваща законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2021г. до 24.03.2023г., - сумата от 117,07 лева, представляваща главница, за периода от м.11.2022г. до м.01.2023г., както и сумата от 1,71 лева, представляваща законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2023г. до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4123/2023г. по описа на ВРС.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответницата е учредена облигационна връзка с предмет покупко-продажба на топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр.В.. Ищецът е доставил на потребителя топлинна енергия за процесния период.

Ищецът сочи, че сградата, в която се намира процесният топлофициран обект, е присъединена към топлопреносната мрежа от 1998г. и до настоящият момент не е спирана или прекъсвана доставката на топлинна енергия към нея.

Тъй като ответницата не е изпълнила своите парични задължения да заплати стойността на предоставената до имота топлинна енергия, то се поддържа, че е изпаднала в забава, считано от деня, следващ дена на падежа на издадените фактури до датата на сезиране на съда. Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора, а ответницата е в 1 неизпълнение на поетите договорни задължения, поради което е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове. В заключение се моли предявените искове да бъдат уважени като основателни. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез назначения от съда особен представител. Последният оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва твърдението за наличие на учредени облигационни правоотношения между страните с предмет доставка на топлинна енергия до гореописания имот, тъй като липсва договор. Оспорва ответницата да е собственик или ползвател на имота до които се твърди, че е доставена топлинната енергия. Оспорва вземанията за лихви като акцесорни задължения. Оспорва доказателствената сила на ангажираните частни документи, тъй като не са подписани.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

По частно гражданско дело № 4123/2023 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., да заплати на кредитора „Веолия енерджи Варна” ЕАД, ЕИК 103195446, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Янош Хуняди”, № 5, сумите, представляващи потребена и незаплатена топлинна енергия по партида №49 за топлофициран имот с адрес гр. В., както следва: - сумата от 151,56 лева, представляваща главница, за периода от м.02.2020г. до м.04.2020г., както и сумата от 45,65 лева, представляваща законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците за период от 01.04.2020г. до 24.03.2023г., - сумата от 984,43 лева, представляваща главница, за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., както и сумата от 168,11 лева,представляваща законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2021г. до 24.03.2023г., - сумата от 117,07 лева, представляваща главница, за периода от м.11.2022г. до м.01.2023г., както и сумата от 1,71 лева , представляваща законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2023г. до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 29,37 лева – държавна такса и сумата от 480,00 лв.– адвокатско възнаграждение.

По делото са представени Извлечения от сметка 411 Договор № 251 от 16.11.2000г., Справка месечни данни за абонатна станция от 26.06.2023г.; Договор при ОУ за продажба на топлинна енергия от 05.11.2010г.; Допълнително споразумение към Договор № 251 от 16.11.2000г.;

Договор от 15.10.2002г.;

Протокол № 06.10.2002г.;

Договор от

10.02.1999г.; Допълнително споразумение от 16.07.2010г.; Допълнително споразумение от 10.02.2002г.; Допълнително споразумение от 15.11.2001г.; Допълнително споразумение от 26.01.2000г.; Констативен протокол №31192 от 22.01.2015г.; Протокол от 09.02.1999г.;

Протокол от 10.2000г.; Протокол от ОС от 15.10.2014г., Протокол от ОС; Оферта изх. № 189/26.06.2014г.; ежедневни справки м.декември 2020г- м.януари 2023г.

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

От заключението на счетоводна експертиза което се кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, съдът приема, се установява, че фактурите, описани като непогасени 2 от ответника в настоящата молба са осчетоводени в счетоводството на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД.От проверените документи в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания по процесните фактури за периода от издаването им до 22.01.2024г.

Дължимата главница по процесните фактури е в размер на 1 253.06 лева, като изчислената лихва за забава върху непогасените фактури за посочения в задачата период е 212.78 лева.

Общата сума на двете е 1 465.84 лева.

От заключението на счетоводна експертиза което се кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, съдът приема, се установява, че отчитането на потребената топлинна енергия се извършва с топломер, който е общ за етажната собственост. В този смисъл не се извършва пряко измерване на доставената в процесния имот топлинна енергия.

Може да се твърди, че правилно е отчетена доставената в абонатната станция топлинна енергия. Ищецът не е представил документ, удостоверяващ извършването на метрологична проверка в сертифицирана фирма на топломера, но е известно от други подобни случаи, че такава се извършва периодично съгласно изискванията на Наредба № Е-РД -04-01 за топлоснабдяването. Същата наредба съдържа в Приложение и Методиката за дялово разпределение на доставената енергия. Всички дължими суми са правилно начислени.

Резултатите от проверочните пресмятания за месец януари 2021 г. и за месец януари 2022 г. практически съвпадат с аналогичните данни в исковата молба, което показва, че методиката за извършване на разпределението на топлинната енергия е приложена правилно.

Аналогичен извод може да бъде направен и за останалите месеци от процесния период, имайки пред вид получените резултати. Следователно, дължимите суми по процесиите фактури, в това число за отопление на имота с партиден номер 49, за сградна инсталация и за битово-горещо водоснабдяване са правилно начислени. За установяване правилността на дяловото разпределение между потребителите от етажната собственост са извършени проверочните пресмятания за месец януари 2021 г. и месец януари 2022 г. . Доброто съвпадение на резултатите от проверката с данните от исковата молба доказва, че дяловото разпределение се извършва правилно. Независимо, че методиката за дялово разпределение между потребителите от етажната собственост на потребената топлинна енергия е много често остро критикувана от потребителите, тя най-добре средно статистически отразява интересите на всички страни, участващи в използването на доставената енергия. В този смисъл фирмата, която извършва дяловото разпределение, го е направила правилно и в съответствие с действащите нормативни документи.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа, поддържана от ищцовото дружество, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, стойността на доставеното количество топлинна енергия, изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците.

Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 2003г./ дава общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинната енергия. В случая ответницата К. П. се легитимира за собственик на ½ ид.ч. имот, находящ се в гр.В. по завещание от 20.2.22г. същата е дарила имота на 04.04.23г.

Обстоятелството, че ответницата не е сменила партидата на свое име, не я освобождава от отговорност, поради което К. П. е задълженото лице по вземането.

Аргумент, че ответницата К. П. е ползвател на процесния обект и задължено лице се 3 извежда от отразяването и по всички представени по делото договори и протоколи от ОС на ЕС на бл.**, като етажен собственик на ап.49 и полагане на подпис за него, лично от К. П..

От събраните по делото доказателства, включително договор №251/16.11.2000г.за продажба на топлинна енергия за сграда с адрес ж.к.К. /подрайон на ж.к.В./, бл.**, вх.* за сключване на договори за доставка на топлинна енергия за отоплителен сезон 1994/1995 г. се установява, че сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006 г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрени с Решение № ОУ-030/17.05.2002 г. и Решение № ОУ-060/28.11.2005 г. на ДКЕВР, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Дори и при прекратяване на топлоподаването на подаването на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от определена абонатна станция съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В тази насока са и постановките на ТР № 2/25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В тълкувателния акт е изяснено, че отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия на сградата ЕС. /цит. ТР № 2/2016 г. ОСГК на ВКС/.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a98fcb97-760b-4382-aaf1-634eb323fc11