Решение № 1863 от 28.04.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

... /28.4.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на пети март 2020 година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14055 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора против длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.10274/19 г. на ВРС с която е разпоредено длъжникът Л.К.Л.,

ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на кредитор „Е.П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 3025.14 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по клиентски №***, абонатен №********** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“*** ***“ 76, 1, ап.5 Б, начислена по фактура №**********/05.04.2019г. с падеж 05.04.2019г., дължима за периода 08.12.2016г. до 07.12.2017г.; 56.30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа 05.04.2019г. до 21.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 02.07.2019г. до окончателното й изплащане.

Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че вземането му от ответника произтича от задължения за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен номер *** и адрес на потребление гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 76, вх.1, ап.Б5, като задължението е възникнало по договор за продажба на ел. енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, на осн.чл. 107 от Закона за енергетиката за което е издаден фактура № **********/05.04.2019 г. с падеж 15.04.2019 г., издадена за периода от 08.12.2016 г. до 07.12.2017 г., подробно посочени в т. 9в) от заявлението.

На осн.чл.410 ГПК във вр.чл.107 от Закона за енергетиката ищецът е подал пред РС Варна заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10274/19 г. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК и заповедният съд е дал указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба.

Твърденията в молбата са, че вземането, което е конкретизирано по размер представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 18284 квтч и се дължи от ответника на основание чл.50 от

ПИКЕЕ, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Отношенията между страните са уредени от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУДПЕЕ/ и от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/. Ищцовото дружество е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на пар1, т.34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ и е собственик на средствата за търговско измерване според чл.116, ал.6 от ЗЕ и съобразно ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На последните се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка и е констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север“ АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел.енергия в сроковете и по начина, определен в същите Общи условия – чл.26 на ОУДПЕЕ и в чл.16, т.2 на ОУПЕЕ. Потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ. Ищецът в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и потребена ел.енергия по посочената фактура. Същият дължи и обезщетение за забава върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

На 07.12.2017 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД в присъствието на двама свидетели.

Дружеството няма задължение да уведомява потребителите предварително за проверките, които извършва. За извършената проверка е съставен КП № 1104170/07.12.2017 г. и е установено, че в скрития регистър 1.8.3 има показания, които не се виждат на дисплея, поради което не се отчитат от инкасатора и не се заплащат от абоната. СТЕ е демонтирано, подменено е с ново и е поставено в индивидуална опаковка с пломба. Предаден е за експертиза в БИМ. В КП № 857/28.03.2019 г. на БИМ е вписано, че след прочитане на скрития регистър 1.8.3 е установено точното количество неотчетена ел.енергия. На 04.04.2019 г.

„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на ел.енергия в което е посочено точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Абоната е уведомен както за извършената проверка, така и за издадената фактура. Процесната сума се дължи от абоната на осн.чл.50 от ПИКЕЕ, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.200, ал.1, предл.1 ЗЗД. В случай, че съдът установи неприложимост на чл.50 ПИКЕЕ, ищецът моли предявеният иск да се уважи на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена ел.енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба в който смисъл е и решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 4160/2018 г. по опис на ВКС, трето г.о.

Ищецът моли на осн.чл.84 от ЗЗД да се уважи и акцесорния иск за обезщетение за забава, считано от деня на забавата до окончателното погасяване на задължението.

Направил е искане за присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Л.К.Л. е подал отговор на молбата с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по размер. Не оспорва, че с ищцовото дружество има сключен договор за доставка и продажба на ел.енергия и тя като потребител редовно заплаща сметките си по кл.номер за обекта на потребление, посочен във фактурата.

Оспорва констатациите в КП, съставен от „Електроразпределение Север“ АД. Оспорва констатациите в КП, съставен от БИМ № 857/23.03.2019 г. Оспорва становището от

04.04.2019 г. за начисляване на ел.енергия и че корекцията е извършена на осн.чл.50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на електромера. Не е установена грешка при отчитането и кога е допусната същата. СТИ е предоставено в БИМ където е установено, че не измерва с грешка извън допустимата, поради което е недопустимо извършване на корекция на сметката на абоната на осн.чл.48 ПИКЕЕ. Ищецът не може да претендира плащане на осн.чл.50 ПИКЕЕ, тъй като преизчисляването е направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен отчет, изведени от ищеца по скрит и недостъпен за потребителя начин без да е установено реалното преминало количество ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването й.

С решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.дело

№ 2385/2016 г. са отчетени разпоредбите на чл.1-47 и чл.52-56 от ПИКЕЕ и същите са неприложими в конкретния казус. В същото време в действащите Общи условия липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Към датата на проверката пипсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ във връзка с които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/. Липсата на основание за извършване от страна на ищцовото дружество на корекция на сметката на абоната за минал период води до неоснователност на предявения главен иск, от което следва, че и акцесорния иск е неоснователен.

Ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции и за заплащане на разноските за производството.

За установяване наличието на правен интерес от предявеният иск ищецът сочи, че ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК и заповедният съд му е указал да предяви иск.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.

Съдът след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 10274/19 г. на ВРС се установява, че е издадена заповед № 5117 от 03.7.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с която е разпоредено длъжникът Л.К.Л., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на кредитор „Е.П.“

АД ЕИК *** с адрес *** сумата 3025.14 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по клиентски № ***, абонатен № ********** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“*** ***“ 76, 1, ап.5 Б, начислена по фактура № **********/05.04.2019г. с падеж 05.04.2019г., дължима за периода 08.12.2016г. до 07.12.2017 г., сумата от

56.30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа 05.04.2019 г. до 21.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 02.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 116.63 лева, представляващи сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 61.63 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

Посочено е, че вземането произтича от задължения за консумирана и незаплатена ел.енергия, такси възстановяване и лихви за обекти с абонатен номер и адрес: абонатен № *** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“***“ 76, 1, ап.5 Б, начислена по фактура № **********/05.04.2019 г. с падеж 05.04.2019г., дължима за периода 08.12.2016 г. до 07.12.2017 г.,

От представено от ищеца извлечение от сметка към 21.06.2019 г. се установява, че на ответницата по иска е издадена фактура № **********/05.04.2019 г. с падеж 15.4.2019 г. на стойност 3081.44 лева, която сума включва главница 3028.14 лева и лихва 58.30 лева. В същата фактура е посочена дата на документа, падеж и лихва към 21.06.2019 г.

Представена е справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми по фактури за периода от 07.4.2014 г. до 06.6.2014 г. вкл., както и са представени съответните фактури и извлечение от сметка.

От протокол за техническа проверка № 1104170 от 07.12.2017 г., приложен на лист 9 от делото се установява, че при проверката на СТИ с посочен в колона 1 /едно/ фабричен номер е констатирано, че същият отчита с грешка преминалото количество ел.енергия и има натрупано количество ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, което не се показва на дисплея и не се отчита от инкасатора. СТИ е демонтирано за експертиза в БИМ, същото е подменено с ново изправно, след което таблото е пломбирано с ведомствена пломба. Демонтираният електромер е запечатан в безшевна торба с пломба и е предаден за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама служители на „Енерго-Про Мрежи” АД, които са извършили проверката и от двама свидетели.

Вписано е че абонатът отсъства.

От КП № 857/28.03.2019 г. на БИМ, Регионален отдел гр. Варна се установява, че при софтуерно четене на паметта на демонтирания електромер е установена външна намеса в тарифната схема, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 018284.9 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. Не е осъществен достъп до вътрешността на електромера.

Издадената от ищеца фактура от 05.04.2019 г. за сумата 6782.82 лева за енергия за периода от 08.12.2016 г. до 07.12.2017 г.

Същата е съставена въз основа на становище от 04.04.2019 г., изготвено от специалист