Решение № 837 от 10.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Плевен, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430102779 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното : на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.2б ал.3 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от К. Г. Т. с ЕГН **********, от *** против ***, в която се твърди, че ищеца предявил иск срещу *** във връзка с нарушаване на биологичното разнообразие и незаконосъобразно бездействие на Кмета на *** по изпълнение на задължението му по чл.15 от ЗООС, вр. със замърсяване с отпадни води на *** по поречието, за което на 11.03.2024г. било образувано производство по адм. дело ***. Поради отстраняване на съдиите от същия съд, на основание чл.133 ал.6 т.2 АПК, делото било изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С определение №4342/09.04.2024г. по адм.дело ***, ВАС изпратил делото на ***, където към момента на завеждане на исковата молба е висящо производството по адм.д. *** Ищецът твърди, че не е спазена гаранцията по чл.6 §1 ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството на справедливост на страните в процеса. Твърди, че разумността на 1 времетраенето на производството се преценява в светлината на особените обстоятелство по делото, съобразно критериите посочени в закона и стандартите, установено в практиката на ЕСПЧ- сложността на делото и поведението на компетентните държавни органи, като не е необходимо да се доказват обичайните типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок. Твърди, че в резултат на нарушения принцип на разумна продължителност, претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания и е загубил доверие в правосъдието, понася житейски дискомфорт от погазване на основните му права. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника *** да му заплати обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 6000 лева, които вреди са последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в „разумен срок“, съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ***, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

Установява се от приложеното копие на адм.д.*** по описа на ***, че на 11.03.2024г. ищецът подал искова молба срещу *** с вх. № 1102/11.03.2024г., по която било образувано адм. дело *** по описа на ***.

Поради постановени отводи на съдиите от съзирания съд, с определение №1168/02.04.2024г., делото било изпратено на ВАС за определяне на компетентен съд.

С Определение №4342/09.04.2024г. по адм.дело *** по описа на ВАС, делото било изпратено за разглеждане на ***, при който било образувано адм.дело ***

С определение №1372 от 11.04.2024г. исковата молба била оставена без движение и указано на ищеца да отстрани констатирани нередовности.

В срок е постъпила молба от ищеца с направено искане за отвод, с която е намалил цената на предявения иск от 3000 лева на 600 лева.

С определение №1638/07.05.2024г., съдът е върнал предявената искова молба и прекратил производството по делото, поради неотстраненяване на нередовностите, а които са били дадени указания.

2

Срещу прекратителното определение е постъпила частна жалба в законоустановения срок и въз основа на същата образувано АД №5449/2024г. по описа на ВАС. По същото, с определение № 7172/11.06.2024г., съдът отменил определение №1638/07.05.2024г. на *** и върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Видно е, че с определение №2149/14.06.2024г., *** изготвил доклад по делото, с което насрочил разглеждането му в съдебно заседание за 15.07.2024г., като със същото разпределил доказателствената тежест между страните.

Поради подадена впоследствие искова молба с Вх.№4121/22.07.2024г. по която било образувано адм.дело №617/2024г. по описа на О***, за присъждане на обезщетение за морални вреди от нарушаване изискването за разглеждане на административното производство по адм.дело *** на ***, съдиите от състава на същия постановили самоотводи и с писмо с изх.

№1201/20.08.2024г., делото било изпратено на ВАС.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не може да се формира извод за допуснато от ОС – Плевен нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 КЗПЧОС. След постъпване и образуване на делото в *** на 11.04.2024г., с определение в същия ден, исковата молба е оставена без движение, впоследствие с определение от 07.05.2024г. върната. Постановеното прекратително определение е било отменено от ВАС на 11.06.2024г. и делото върнато на ***. С определение от 14.06.2024г. при съответно приложение на срока по чл.157 ал.1 АПК, делото е насрочено в съдебно заседание за след един месец - за 15.07.2024г.

В проведеното открито съдебно заседание, не е даден ход на делото по причина заболяване на ищеца, като следващото съдебно заседание по делото е насрочено отново в определения от закона срок /при съобразяване със съдебната ваканция от 15.07. до 01.09.

Съгласно чл.2б ал.2 от ЗОДОВ, при разглеждане на иска, следва да се вземат предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които 3 имат значение за правилното решаване на спора.

В случая до предявяването на искова молба по настоящето дело 23.07.2024г., по която първоначално е било образувано дело №617/2024г. по описа на ***, адм.дело *** е било висящо пред ответника малко над три месеца. Дори да се вземе предвид периодът, през който същото е било висящо пред ***, общия такъв е малко над четири месеца. Делото е било отложено по молба на ищеца, макар и основателна, и не му е бил даден ход в съдебно заседание 15.07.2024г.

По отношение на дело *** не може да се прецени неговата фактическа и правна сложност, доколкото все още не са приети доказателствата по него и все още е висящо. В случая поведението на останалите страни и на техните процесуални или законни представители не е предпоставило отлагане на делото.

Наличието на прекратително определение, което е било отменено, само по себе си не е основание да се приеме, че е налице нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Видно е, че определението е постановено на 07.05.2024г. и два дни по късно - на 10.05.2024г. е постъпило във ВАС, т.е. делото е администрирано незабавно. След произнасяне на ВАС на 11.06.2024г., делото е върнато в *** и отново незабавно - на 14.06.2024г. - е насрочено.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че не се установява забава при администрирането, разглеждането и решаването на делото извън разумния срок, съгласно чл.6 §1 ЕКПЧ, което да е възникнало в резултат на незаконосъобразни действия от страна на съдебния състав.

При съобразяване на горното и приетото, че не е налице допуснато от съда нарушение на КЗПЧОС, ирелевантни за спора са обстоятелствата, свързани със здравословното физическо и психическо състояние на ищеца, т.к. на репариране подлежат само вредите, намиращи се в пряка причинна връзка с установено като допуснато нарушение.

С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Т. с ЕГН **********, от *** против ***, ИСК с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело *** по описа на ***, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5