Решение № 260415 от 07.04.2021, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260415 / 7.4.2021г. гр. Перник, 07.04.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на единадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05618 по описа на съда за

2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Гаранционен фонд” гр. София, ул.

„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника му адв. М.Х. – ПАК срещу С.И.Ж., с адрес: ***, с които се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 13 132,37 лева, представляваща изплатено от „Гаранционен фонд” - гр. София по щета № 210331/11.11.2015г. и въз основа на Решение по гр. дело № 6335/2016г. по описа на СРС обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба се сочи, че на 30.08.2015г., около 20.10г. на път 60506, на около 200 метра след изхода на с. в посока с., е настъпило ПТП, при което лицето С. Р. П., като пътник в лек автомобил „” с ДКН, е пострадало. Виновен за настъпилото ПТП е ответника – С.И.Ж., която е управлявала лек автомобил марка „” с ДК №. Изяснява се, че на пострадалата С. Р. П. е определено обезщетение по щета № 210331/11.11.2015г. в размер на 16 600.00 лева, редуцирано с 50% до 8 300.00 лева, поради установено съпричиняване. Тъй като пострадалата С. П. останала недоволна, пред Софийски районен съд е било образувано гр. дело № 6335/2016г. по описа на съда, с което ищецът по настоящото дело е бил осъден да заплати на С. Почекаина сумата от 4 342,73 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени от процесното ПТП. След направено изрично заявление за прихващане, от тази сума е прихваната сумата от 489,64 лева – присъдени на Гаранционния фонд разноски. Ищецът посочва, че с регресна покана с изх. № ГФ-РП 88/04.02.2020г. ответницата е поканена да възстанови заплатеното от Гаранционния фонд, но до момента същата не е сторила това.

В законоустановения едномесечен срок, предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира предявените осъдителни искове за процесуално допустими, респ. дължи произнасяне по тях.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Гаранционен фонд” гр. София, ул.

„Граф Игнатиев” №2, ет. 4, с правно основание чл. 288, ал.12 във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Същевременно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че обективно кумулативно съединените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от 13132,37 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2020г. до окончателното й плащане.

По разноските:

На основание чл.

78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Същият претендира такива в размер на 675,29 лева, от които: 525,29 лева за държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.

Предвид изхода на делото, ответникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА

С.И.Ж., с адрес: ***

ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд” гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, със съдебен адрес:*** сумата 13 132,37 лева, представляваща изплатено от „Гаранционен фонд” - гр. София по щета № 210331/11.11.2015г. и въз основа на Решение по гр. дело № 6335/2016г. по описа на СРС на пострадалото лице С. Р. П.обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от 13 132,37 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.10.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА

С.И.Ж., с адрес: ***

ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд” гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, със съдебен адрес:*** сумата от 675,29 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: