Решение № 88 от 02.04.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 613/2023
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 15.06.2024
- Състав
- Росица Бункова, Божана Манасиева, Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.132 · Наказателен кодекс
- чл.79,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.246,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24,ал.1 т.4, и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24,ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 88 гр. Б.град, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Бункова
Членове:
Божана Манасиева
Крум Динев при участието на секретаря Илиана А.ова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600613 по описа за 2023 година Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на С. К. Н. от Б.град и е за въззивна проверка на невлязлата в сила присъда * от 16.03.2023 год., постановена по нохд № 543/2022 год. по описа на РС Б.град.
С цитираната присъда, районният съд е признал подсъдимата С. К. Н., с ЕГН********** за виновна в това, че на ****г., около 18.00 часа, в град Б.град, на ул.И.М., пред порталната врата за дом *, чрез нанасяне на удар с дървена пръчка в областта на дясната ръка на Г. К. И., й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета дланна кост с разместване на костните фрагменти с трайно затруднение на движенията на десен горен крайник /ръка/, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК я осъдил да изтърпи наказание “Пробация“ със следните пробационни мерки:
1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 месеца с периодичност на подписване 2 пъти седмично и 2.“Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца. С атакуваната присъда подсъдимата С. Н. е осъдена да заплати на пострадалата Г. К. И. от Б.град, сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деЯ.ето****г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданския 1 иск в останалата му претендирана част над уважения размер.
Подсъдимата е осъдена да заплати и сторените по делото разноски.
Недоволна от така постановената присъда, подсъдимата С. Н. в срока за обжалване е депозирала бланкетна жалба, в която твърди, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е явно несправедлива. Иска се оправдаването й по повдигнатото обвинение и отхвърляне на предявения граждански иск. След изготвяне на мотивите от решаващия съд към атакуваната присъда, жалбоподателката е депозирала и допълнение на въззивната си жалба, в което излага подробни съображения по твърденията в първоначалната си жалба. Твърди се, че анализа на доказателствата сочи на изводи за несъставомерност на деЯ.ето, също така, че РС неправилно е кредитирал показанията на пострадалата, дъщеря й и внучка и, а не тези на съпруга на подсъдимата и на дъщеря й- И. В.. Във въззивната жалба се излагат и доводи и за това, че е налице „… групово сбИ.е…“, като не е установено кой е нанесъл удара, причинил телесна повреда на пострадалата, както и не са обсъдени от съда наличието на обстоятелства, които да мотивират данни за приложението на чл.132 от НК, както и за това по чл.12 от НК- деЯ.е, извършено при условията на неизбежна отбрана.
Жалбоподателката намира също, че атакуваната присъда е постановена при липса на мотиви, без съда да е отговорил на всички възражение на защитата.
Твърди се и за още едно процесуално нарушение- даване вяра на показанията на полицейски служители, които са провели беседи с подсъдимата по делото и които в показанията си пресъздават съдържанието на същите. Излагат се и доводи срещу съдържанието на обвинителния акт, преценено съобразно изискванията на чл.246,ал.2 от НПК за изготвянето му. Изразява се и несъгласие с продължителността на двете пробационни мерки, наложени като наказания на Н., като се претендира определянето им в минимален размер, както и с размера на определеното от съда обезщетение за причинените неимуществени вреди. Поддържа се искането за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата и отхвърляне на предявения граждански иск.
В хода на въззиввното производство, подсъдимата се представлява от нов защитник- адв.Я.. Преди да се даде ход на делото пред настоящата инстанция подсъдимата С. К. Н. е починала на **** год. Защитникът, прави искане производството по делото да се прекрати поради смърт на дееца. Въззивният съд, съобразно правомощията си и в предвид обстоятелството, че по делото има предявен граждански иск за неимуществени вреди, конституира нови страни като граждански ответници- наследниците на С. Н.- Б. И. Н., неин съпруг и дъщерите й- А. Б. Ч. и И. Б. В.. И тримата новоконституирани страни също се представляват от адв.Я., който в пледоарията си сочи, че са налични основания за прекратяване на производството в наказателната му част, поради смърт на дееца- основание предвидено в разпоредбата на чл.24,ал.1 т.4 от НПК. Намира обаче, че при преценка на обстоятелството дали има деликтоснование за приемане на гражданският иск, въззивния съд отново следва да анализира всички доказателства по делото, като счита, че въз основа на тях не може да се направи извод за виновно поведение на Н., за което излага 2 подробни съображения, анализирайки доказателствата, поради което и намира, че не се доказва виновно поведение на починалата подсъдима Н., поради което и гражданския иск следва да се отхвърли като недоказан, като прави и алтернативно възражение за несправедливо и завишено определен размер на уважения от РС граждански иск.
Частният обвинител и граждански ищец- Г. К. И. не се явява пред въззивния съд, представлява се от адв.Н.. Последният пледира атакуваната присъда в гражданската й част да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, като счита, че и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е справедливо определен. Относно наказателната част на производството по делото, намира, че следва в тази част да бъде прекратено производството поради смърт на подсъдимата.
Представителят на Окръжна прокуратура моли атакуваната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Настоящият състав на въззивния съд, като взе в предвид изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, събраните доказателства по делото, становищата на страните, след като проведе съдебно следствие и разпита нови свидетели и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Подсъдима в производството по делото, с повдигнато обвинение по чл.129, ал2 във вр. с ал.1 от НК е С. К. Н. от Б.град, с ЕГН- **********.
Въззивнато производство по делото пред ОС Б.град е образувано на 29.05.2023 год. В хода на същото, подсъдимата С. К. Н. е починала на **** год. Смъртта на последната е основание за отмяна на атакуваната присъда и прекратяване на наказателното производство, водено срещу нея с обвинение по чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, съгласно разпоредбите на чл.334 т.4 във вр. с чл.24,ал.1 т.4 от НПК и чл.79,ал.1 от НК. Налице е обаче процесуално основание за продължаване на въззивното производство по делото, поради следното:
В хода на производството по делото пред РС на 09.06.2022 год. е приет за съвместно разглеждане и граждански иск за неимуществени вреди, произтичащи от деЯ.ето, квалифицирано като престъпление по чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, в размер на 15 000 лв., предявен от Г. К. И. срещу С. К.
Н.. Поради това и съгласно задължителните указания, дадени в ТР №1 от 04.02.2013 год. на ВКС по тълк.д.№ 2/2012 год., ОСНК, производството по делото следва да продължи и пред въззивната инстанция, за да се разгледа въззивната жалба срещу предявения граждански иск, тъй като „…В случаите обаче на предявена и приета по надлежния ред претенция за обезвреда, при наличието на посочените погасяващи наказателната отговорност основания, компетентния орган е длъжен да отмени контролирания съдебен акт само в наказателноправната част и прекрати производството по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, а в гражданската част да потвърди, измени или отмени присъдата“.
Тъй като гражданския иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния 3 процес се основава на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съгласно, който- „ Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“, то и настоящата инстанция, за да прецени основателността или не въззивната жалба, касаеща гражданския иск, следва да анализира доказателствата, с оглед преценката налице ли е виновно поведение от подсъдимата С. Н., което да е в пряка и причинна връзка с резултата- телесното увреждане на И.. Така в предвид на доказателства по делото, събрани по предвидения процесуален ред, вкл. и показанията на двамата свидетели, разпитани за първи път във въззивното производство- И. М. и П. Б., въззивния съд намира, че от фактическа страна е установено следното:
Подсъдимата С. К. Н. е живяла до смъртта си през октомври 2023 год. със семейството си – съпруга Б. Н. и дъщеря й- И. В. в Б.град на ул.И.М.*, като техен съсед на същата улица на * живее Г. И.. Отношенията между двете семейства били дългогодишно и силно влошени, в основата на които било и разрешение да се построят магазинни помещения на регулационните граници на двата имота. Факта на влошените взаимоотношения бил известен и на съседите, между които и свидетелите М. и Б.. Между имотите има ограда, като от всяка страна на оградата собствениците си засаждали цветя, като от страната па Г. И. имало засаден бръшлян.
На ****г., надвечер, Г. И. се намирала в собствения си двор, когато видяла,че подсъдимата Н. се е качила на високо на оградата между двата имота, къса от бръшляна и го хвърля в двора на И., като междувременно и отправя и реплики, вкл.“да го засадиш на гроба на мъжа ти“. Пострадалата И. се ядосала от действията на подсъдимата и позвънила по телефона на дъщеря си –свидетелката К.К., като й разказала за случващото се. К. посъветвала майка си да се прибере в къщата, като я успокоила, че ще отиде при нея и ще позвънят на полицията. В момента на разговора К. била заедно с дъщеря сисвидетелката В. К.. След разговора с дъщеря си Г. И. влязла вътре в къщата и останала там до пристигането на дъщеря й и внучка й. Когато последните две пристигнали в имота на пострадалата възприели и скъсания от оградата и изхвърлен на земята бръшлян, както и няколко кола, които били на оградата.
Тогава свидетелката К.К., в присъствието на дъщеря си В., се качила на стълба и през оградата , като видяла в двора на съседите и подсъдимата и нейния съпруг и дъщеря й- И. В.. К. започнала да им държи сметка защо са късали и хвърляли от бръшляна, като намиращите се в съседния двор започнали да я замерят с бутилки от минерална вода и с дръжка и метла, при което К.К. паднала от стълбата на земята. Тогава свидетелката В. К. взела една от падналите в двора им пръчки , хвърлени през оградата от съседите по майка й и тръгнала с нея към двора на подсъдимата и семейството й, за да се разправя с тях за случилото се с майка й. В този момент като я видели подсъдимата, съпруга й и дъщеря й- свидетелката В. успели да вземат пръчката от ръката на В. К., след което св.В. я хванала за шията и я притиснала към стена, а подсъдимата и съпругът й нанасяли удари по В..
Последната започнала да вика за помощ, при което майка й- К.К. станала от земята и също влязла в двора на Н.и, като възприела и ситуацията около дъщеря й- че е притисната и съседите я удрят и започнала да прави опити да 4 освободи дъщеря си от свидетелката В., като започнало взаимна размяна на удари между К. от една страна и Н.и от друга, съпроводени и с крясъци и разправии. Тези викове били възприети и от Г. И., която излязла от дома си и също тръгнала посока към двора на съседите Н.и, за да види какво става, като останала на тротоара пред вратата, виждайки как всички си разменят удари. В този момент е възприели и подсъдимата и съпругът й- Б. Н., които се отправили към тротоара при Г. И.. Подсъдимата Н. държала пръчка в ръка и с нея ударила по в областта на дланта дясната ръка пострадалата, а Б. Н. също й нанесъл удар в областта на тила. В този момент на тротоара пред двете къщи излезли от двора на Н.и и свидетелките К., като В. К. в 19.58 часа се обадила на телефон 112, и подала сигнал, в който посочила, че има саморазправа със съседите , които бият нея, майка й баба й с пръчка. След като чули за подадения сигнал , подсъдимата, съпругът й- Б. Н. и дъщеря й И.